Начало
 Новини
 Коментари
 Любопитно
 Треньор
 БГ Ловецъ
 Библиотеката
 PET индустрия
 Ветеринар
 Обяви
 Хороскоп
 Роднините
 Разказахме ви...
 Услуги
 Организации
 БНКСТГ
 Ваймаранер клуб
 Пойнтер клуб
 Развъдници
 Правилници
 Конкурсът!
 Арт
 Глезотии
 Партньори
 Links
 За контакти

  

Lubimci

Hunting Network International

 

 Любопитно

2 КАНАДСКО ЕСКИМОСКО КУЧЕ - една древна приказка с модерно продължение в стил Ханс Кристиян Андресен
2012.01.04



КАНАДСКОТО ЕСКИМОСКО КУЧЕ
е най-старата и най-рядката местна чистокръвна порода домашно куче в арктическата част на Северна Америка. Историята му ни връща в древни времена преди повече от 4000 години. Всъщност името на тези кучета е
Qimmiq (киммик – думата за „куче” на индианците инуити). Някога използвана като основна транспортна сила на инуитите в Арктика, породата става изключително рядка през 60-те години на 20 век и почти не се използва за това, което умее най-добре – да дърпа шейни във впрягове. Според някои основната причина е масовото навлизане на снегомобилите, според други причината е съвсем различна и много драматична – става въпрос за систематичното масово избиване на впрегатните кучета на инуитите в Източна Арктика от Кралската канадска планинска полиция между 1950 и 1970 г. Някои оспорват организираността на това ужасно действие, но никой не го отрича като цяло. Мотивите за унищожаването на тази древна и безкрайно дружелюбна порода арктически кучета не са ясни, според самите инуити това е било безапелационен начин да им се покаже, че трябва да напуснат своите земи ... но ужасните последици и до днес са налице.



КАК ИЗГЛЕЖДА канадското ескимоско куче
То винаги е здраво, атлетично и внушително на външен вид. Има мощно телосложение, което подсказва, че това е куче, създадено не заради бързина, а за да върши тежка работа. Както всички останали представители на шпицовете, ескимоското куче има изправени, триъгълни уши и тежка, пухкава опашка, която е завита на гърба.
Мъжките кучета трябва да са видимо по-едри и мускулести от женските, които са с по-фини кости, по-дребни са и често имат малко по-къса козинка. Обичайно височината при холката при мъжките е между 58 и 70 см, а при женските: 50 – 60 см при тегло съответно 30-40 кг и
18-30 кг.
Козината на ескимоските кучета е много плътна и гъста със мек подкосъм и по-груб външен предпазен слой от косми. Те имат грива от  още по-гъста козина около врата, която е много впечатляваща и прави мъжките кучета да изглеждат още по-огромни. При женските гривата е по-малка.
Окраската на козината им може да е общо взето всякаква – важното
е нито един цвят да не доминира над другите. Често може да се видят чисто бели кучета или бели с петна в друг цвят по главата или по главата и тялото. Кучетата с едноцветна червеникаво – кафява или изцяло черна окраска също се срещат доста често. Много от едноцветните кучета имат бяла маска на муцуната, понякога с петънца (ангелски очи) над очите. Други пък може да имат бели „чорапчета” и бяла линия над носа без да имат ангелски очи или бяла маска ...



Външната прилика на ескимоските кучета на инутитите с вълците
често е отбелязвана от членовете на експедицията „Купърмайн”, която изследва северните части на Канада между 1819 и 1822 г. Изследователите споменават забележителната прилика на ушите на ескимоските кучета с тези на вълците в района, както и че липсата на черна окраска на предните им крайници е нещо, което е характерно и за европейските вълци. И че най-сигурният начин да се отличи кучето от вълка е в позицията и дължината на опашката, която е по-завита и по-къса при кучетата.

