Начало
 Новини
 Коментари
 Любопитно
 Треньор
 БГ Ловецъ
 Библиотеката
 PET индустрия
 Ветеринар
 Обяви
 Хороскоп
 Роднините
 Разказахме ви...
 Услуги
 Организации
 БНКСТГ
 Ваймаранер клуб
 Пойнтер клуб
 Развъдници
 Правилници
 Конкурсът!
 Арт
 Глезотии
 Партньори
 Links
 За контакти

  

Lubimci

Hunting Network International

 

 БГ Ловецъ

2 Убийствените зони
2004.08.20

За да повали едро животно, куршумът трябва да уцели зоната, към която е насочен и по права траектория да порази органа, към който е отправен. Как трябва да тълкуваме тази аксиома в лова?
Тук е мястото да отбележим, че в този материал ще бъдат дискутирани едрите бозайници и монолитните куршуми, с които е подходящо да бъдат отстрелвани.
Нека първо да определим в общ план кои вътрешни органи наричаме витални
:
Всеки орган в тялото на животното има определена функция и без него нормалното състояние на вида се нарушава. В зависимост от важността на органа, който е спрял да функционира по една или друга причина, настъпват необратими промени в състоянието на животното. Ако например е извадено окото, е възможно (макар и малко вероятно в дивата природа) това създание да оцелее и да се адаптира към тази своя инвалидност. Уцелено в сърцето с какъвто и да е калибър, животното няма да оцелее повече от десетина минути. Това е пример как отсъствието на някой орган, макар и значително да повлиява на състоянието, не е фатално за живота на определен вид. Засягането на други органи, обаче, коства живота му. Точно тези вътрешни органи наричаме витални.
Изброени по важност и скорост на поразяване, те могат да бъдат обособени в три основни зони
:
МОЗЪК (централен) -
животното умира мигновено при проникване на куршум или фрагменти в него. Характерна реакция е повалянето на задницата веднага след изстрела. Ако падне първо предницата, вероятно мозъкът не е засегнат.
ГРЪБНАЧЕН СТЪЛБ И ГРЪБНАЧЕН МОЗЪК
ако на централния мозък гледаме като на главен компютър, то гръбначният мозък е “кабелът”, с чиято помощ информацията достига до изпълнителите (мускулите). Гръбначният мозък започва от главата и завършва до опашката на животното. Ако той бъде прекъснат на определена точка, то оттам-нататък се губи информацията и животното се имобилизира (обездвижва). Прекъсване на гръбначния мозък към средата на гръбнака обездвижва задницата (двата задни крака). Прекъснат гръбначен мозък в областта на врата или холката означава мигновена цялостна имобилизация, завършваща със смърт. За такива изстрели обикновено се казва, че дивечът е реагирал “все едно е ударен от ток”.
СЪРЦЕ И БЯЛ ДРОБ – Тези два органа ще разглеждаме като зона, не само защото са свързани и работят по доставката на “горивото” на организма – кръвта. Белият дроб обогатява кръвта с кислород, а сърцето я разпраща по цялото тяло. За да достигне куршум до сърцето, то той в повечето случаи преди това е преминал през белия дроб. Това е и причината да ги разглеждаме като обща зона. Интересна и непредвидима е реакцията на животните, уцелени в сърцето. В някои случаи наблюдаваме моментален шок и мигновена смърт. В други – животното скача нависоко, или побягва стремително. В трети (особено често ако е в бяг) - реакция почти не се наблюдава, а след това животното пада мъртво.
Защо е толкова различно поведението на един и същи вид, уцелен с един и същи калибър куршум?
Независимо от трите типа реакции, изходът е един – животното няма шанс да оцелее повече от няколко минути. В гръдния кош на животното (т. нар. “машинно отделение”) съществува вакуум, от който обемът на белия дроб се увеличава. Когато се получи пробойна и влезе въздух в “машинното отделение”, то обемът на белия дроб се свива и работната му мощност пада, грубо казано, наполовина. Това веднага се обогатява на обогатяването на кръвта с кислород, който от своя страна е необходим на мозъка. Ако ранено в белия дроб животно се движи, то по-бързо изразходва кислорода и по-бързо приключва “земния си път”. Ако, обаче, се прикрие добре и се успокои, е възможно дори да оцелее. Аз лично съм срещал подобни обстоятелства при едри екземпляри диви свине два пъти. Сачмите, с които бяха простреляни и в двата случая, пробиват белия дроб и спирайки се от другата страна на кожата, са се капсулирали в лой. Старите рани бяха заздравели напълно и само след много внимателен оглед можеше да се забележат щетите, нанесени от колегите ловци, може би години преди аз да отстрелям тези глигани. Ако все пак тези колеги бяха използвали куршуми, а не сачми 13/00, прасетата нямаше да могат да се преборят с големите отвори в гръдния си кош.
