Начало
 Новини
 Коментари
 Любопитно
 Треньор
 БГ Ловецъ
 Библиотеката
 PET индустрия
 Ветеринар
 Обяви
 Хороскоп
 Роднините
 Разказахме ви...
 Услуги
 Организации
 БНКСТГ
 Ваймаранер клуб
 Пойнтер клуб
 Развъдници
 Правилници
 Конкурсът!
 Арт
 Глезотии
 Партньори
 Links
 За контакти

  

Lubimci

Hunting Network International

 

 БГ Ловецъ

2 На лов с CHEVALIER
2004.09.19

Мога ли спешно да организирам лов на един господин, който пристига в България след пет дни? Такъв въпрос ми зададе мой приятел, с когото въпросната личност има бизнес-отношения. Отговорих положително едва след като проверих възможностите и уговорих престоя и лова с директора на намираща се в близост до София ловна територия.
Г-н Ларс Бьоркман се оказа експорт-мениджър и съсобственик на шведската фирма “ШЕВАЛИЕ” (CHЕVALIER). Думата в превод означава “кавалер”, в смисъл на благородник, рицар, воин, конник.
Производител на световноизвестната марка ловни дрехи от най-висок клас, г-н Бьоркман се явяваше ценен източник на информация за мен. Още след като се представихме един на друг, разбрах, че насреща си имам сладкодумен и отзивчив събеседник.
Не губихме много време. Настанихме се бързо в стаите, облякохме ловните си дрехи и поехме по ловните пътеки. По пътя си говорихме за неговото бизнес-пътуване, което преди това е преминало през Унгария.
За негов късмет, точно по време на престоя му там е била кулминацията при сватбуването на благородния елен. Първоначално Ларс успява да издебне средноголям елен, но проявява търпение и веднага е възнаграден с пристигането на доста голям (за Унгария) мъжкар. По-старото и едро животно прогонва младия елен. И както става и в живота (”Всяко зло – за добро!”), младият губи битката, но печели живота си. Възрастният мъжкар дарява ловеца с 9,5-килограмов трофей след сполучлив изстрел от около 60 метра. Ларс признава, че изстрелът е бил лесен. Трудно му е било само да прояви търпение и да изчака появата на другото животно. А търпението е едно от основните качества на добрия ловец. То е резултат на времето и опита.
Продължавайки своя маршрут през България, експорт-мениджърът на “ШЕВАЛИЕ” изяви силно желание да ловува на глиган. Времето, което бе заделил за подобно приключение, беше ограничено – само три дни и две нощи. Решихме да го използваме максимално. Заявката беше за трофей до 22-23 см. Да си призная честно, фиксираните заявки за бивни от диво прасе винаги са ме смущавали. Малко са хората, които могат с точност да определят потенциала на трофей от глиган. Проблемът е, че по-голямата част от зъбите са скрити навътре в челюстта. Дори и да е наблюдавано денем животното, много трудно може да се определи с точност до 1-2 сантиметра трофеят му. 1 сантиметър разлика в дължината на бойните зъби може да наклони сметката с 1000-1200 евро.
Промъквахме се към едно възвишение, откъдето се откриваше прекрасна гледка към обградена с дъбови дървета поляна. Слънчевите лъчи на октомврийското слънце издайнически докосваха козината на млад перспективен сръндак и сърна. Почакахме още известно време, но други животни не се появиха. Тръгнахме обратно, за да не закъснеем за чакалото, посещавано от дивите свине. Тъкмо наближавахме мястото и стар лисугер изскочи на пътеката. Интуитивно вдигнах карабината си и го прихванах в окуляра на оптиката. Нямах намерение да стрелям, за да не изплаша прасетата, които очаквахме. Настанихме се в закритото чакало и зачакахме.