ХАРАКТЕР и темперамент
Характерът на канадското ескимоско куче отразява причината за неговото създаване и особеностите на средата, която го заобикаля. То е  изключително вярно, издръжливо, смело, интелигентно и бдително. Много нежно и мило, изгражда прекрасна връзка със собственика си - връзка, изпълнена с уважение и много топлота. В суровите условия на Арктика докато активно са били използвани като впрегатни кучета, те често са ловували сами в търсене на прехраната си. И явно са се справяли чудесно защото и днес много от канадските ескимоски кучета имат по-силен инстинкт за преследване на плячката си от доста други ловни породи. Живеейки в типичната си среда, те изпитват истинско удоволствие от студеното време като често предпочитат да спят само навън независимо от отрицателните температури. И като почти всички представители на шпицовете и северните породи канадските ескимоски кучета мога да бъдат много „разговорливи”!
Създадено за големи физически натоварвания, канадското ескимоско куче има нужда от много упражнения. Не може просто да го разходите по кучешката поляна, трябва му много повече и то интензивни тренировки, а това от своя страна изисква и доста време, в което собственикът му да е ангажиран. Тази нужда от физически натоварвания, разбира се, с лекота превръща тази порода кучета в състезателни за спортове като мъшинг (за шейни с кучешки впрягове)
и ски джоринг (за скиор и впряг). Канадското ескимоско куче лесно се поддава на такова обучение – та то е в кръвта му от древни времена!
 
Индианците инуити впрягат в хамути техните кучета веднага щом проходят като преобразуват в навик за дърпане опитите на малките кученца да се освободят от това странно нещо, което ги е овързало от всички страни! :)
Щом навършат два месеца (!) малките се включват във впряговете с възрастните. Понякога 10 малки кученца може да бъдат във впряг само с един по-възрастен водач. А редът във впряга се въвежда както от водача, така и от собственика на кучетата - ако се налага и
с доста твърда ръка.
Като цяло, обаче,
канадското ескимоско куче е много послушно (нещо, което го отличава от повечето породи шпицове) и е много интелигентно. Още една разлика с другите по-известни северни породи като хъскито или самоеда – то просто не може да се приспособи към живот в по-топъл климат. Опасността да получи топлинен удар е много голяма. Поддръжката на козината му е много лесна – в общи линии трябва да се изчетква един или два пъти седмично. Линее само веднъж годишно и тогава е най-добре да се четка ежедневно.



ИСТОРИЯ на породата
Канадското ескимоско куче обитава Арктика от най-малко 4000 години. Първоначално развъждано от народа туле, кучето е сродно с гренландското куче с много малки генетични разлики. Дори понякога се считат за една и съща порода, въпреки, че гренландското куче никога не е имало своя чистокръвна развъдна програма, а това пък поставя под съмнение чистокръвността му като отделна порода.
Въпреки, че е изследователите на Канадска Арктика ги наричали опитомени вълци или хибриди между куче и вълк (включително това
е било мнението на Чарлз Дарвин заради сходния им външен вид и звуците, които издават, съвременните генетични тестове показват,
че
ескимоското куче е истинско куче и няма никакви близки предци – вълци.  



Инуитите никога не са считали своите кучета за част от животинското царство, а само като средство за съществуването на хората. Използвали са ги (и досега, макар и силно ограничено) като мултифункционални кучета едновременно ловни (за тюлени и друг арктически дивеч) и за да дърпат шейни с товари и хора. Изследователите на тази част от Канада често отбелязвали уменията на ескимоските кучета да проследят и открият леговищата на тюлени от голямо разстояние, както и използването на тези кучета за лов на полярни мечки. Разказват, че кучетата с толкова голям ентусиазъм се хвърляли на лов за мечки, че инуитите стреляли по мечките, за да окуражат кучетата да ги преследват, дърпайки с още по-голяма скорост шейните. Но ескимоските кучета никога не преследвали и не ловуват на вълци ...



Отражение на специфичното отношение на инуитите към кучетата им като част от удобствата на живота им (нещо съвършено различно от това как, например, племената в Сибир са се отнасяли към своите кучета) са многото начини, по които ги използвали живи или мъртви. Кожите им били много по-ценни от тези на вълците заради по-голямата им здравина за дрехи, замразената им урина се използвала като медицинско средство, а във времена на глад кучетата ставали ценен източник на храна.