Но да се върнем отново на сърцето и защо животните реагират различно, когато то е поразено.
Това може да бъде обяснено с ефекта на пълната бутилка с минерална вода. Този експеримент е много добре описан от професионалния ловец Кевин Робертсън в книгата му “Перфектният изстрел”. Той ни препоръчва да вземем две пластмасови бутилки с винтова капачка. Едната пълним с вода и затваряме капачката, а другата запушваме, оставяйки я празна. Ако стреляме и по двете бутилки, пълната ще се пръсне доста ефектно, докато втората може въобще да не помръдне от мястото си (експериментът се прави с нарезно оръжие). Получава се хидро-динамичен шоков ефект. Куршумът измества водата в пълната бутилка с многократно по-висока от собствената си скорост и тя експлоадира ефектно. Празната бутилка има едно и също налягане отвън и отвътре, така че дори не се помества, когато куршумът премине през нея.
Хидро-динамичният шок е на практика това, което се получава, когато куршумът пенетрира (навлезе) в сърцето, когато то е пълно с кръв. Тук е мястото да си зададем въпроса: А кога сърцето е пълно с кръв? При различните животни и в зависимост от състоянието им – покой или движение – сърцето прави 50-100 удара в минута. За времето, през което куршумът преминава през сърцето, само 25 % е шансът то да е пълно с кръв. През останалото време то или се пълни, или е празно и хидро-динамичният ефект не може да се прояви. И все пак, ако сърцето, пълно с кръв, бъде уцелено с куршум, то хидро-динамичната вълна я разпраща с шокова скорост и налягане по кръвоносните съдове така, че когато тя стигне до мозъка, кръвоносните съдове там се спукват от високото кръвно налягане и на практика животното получава мозъчен удар.
Стигнахме до втора група или второстепенните органи, които включват: бъбреци, черен дроб, далак, стомах, черва и др. Попадналият в тях куршум е неприятен момент и за ловеца, и за животното. В някои случаи шоково попадение може да остави животното дълго време да се бори в страшни мъки за живота си и накрая пак да умре, неупотребено от ловеца и станало храна на мършоядните твари.
За да не оставя нашите читатели недоинформирани, бих желал да разкажа следния случай и да изведа поуката от него. Ловувайки с гладкоцевна пушка 12-ти калибър, бях подготвен за лисица със сачми 2/00. Изненадващо, пред мен на не повече от седем-осем метра изскочи сръндак на три крака. Предният ляв крак беше изсъхнал, вероятно от старо нараняване. Стрелях в областта на гърдите и животното се строполи на място. Когато прерязах гърлото, кръв почти не изтече, което много ме учуди. За да се убедя, че наистина от сръндака не тече кръв, отделих главата, но положението не се промени. Когато деряхме животното, забелязах още по-любопитни неща. Първо, сачмите едва бяха пробили кожата и въобще не бяха навлезли в повърхностния слой на месото. Естествено, нямаше засегнат никакъв вътрешен орган. Второ, цялата кръв се беше съсирила в областта на гърдите /където беше и попадението/. След като не беше поразен жизнено важен орган, се налагаше единственото възможно обяснение – сръндакът е умрял от шок. Бързото предаване на кинетичната енергия на снопа сачми на животното е предизвикало този странен на пръв поглед случай. Разбира се, това е възможно да се получи само при тънкокожи и по-дребни животни. За едрите животни като елен, глиган или мечка е необходим доста по-сериозен подход при избора на оръжие и муниции.
Как все пак да локализираме виталните органи?
Най-общо казано, куршум, отправен по линията на задната част на предния крак на височина средата на корпуса на животното, обикновено върши идеална работа.