Денят отстъпи мястото си на нощта и много скоро плътен мрак, подсилван от облачното небе, се разстели навред. Дочухме чупене на съчки – първо отляво на 8 ч., а след това отдясно – на 2 ч. Явно глиганът обикаляше захранката, прикрит от тъмнината, и не рискуваше да излезе на открито. Включих уреда си за нощно виждане и на фона на зеленикавата светлина ясно се открои силуетът на средновъзрастно диво прасе. Фактът, че е само, означаваше, че е мъжкар. Съдейки по стойката и големината му предположих, че става дума за 5-6-годишно животно. Не исках да рискувам и да отстреляме перспективно животно с малък трофей, от което след три години щяха да израснат поне 22-сантиметрови глиги. Реших да проявим търпение и да изчакаме появата на по-голям мъжкар. През това време реших да изпробвам реакцията на животното при осветяване с червен филтър. Ларс беше сигурен, че ако го осветим, прасето ще побегне. Насочих фенера надолу към тревата и включих захранването. Никаква реакция. Плавно плъзнах лъча и осветих хранещото се животно. Отново липса на притеснение у него. Продължих да го осветявам още около 30 минути, като през това време животното се хранеше и придвижваше, без видимо да покаже, че ни е забелязало. Удобната цел изкушаваше на няколко пъти моя гостенин, но той успя да подтисне първичния си ловен инстинкт и отказа изстрела. Миг след като затворихме амбразурата на чакалото прасето се “изпари”.
На другата сутрин, след ставане преди изгрев слънце, закусихме леко и тръгнахме “на ход”, за да посетим район, в който често бяха забелязвани цели сюрии диви прасета. Трябва да призная, че облеклото, с което ловуваше Ларс, наистина бе оптимизирано по отношение на три основни качества: първо – непромокаемо и неизпотяващо, второ – леко и удобно скроено, и трето – сравнително безшумно, независимо от присъствието на горетексовата мембрана. Подсилените с материя, близка до кордурата, триещи се ръбове изглеждаха устойчиви и надеждни. Не без значение е и устойчивата на капризните модни тенденции линия, заложена от дизайнерите.
Самият аз бях облечен с дрехи, произведени у нас от “АПОЛО”. Върху тях бях наметнал триизмерно камуфлажно наметало – имитация на дъбова гора, което доста добре размива силуета ми в обкръжаващата ме среда и ми позволява да се “слея” с обстановката.
Спряхме в периферията на гората, съобразявайки се с вятъра. На 50 метра бавно премина лисица, търсеща храна. Отново не стреляхме в очакване на трофейно животно. Появата му не закъсня. Силен шум от чупене на дебели клони ни извести за посоката, от която трябваше да го очакваме. Напрежението осезаемо нарастваше с приближаването на звука. Разтворените високи храсти обградиха главата и рогата на благороден елен. Той бавно излезе на поляната и тръгна към нас. Премина на не повече от 15 метра, без да ни забележи. През цялото време се ядосвах, че не бях взел фотоапарата си. Можеше да излезе страхотна снимка. От друга страна, до ушите ми достигна нов звук от чупене на клони в гъсталака. Този път не можех да сбъркам, че става дума за стадо диви свине. Двадесетминутното напрегнато очакване завърши с оттеглянето на стадото, без въобще то да излезе на поляната. Еленът отдавна си бе отишъл. Прибрахме се уморени от прехода, но щастливи от видяното, макар и без даден изстрел.