ЗАЛЕЗЪТ и ВЪЗРАЖДАНЕТО на породата
Спорове и дискусии обгръщат залеза на породата – една доста мрачна история. Често навлизането на снегомобилите в селищата близо до Полярния кръг се представя като основен фактор, допринесъл за унищожаването й. Но истината е доста по-различна. През 19 и началото на 20 век породата е използвана от редица полярни експедиции. Да, действително навлизането на снегомобилите (защото са по-бързи и изискват по-малко грижи) е една причина за рязкото намаляване на броя на кучетата от породата. Все пак през 20-те години на 20 век около 20 000 ескимоски кучета са живеели в канадска Арктика и породата е призната от Американския и Канадския кенъл клуб. Н
o през 1959 АКС я изключва от регистрите си поради изключително малкия брой на кучетата.
Причината е систематичното, драматично и безмилостно избиване на кучетата на инуитите от 1950 до 1970 година – събитие, което е документирано от общността на индианците инуити. Мнозина обвиняват Кралската канадска планинска полиция и други оторизирани власти за тази акция, чиято цел най-вероятно е била да се унищожи културата и начина на живот на индианците инуити. И макар да няма единомислие за причините за това масово избиване на ескимоското куче, факт е, че това е направено напълно организирано от властите. През 1963 в племенната книга на породата в Канадския кенъл клуб е записано само едно куче, а след смъртта му все още няма други регистрирани други кучета от породата. Тази мрачна история на канадското ескимоско куче е разказана в документалния филм Qimmit: A Clash of Two Truths” 2010 (“Кимит. Сблъсък на две истини”). Поредица от клипове от този жесток филм може да се видят в YouTube.

А породата канадско ескимоско куче може би вече нямаше и да съществува ако не са се появили две фондации:
Eskimo Dog Research Foundation (EDRF) и The Canadian Eskimo Dog Foundation на Брайън Ладуун, които се заемат с тежката задача да спасят почти напълно унищожената порода. Eskimo Dog Research Foundation (EDRF) – Фондацията за проучване на ескимоското куче – е основана през 1972 от Уилям Карпентър и Джон Макграт и е щедро субсидирана от Канадското правителство и правителството на Северните територии с подкрепата на Канадския кенъл клуб. EDRF купува кучета от мъничката оживяла популация в най-северните части на Арктика (около 200 кучета – спомнете си, че през 20-те години на 20 век те официално са били около 20 000!). Тази мъничка популация е оцеляла основно зад Полярния кръг – на прекрасната Бафинова земя (най-големия остров в Канада и петия по големина в света) и полуостровите Мелвил и Бутия. EDRF започва да развъжда ескимоски кучета за да увеличи постепенно броя им. Няколко пейзажа от Бафинова земя.





Брайън Ладуун също купува кучета от северните общностни на Канада и започва да ги развъжда. Любопитното е, че
мисията да спаси тези кучета официално му е поверена от епископа на Северните територии негово преосвещенство Робиду. Б. Ладуун включва кръвни линии от маламути и хъскита в развъдната си програма и след 30 години работа продължава да разполага с най-голямата генетично жизнена популация на канадско ескимоско куче в света. Още един документален филм, посветен този път на работата на Брайън Ладуун, се появи съвсем скоро – през 2011: "
The Last Dogs of Winter" („Последните кучета на зимата”) разказват неговата история ... http://www.youtube.com/watch?v=wGFkWqC82a4 Виждате чаровната хипи снимка на Брайън Ладуун от 70-те години и плаката на филма по неговата история и с негово участие.



И днес канадското ескимоско куче е много, много  рядко. Все пак неговата популярност започва да нараства особено като туристическа атракция в Арктика – така плавно се увеличава и броят на впрегатните кучета, които забавляват туристите. Тази новооткритата (или преоткритата) популярност се дължи на факта, че туристите все по-често наблюдават с удоволствие кучетата в естествената им среда и разбират какво означават те за нея и тя за тях. Прекрасната им древна история вече е повод за гордост и на тях е посветена специална пощенска марка (1988) и монета от 50 цента (1997).

На 1 май 2000 северната канадска територия Нунавут официално „осинови” канадското инуитско куче като символ на територията като по този начин запази неговото древно индианско име кимик. Нунавут е най-голямата територия на Канада с площ от 2 093 190 км² и население от 30 782 жители. Това е и най-новата територия, създадена при официалното й отцепване от Северозападните територии през 1999. Днес в Канадския кенъл клуб са регистрирани само 279 кучета
от породата. Но все пак това е добро начало – може би, дано, ех, дано  - в бъдеще огромната, почти фатална  вреда, която е нанесена от човешка ръка, бъде забравена и величието на древното куче на индианците инуити бъде възстановено в целия си северен блясък.


                                        
                                                
dogbg.net 2012

Благодарности на Мария Стефанова - журналист от Радио Стара Загора,
за подсказаната идея да ви разказжем една древна арктическа приказка със съвременно продължение в стила на Ханс Кристиян Андерсен ...