Мозъкът се намира пък по линията ухо – око, но по-близо до ушния канал.
С гръбначния стълб положението е значително по-сложно. При някои животни окосмяването или гърбицата ни заблуждават за реалната централна ос и е възможно, търсейки я, да се прицелим по-високо. При други екземпляри пък (както е при дивата свиня, хипопотама, кафърския бивол и др.), гръбначният стълб прави рязко слизане след черепа и се свързва доста по-ниско от централната ос при гръдния кош. При хищниците гръбнакът е разположен под централната ос.
Подобни различия (между хищници и тревопасни) се наблюдават и при разположението на сърдечния мускул. При тревопасните той се намира по-напред, в “машинното отделение” (над лакътя), докато при хищниците е изнесен по-назад.
Ако мислено разделим по хоризонтал животното на четири части отдолу нагоре, то мястото на перфектното попадение би трябвало да се намира във втората четвърт.

До тук разгледахме частично анатомията на едрите бозайници и определихме оптималните зони за поразяването им. Ловната етика изисква изстрелът да е насочен в такава зона и куршумът да порази съответния орган, който стои зад нея. Какво наблюдаваме обаче доста често, особено при по-едър и възрастен дивеч?
Не са рядкост случаите, когато, макар и уцелено на подходящото място, животното не пада поразено веднага, а в някои случаи и въобще. Причините за това са изборът на калибър и видът на проектирания снаряд (бил той сачми или куршум). Така, както ловната етика изисква точен изстрел във витална зона, не по-малко важен елемент е достатъчната способност на снаряда /куршума да пробие пътя си до там. Разбира се, това е доста относително, защото преградите, които снарядът ще срещне по пътя си, могат да бъдат доста различни. Още преди да достигне до обекта, пред куршума може да има различна растителност, която може да варира от рехави тревички до гъсто преплетени клони с различна дебелина. Следва съприкосновение с целта. В зависимост от позицията на животното спрямо стрелеца, съществуват четири основни положения:
1. Странично обърнато - това е идеалната цел. Животното е с цялата си страна към Вас. Това е и позицията, при която процентът на успешните изстрели е най-голям. Куршумът има по-малка работа, отколкото при останалите позиции, защото трябва да се пребори с по-малко плът.
2. Фронтален изстрел - той ни дава възможност за “мозъчен изстрел” и гръдно попадение, където мускулатурата е по-добре развита и е натрупана в по-големи количества.
3. Изстрел в задницата или “тексаски стил” – най-трудният за постигане резултат. При него са най-много ранените животни, когато се стреля по отдалечаващ се обект. Причините са две: първо, площта, през която трябва да премине снарядът, е най-голяма, а и твърде вероятно е по пътя си той да срещне дебели кокали; и второ, недостатъчна мощ на мунициите за такъв изстрел. На практика, ако един калибър е напълно адекватен за фронтален и страничен изстрел, то при “тексаския стил” е много вероятно той да се окаже недостатъчно мощен. Малко са случаите у нас, когато голямо животно, уцелено по този начин със сачми, след това бива намерено.
4. Полуобърнато или диагонална цел - този тип цел може да бъде разглеждана и като приближаваща, и като отдалечаваща се. Разбира се, отдалечаващата се цел представлява по-трудна мишена, не само защото разстоянието се увеличава, а и защото отново куршумът има малко повечко работа пред себе си.