В следобедния разговор с Ларс, докато очаквахме времето за тръгване към ловния район, се поинтересувах как и на какви животни ловуват в Швеция. Г-н Бьоркман сподели, че най-желаният и престижен лов там е на лосове. Годишно в Швеция се отстрелват от 90 до 100 000 животни. Само 25% от тях са трофейни мъжкари, 25% са женските и 50% - телетата. Преди време местните ловци определили много висока квота на отстрел – 160 000 глави на година. Това рефлектирало върху запаса и застрашително намалило популацията в страната на тези най-големи представители на еленовия вид. Осъзнавайки грешката си, ловците там спрели отстрела за известен период от време, докато се възстанови равновесието. В момента за отстрел не са разрешени мъжки екземпляри между три и пет години, което лесно се определя по броя на шиповете по лопатата. Не е разрешен и отстрелът на мъжки животни, които имат между четири и осем шипа. Женските от своя страна нямат рога.
Броят на ловуващите в Швеция е приблизително 300 000 души. По груби сметки това означава, че само един от трима ловци има шанс да отстреля лос през годината, а само един от дванайсет може да се сдобие с трофеен мъжкар. Правителството не се намесва в решенията на частната ловна организация по въпроса за квотата и вида на отстреляния дивеч. Ето това е един пример как ловците сами поемат отговорност за опазването на дивеча. Не така обаче стои въпросът с вълците, които допреди десет години са били напълно изтребени и едва отскоро се срещат тук-таме. Местен ловец, познат на Ларс, отстрелял по погрешка вълк, е наказан с глоба 11 000 евро и два месеца затвор. В момент на откровение г-н Бьоркман сподели с мен: “Виждайки богатството, с което разполагате по отношение на дивеча, се надявам, че няма да ви сполети същата участ, както при нас. През 1980-85 г. ние взехме от природата повече, отколкото трябваше, и това постави под критичния минимум дивечовите запаси на Швеция.”
В района, в който Ларс ловува (близо до Гьотеборг), годишно отстрелват около 50 сръндака и още 50-тина биват убити при пътни катастрофи. Интересното е, че при подобен инцидент полицията известява ловното дружество, което прибира раненото или убито животно и разполага с него, както намери за добре. Ловната група, в която членува г-н Бьоркман, е от девет души. Те изцяло се грижат за подхранването на дивеча, заедно взимат решение за квотата на отстрел и въобще – решават как да се стопанисва дивеча, така че и след тях да го има за техните деца.
Като производител на ловно облекло, Ларс сподели с мен много интересна информация. Запитах го защо дрехите на “ШЕВАЛИЕ” са с много тънка подплата и дали топлят достатъчно за техните условия. Отговорът му ми “отвори очите” за концепцията на обличане: “Знаете ли, Роберт, Швеция е дълга 2500 км (почти пет пъти колкото България) и ако в единия й край климатът е почти като у вас, то в другия й край вали сняг. Интересното е, че колкото по- на север отиваме, толкова по-тънки и леки са дрехите за лов, които продава нашата компания. Търсенето на по-топли дрехи е характерно за по-южните ни райони.” С какво се обяснява това? Докато на юг методът на лов е предимно чрез изчакване, то на север се ловува предимно на ход – с много движение и дълги преходи. Необходимо е при по-интензивно движение дрехите да са леки и с дишаща мембрана тип “ГОРЕТЕКС”. Разбира се, когато спре, ловецът трябва да носи в раницата си вълнен пуловер, който да облече под горетексовото яке. Така той запазва температурата си. Много важен момент е и бельото, което се носи. То трябва да е от синтетична материя, за предпочитане с кухи влакна, които създават нещо като термощит. Бельото може да е и от вълна /егерно/, но в никакъв случай от обичания у нас памук. Памукът попива потта и я задържа по тялото. Така се изстива по-бързо. Като пример мога да посоча бутилка безалкохолно, обвита с влажна тоалетна хартия, която, оставена на течение, бързо изстива. Синтетичната материя, от своя страна, е магистрала на телесната влага по посока към горетексовата мембрана. Подобни са изискванията и към обуването на краката. Вълнените чорапи са много добри, защото дори когато е мокра, вълната държи топло. За да транспортираме влагата далеч от кожата, отново трябва отдолу под тях да носим синтетични чорапи. Когато се движиш интензивно, правилно е да се облечеш не с дебели и топли дрехи, а по-скоро с повече слоеве различни дрехи, които да могат да се свалят и добавят в зависимост от нуждата. Интересен аспект от концепцията за обличане е използването на сигналночервени цветове /blaze/, с цел повишаване безопасността по време на лов. Запитах Ларс дали животните различават цветовете или само тоновете. "Това могат да кажат само самите животни, но факт е, че в Швеция, както и в Западна Европа и САЩ ловуват със сигнални елеци и кокарди на шапките, при това доста успешно. Птиците със сигурност различават цветовете, но вероятно всички млекопитаещи (с изключение на нас, хората) – по-скоро не.”