 

 Любопитно

2 КАНАДСКО ЕСКИМОСКО КУЧЕ - една древна приказка с модерно продължение в стил Ханс Кристиян Андресен
2012.01.04

2 СПИНОНЕ ИТАЛИАНО - спокойствието на универсалния ловец
2010.08.27

2 МИНИ ФОКСИ - колко мъничък може да бъде един фокс териер?
2010.07.16

2 СЕГУДЖО ИТАЛИАНО - съвременният наследник на старинна порода гончета
2010.07.02

2 ХЪНТАУЕЙ - елате в НОВА ЗЕЛАНДИЯ, за да го видите!
2010.03.26

2 Африканските ловци БАСЕНДЖИ днес
2010.03.12

2 БАСЕНДЖИ - пазителите на Черното злато на АФРИКА
2010.03.12

2 ШИБА ИНУ - древни и модерни приключения на малкото куче от японската широколистна гора
2010.02.04

2 ШИБА ИНУ днес - в целия си блясък
2010.02.04

2 ЕРАТА на космическите полети на КУЧЕТАТА
2009.05.12

2 ДЖОН ГРОУГАН - авторът на романа "МАРЛИ & аз" - за книгата, филма и обратите на съдбата на кучетата в тях
2009.04.27

2 КНИГАТА "МАРЛИ & аз" - ОРИГИНАЛЪТ за живота и любовта с най-лошото куче в света
2009.04.17

2 Лабрадорът КЛАЙД - запознайте се със звездата на "МАРЛИ & Аз"
2009.03.22

2 ЛАБРАДОР РЕТРИВЪР - аристократичната история на породата
2009.03.09

2 АЛЯСКИ КЛИЙ КАЙ - хъски в МИНИАТЮРА!
2008.12.27

2 ПЛОТ ХАУНД - чистокръвният американски ловец на едър дивеч
2008.09.22

2 ПЕРУАНСКАTA ОРХИДЕЯ НА ИНКИТЕ - екзотика от Южна Америка
2008.07.25

2 ЛАСИ празнува своя 70 рожден ден! (Част І)
2008.03.27

2 ЛАСИ празнува своя 70 рожден ден! (Част ІІ)
Кучетата зад екранния герой

2008.03.26

2 Малкият БОРДЪР ТЕРИЕР - доброжелателен, смел и енергичен!
2008.02.18

2 ИРЛАНДСКИЯТ СЕТЪР - чар и ловни умения в червено
2007.10.02

2 МАДОНАТА с бекасината
2007.04.20

2 ХРЪТКАТА от Ибиса - древният и загадъчен ловец на зайци
PODENCO Ibisenco

2007.03.26

2 Westminster Kennel Club Dog Show - най-престижната изложба за кучета в САЩ
2007.02.21

2 Свети ХУБЕРТ - когато историята се превръща в легенда
2006.11.18

2 МOПС - симпатичен, намръщен, мързелив и обичлив!:-))
2006.07.24

2 Ка де Бо - екзотичните бойци от о. Майорка
2006.07.17

2 Рупърт Шелдрейк или експериментите, които могат да променят света
2006.03.08

2 Непризнатите породи териери на Великобритания (част I)
2005.10.06

2 Непризнатите породи териери на Великобритания (част II)
2005.10.06

2 КООКАБУРА
За една интересна птица и за колекция от сребърни монети

2005.07.23

2 Характерът на дого аржентино
2005.06.14

2 АЛЯСКОТО ХЪСКИ - господарят на IDITAROD
Oписание и произход

2005.03.22

2 Ловните оръжия с късо и дълго острие през Средновековието и в наши дни
2005.02.01

2 АМЕРИКАНСКИЯТ БУЛДОГ БЪД – кучето, прекосило САЩ с кола!
2005.01.12

2 Списанията за кучета по света
2004.06.10

2 Уейн Джон или какво свързва Ванкувър с Казанлък
2004.05.26

2 Философия на стандарта на породата КАНЕ КОРСО
2004.04.26

2 INTERZOO 2004 - световното изложение за домашни любимци
2004.04.08

2 Андалуска седмица на полевите изпитания 2004
2004.03.31

2 Кучетата - водачи на слепи хора (Част II)
2004.02.14

2 Kучета - водачи на слепи хора (Част I)
2004.02.14