Бих искал да ви предложа, уважаеми читатели, гледната точка на един от любимите ми автори професионалния ловец Питър Капстик, който казва: “Представете си, че между плешките си животното има една топка – това е Вашата цел.”.
Едно от правилата на лова казва: “Никога не стреляйте по животното като цяло, а в определена точка от него!”. Това е важно правило, което повечето неопитни ловци забравят в момента, в който се срещнат с дивеча. Резултатът – отново храна за мършоядите.
Как да разберем какъв калибър ни е необходим за определен вид дивеч? Естествено, възможно е да се консултираме с по-опитни ловци, които са имали възможност да ловуват с различни оръжия и са си направили съответните изводи. Едва ли, обаче, са мнозина хората с такъв опит. В такъв случай трябва да прибегнем до математиката, която в дадения случай ще ни даде сравнително безпристрастна оценка на калибрите и тяхната възможност за поразяване на животното.

НОКАУТ ЕФЕКТ
(N.O.) или КРИТЕРИЙ ЗА УБИЙСТВЕНОСТ НА КАЛИБЪРА:
Нека първо да се запознаем с основните параметри, които касаят “работата” на снаряда. В скоби искам да поясня, че тук ще разглеждаме изключително работата на куршуми, а не на сачмен сноп.
Първо, да започнем с тежестта – един от основните параметри. Той има пряко отношение към наситеността на разреза на куршума или повърхността на разреза. Колкото по-дебелокожо и по-резистентно е едно животно, с толкова по-тежък и, респективно, по-дълъг куршум е правилно то да бъде отстреляно. Да вземем за пример един калибър, който е доста добре познат у нас – 7,62 мм /или изразен в инчове – 0.308 от инча/. За този диаметър съществуват куршуми с тежест от 110 грейна /7,1 грама/ до 220 грейна /14,2 грама/. За куршум с тежест 110 грейна наситеността на разреза /НР/ е равна на .166; за 150 грейна /9,7 грама/ НР = .226; за 180 грейна /11,7 грама/ НР = .271; за 200 грейна /13 грама/ НР = .301; за 220 грейна НР = .331.
Колкото по-тежък е куршумът и съответно с по-висок коефициент НР /напречен разрез/, толкова по-дълбоко прониква при релативно близка скорост.
Вторият параметър е скоростта. В зависимост от скоростта и масата на куршума се определя и кинетичната му енергия. От какво зависи основно скоростта? Тя зависи от количеството и вида на барута, който се използва, както и от дължината на цевта. Когато куршумът вече е в полет извън дулния срез, скоростта му постепенно започва да намалява. Формата на куршума определя съпротивлението, с което той ще трябва да се “справи” по пътя си.
Трето – балистичен коефициент
(БК) е названието на този параметър. При снаряди с еднакво тегло, но с различен БК, този с по-високия БК ще загубва началната си скорост по-бавно и, респективно, ще лети по-надалеч. Дали обаче куршумът с по-добър БК е по-добър и за лов? Доказано е на практика, че на разстояние до 150-200 метра по-убийствен е куршумът с по-нисък БК. На разстояния 250-300 метра превес взема по-обтегаемият и по-прецизен /като точност/ куршум с по-висок БК.
Професионалните ловци в Африка все пак оценяват като по-подходящи, особено при лов на дебелокожи и опасни животни, куршумите с по-нисък БК, при които шокът при попадението е по-голям.
Ето как влияе формата на снаряда при полет и попадение:
- Класическият кръглонос куршум с успоредни стени е с нисък БК и при попадение оставя по-голяма входяща рана, отколкото острия си събрат. Разтварянето и деформирането на мекия оловен нос започва още при съприкосновението с кожата и напредва по права линия към органа, в който е прицелен.
- Шпиц-куршумът с остър връх оставя по-малка входяща рана. Той започва деформацияа си, след като навлезе в плътта и се отклонява по-лесно от твърди кокали.
- Боут-тейл /завършващ скосено или полускосено/ куршумът има по-добра аеродинамика, но, навлизайки в плътта, може още по-лесно да се отклони от куршума с равна база /основа/.
Най-общо може да се изведе заключението, че тежките и резистентни на шок животни трябва да се отстрелват с кръглоноси и тежки куршуми, докато по-нежните тревопасни, както и хищниците, е добре да се стрелят с куршуми с по-висок БК, за да могат да бъдат достигани на по-големи разстояния.
Разбира се, в местности с гъста растителност везните отново се накланят в полза на тежките, кръглоноси, с успоредни стени куршуми.