Често производителите правят двулицеви ловни дрехи и шапки, така че когато някой е викач, да успява бързо да се трансформира в ярки сигнални цветове. По отношение на цветовете, изследване, направено от “ШЕВАЛИЕ”, показва, че ловците предпочитат да купуват дрехи с по-тъмни нюанси. Привечер на здрач обаче тези дрехи контрастират повече с бекграунда /фона/ на гората, отколкото дрехите с по-светли нюанси. Разбира се, прекалено светлите тонове също не са подходящи за маскировка.
Вечерта, преди отпътуването на моя гостенин, решихме да се възползваме от последната възможност за лов на трофеен глиган. Към 18:00 заехме позиция на чакало, което до момента не бяхме посещавали. Слънцето залязваше към 19:30, но до 20:00 ч. все още се виждаше добре, благодарение на дифузната светлина, идваща зад билото на планината. Настроихме се за голямо чакане. Обикновено големите и възрастни глигани са много предпазливи и излизат на открито по “малките часове” (когато по баровете започва стриптийз-програма). Не разговаряхме помежду си. Всеки бе заел удобна и безшумна поза – като за медитация. Малко след залез слънце Ларс ме потупа по ръката и посочи с глава към близката поляна. Там, в периерията на гората излезе самотно диво прасе. Предварително бях измерил разстоянието до различни точки (репери) и сега знаех, че животното е на не повече от 70 м. Вдигнах бинокъла си, за да го огледам. Дълга опашка, увиснал корем и стойка – характерни за 7-8-годишен глиган. Зъбите не можех да определя, защото прасето му с прасе забоде зурла в оставената за захранка царевица и не пожела да я вдигне. Времето напредваше, мракът се сгъстяваше, аз трябваше да взема решение за изстрел или отказ. Реших да рискувам, съдейки само по вторични белези за големината на трофея. Кимнах утвърдително. Ларс натегна бойната пружина чрез предпазителя. .308-калибровият ми “Блазер”, който любезно му бях предоставил, лежеше стабилно в ръцете му, готов за стрелба. Тихо прошепнах къде да отправи куршума. Това не беше нужно, защото Ларс явно бе ловец от класа, но вълнението ме обгръщаше.
Изстрелът прозвуча неподозирано шумно от късата цев на оръжието. Сигурен бях, че 11,7-грамовият куршум е намерил леката вдлъбнатина зад предната плешка на прасето. Въпреки това реакцията, или по-скоро липсата на реакция, ме изненада. Глиганът вдигна глава, огледа се и се наведе, продължавайки с храненето. Прошепнах: “Стреляй отново!”. Отново се разнесе гърмеж в момента, в който животното реши да направи крачка напред. Този път реакцията бе показателна за прекъснат гръбначен стълб. Задницата му се свлече и се катурна настрани. Глиганът с неподозирана скорост започна да се изнася само на предните си крака. Отново дадох наставление за стрелба: “Стреляй!”. Не ми се искаше да преследвам ранен глиган в тъмното. Третият изстрел сякаш не уцели и животното се скри зад храстите. В подобни случаи правилното решение е да се изчака поне “една цигара време”, но аз разчитах на тежкото поражение, нанесено с втория куршум, и на оскъдното отиващо си осветление. Взех карабината от Ларс, сложих още два патрона и затичах към мястото. Мое задължение бе да доубия глигана, за да не рискувам здравето и живота на своя клиент и гостенин. Когато наближих мястото, видях, че няма да се наложи да се впускам в приключение, защото прасето издъхваше зад храста, на пет метра от мястото на първия изстрел.
При дрането впоследствие се оказа, че 195-килограмовият “черньо” е поел и трите изстрела. Нито един от куршумите не беше излязъл от другата страна. Дължината на зъбите се оказа предсказаната от мен още преди изстрела – 22 см.
Ларс беше щастлив от добития трофей и от престоя си в България, която той нарече красива и гостоприемна страна. Изрази желание отново да я посети като ловец, при това със своя син.
При раздялата си с мен той пожела на читателите на списание “Български ловецъ”: “Успех в лова и разумно ползване на дивеча, за да има какво да ловуват и вашите деца!”

                                                                    Роберт Атанасов

 

 БГ Ловецъ

2 ПАНСИОН за КУЧЕТА - хотел или зверилник?
2008.07.17

2 С ДАЛМАТИНКА на заек или защо истинското куче няма нищо общо със „101 далматинци”
2007.09.27

2 РЕДАКЦИЯ на списанието и абонамент
2007.02.28

2 ГЛИГАНСКИ пътеки
2007.01.22

2 СТРАШИЛИЩЕТО от Лакатник
Разказ по действителен случай

2006.12.09

2 ДЖАК РЪСЕЛ и ПАРСЪН РЪСЕЛ ТЕРИЕРИТЕ - най-умните ловци
2006.11.22

2 Най-доброто от Форум "Ловецъ" на dogbg.net
2006.01.03

2 Вълците от Дерин Дере
2004.09.23

2 На лов с CHEVALIER
2004.09.19

2 Идеалната батарея за едър дивеч
2004.08.23

2 Убийствените зони
2004.08.20

2 Избор на оптика
2004.08.10

2 Да спасиш човешки живот
2003.04.02

2 Mеждународни полеви състезания за британски и континентални породи кучета
Международна изложба CACIB за всички породи кучета ДОБРИЧ 2002

2003.04.01