Каква е препоръчителната скорост за ловните куршуми при съприкосновение с целта? Преди да отговоря на този въпрос, бих искал да се върнем в часовете по физика от гимназията. Благодарение на формулата на Айнщайн, знаейки скоростта и теглото на куршума, можем да изчислим кинетичната му енергия в джаули. Припомням:
Е /енергията/ = м /масата/ х V... /скоростта, умножена по себе си/ : 2.
Това означава, че увеличавайки скоростта, пропорционално се увеличава и енергията.
Непрекъснато се правят експерименти и се откриват нови калибри с все по-високи начални скорости. Наскоро фирмата “РЕМИНГТЪН” извади на пазара новите ултра-магнум муниции с шокирамщи начални скорости. “УЕДЪРБИ” още от средата на миналия век бълваха ужасно бързи калибри. Е, и какво от това? В живота нещо винаги е за сметка на друго. В случая с “УЕДЪРБИ” изпитанията на най-големия полигон в областта на лова – Африка показаха, че над определена начална скорост куршумите, макар и тежки, се отклоняват значително при съприкосновение дори и с леки прегради като трева и клонки. От друга страна, попадналият в животното куршум не продължава движението си по права линия, а това означава, че не винаги перминава през органа, към който е насочен.
Друг недостатък на свръхбързите куршуми е това, че повреждат голяма част от месото на дивеча поради хидро-динамичния ефект.
Не на последно място е и фактът, че куршумът, преминавайки през животното, не оставя цялата си кинетична енергия, след което би могъл да рани или убие и друго животно. Повярвайте, че последното нещо, което един професионален ловец би желал, е клиентът му да убие с един куршум два слона или два носорога, вследствие на което първият губи лиценза си, а на клиента сметката се умножава по две.
Естествено, свръхбързите калибри имат своето приложение на дистанции над 250-300 метра, където на открити пространства могат да покажат на какво са способни. На това разстояние куршумът им е загубил част от началната си скорост и е влязъл в параметрите на стандартните муниции на 50-100 метра.
А ето и директният отговор на въпроса за оптималната начална скорост на монолитния снаряд при съприкосновение с плътта минимум 640 м/сек. /2100 фута/сек./ и максимум 850 м/сек. /2800 фута/сек./. При тези скорости има наличие на хидро-динамичен ефект, но няма отклоняване на куршума /или разпадане на същия/.
Четвърто – От голямо значение е и диаметърът на проектирания куршум. Колкото по-голям е той, толкова по-голяма дупка ще пробие и върху по-голяма повърхност ще предаде кинетичния импулс. Това е и четвъртият параметър, оказващ влияние върху нокаутовия ефект на куршума.
Така стигнахме и до възможността на базата на тези четири параметъра да изведем формула. Разбира се, преди нас това са направили трима изследователи: La Grand, Hatcher и John Taylor “Pondoro” още през 1948 г. Всеки е предложил свой вариант и собствена формула. Първият доказва, че енергията на куршума не е от такова значение за нокаута, както диаметърът /калибърът/ и кинетичният импулс /моментум/. Джон Тейлър извежда коефициент на нокаута, умножавайки скорост, маса и диаметър и разделяйки ги на 7000. Той и пръв съставя адекватна формула за изчисляване на коефициент на нокаут. За най-прецизен, обаче, се смята методът на Hatcher, който използва същите параметри, но вместо диаметъра използва челния периметър на снаряда.
В днешно време изборът на калибри може не само да задоволи и най-претенциозните потребители, но и доста да обърка по-слабо запознатите с материята. За европейския вид дивеч спокойно можем да минем с една-две карабини, въпреки че универсални оръжия няма.
При азиатските, а особено при африканските животни, трябва да внимаваме много с избора на оръжие и калибър. Мои приятели, които наскоро заминаха на сафари в Африка, ми зададоха въпроса с какъв калибър оръжие трябва да се ловува там. Понеже нямам личен опит в африканско сафари, направих някои изчисления с помощта на балистичен калкулатор и стигнах до изводи, каквито мнозина преди мен са направили и описали на базата на личния си опит.
Ако не смятате да ставате професионален ловец, а просто да ловувате най-големите и най-устойчивите на шок животни на планетата – слон, носорог, кафърски бивол, хипопотам и еланд -, то.416 Rugby, 375 H&H Magnum, или дори .9,3 х 62 са Ви напълно достатъчни. С помощта на един от тези куршуми и с добро насочване можете да повалите всяко от тези животни на място. Ако все пак сте решили да поемете по пътя на професионалистите, то .450 N.E., .458 Win.Mag., .470 NitroExpress, .500 N.E. и .577 N.E. ще Ви влязат в употреба. Стрелбата с такива оръжия се води на дистанции, близки до тези на гладкоцевното оръжие. За тях се казва, че са последната преграда между Вас и петте тона летяща към Вас отмъстителна слонска маса.
Писателят Тони Санчес – Арино, маниакален ловец на слонове, споменава в една от книгите си, че .500 Jeffry е най-големият стопер за слонове и биволи, който е използвал в живота си.
Кевин Робертсън го допълва: “Знам какво е имал предвид Тони Санчес. Самият аз, използвайки 34-грамов /525-грейнов/ куршум в калибър .505 Gibbs от месинг с начална скорост 685 м/сек. /2250 f/s/, стрелях по стара слоница, която в бяг минаваше покрай мен. Изстрелът направо я отвя и тя се претърколи, образувайки огромна купчина. Докато прахта се разсее, слоницата беше мъртва. Това беше най-впечатляващият показател за нокдаун ефекта, който бях виждал.”.
Съществуват голям набор от калибри, подходящи за отстрел на най-едрите бозайници на планетата. Много от тях са от групата на WILDCAT – калибри използвани от ограничен кръг хора – или стриктно индивидуални. Ловът на африкански дивеч е забавление за богати хора, които могат да си позволят не само поръчково оръжие, а и поръчков калибър. Професионалните ловци не са в групата на много богатите, а малцина от тях стават богати – дори и на средно ниво. За сметка на това те са тези, които наистина могат да преценят качествата на различните калибри и то на базата на собствен опит. Ето таблица на някои калибри /без претенции за изчерпателност/, които са се наложили и са признати във времето и във въздействието си като първенци по повален брой дивеч от най-висок клас – “Великата петорка”: слон, носорог, кафърски бивол, лъв и леопард.
Формулата на Тейлър за изчисляване коефициента за нокаут ефект на определен калибър е:
ТКО = V /фута в сек./ . М /в грейнове/ . D /калибър в инчове/
7000
За .30-06; 11,7 г /180 грейна/ със скорост 850 м/сек. /2789 фута/сек./
ТКО = 0.308.180.2789 / 7000 = 22,09.

С тези пояснения се надявам да бъда от полза на по-младите колеги през новия ловен сезон на едър дивеч.
НАСЛУКА!

                                                             Роберт Атанасов

 

 БГ Ловецъ

2 ПАНСИОН за КУЧЕТА - хотел или зверилник?
2008.07.17

2 С ДАЛМАТИНКА на заек или защо истинското куче няма нищо общо със „101 далматинци”
2007.09.27

2 РЕДАКЦИЯ на списанието и абонамент
2007.02.28

2 ГЛИГАНСКИ пътеки
2007.01.22

2 СТРАШИЛИЩЕТО от Лакатник
Разказ по действителен случай

2006.12.09

2 ДЖАК РЪСЕЛ и ПАРСЪН РЪСЕЛ ТЕРИЕРИТЕ - най-умните ловци
2006.11.22

2 Най-доброто от Форум "Ловецъ" на dogbg.net
2006.01.03

2 Вълците от Дерин Дере
2004.09.23

2 На лов с CHEVALIER
2004.09.19

2 Идеалната батарея за едър дивеч
2004.08.23

2 Убийствените зони
2004.08.20

2 Избор на оптика
2004.08.10

2 Да спасиш човешки живот
2003.04.02

2 Mеждународни полеви състезания за британски и континентални породи кучета
Международна изложба CACIB за всички породи кучета ДОБРИЧ 2002

2003.04.01