ШИБА ИНУ са може би най-достойните съперници на самоедите в едно отношение: имат почти същата чаровна усмивка. За повечето собственици на кучета е безспорен фактът, че любимите им четириноги приятели освен, че лаят, често се опитват (и успяват) да се усмихват. Точно в същите ситуации, в които се усмихват и хората! Но малко породи кучета имат сладката и очарователна усмивка на самоеда и
на шиба ину... 
Както може би вече сте се досетили от думичката „ину”, това е японска порода кучета – те са най-дребните на ръст от  шестте местни породи и на външен вид може би ще ви напомнят за умален вариант на акита ину. (За две други японски породи – хокайдо ину и тоса ину – можете да прочетете в секция „Разказахме ви...”) Събрали в малкото си телце най-хубавите качества на северните породи, пъргавите и умни кучета шиба ину са на ръст почти като бретон шпаньола и също са създадени за лов на дребен дивеч.



Но какво точно означава шиба ину? „Ину” е японската дума за куче, докато произходът на „шиба” не е много ясен ... Всъщност на японски „шиба” значи широколистна гора като се имат предвид дърветата и храстите, чийто листа стават червени през есента. Затова някои считат, че породата шиба ину е наречена така защото, от една страна,  кучетата обикновено са ловували в такив тип гора, а от друга – защото червеният цвят, който ни напомня за красотата на есенната гора, е най-разпространената окраска на козината на тези симпатични и умни кучета. Един нюанс в сложното тълкуване на името на породата добавя диалектът нагано, в който шиба означава и „малък” т.е. малко на ръст куче. Така в свободен превод името на шиба ину би трябвало да означава „малко куче от широколистната гора”:)

Една екстравагантна особеност отличава шиба ину от всички други в кучешкото царство – това е така нареченият „писък на шиба”. Когато е ядосано, нещастно или провокирано от нещо неприятно, кучето издава характерен силен, висок писък. Това може и да се случи при опит да се възпитава по начин, който шиба ину счита за неприемлив. Можете да чуете писъка на шиба и като изблик на огромна радост – например, когато собственикът му се връща след дълго отсъствие или като бурни приветствие към любим гост – човек. Изобщо много по-често можете да чуете такива странни звуци, отколкото какъвто и да е лай.



ИСТОРИЯ на породата
(по действащия в момента японски стандарт)
Това е една от най-древните породи кучета, счита се за безпорен факт, че шиба са придружавали народа, мигрирал в Япония през периода Джомон (8000 до 200 г.пр.н.е.). Шиба ину е развъждана за
лов на дребен дивеч (птици и зайци). Специални ДНК изследвания на 11 азиатски породи кучета показват, че у шиба ину има най-голямо генетично разнообразие, нареждащо ги сред най-древните по произход породи кучета. Както и другите местни японски породи,
шиба е създадена за лов от древните ловци, наречени „матаги”, които ценяли най-високо някои специални качества у кучетата като силен дух, послушание, смелост и вярност, балансиран и спокоен характер.
А тригълните им уши се считали за символ на „горящия в душите им дух”. Предполага се, че тези кучета са обитавали основно планинските райони по крайбрежието на Японско море, но единствени сред японските местни породи не са свързани като произход с определена географска част от Япония.



В модерната история на породата най-важните събития се случват от втората половина  на 19 до средата на 20 век. Нещо любопитно, което всъщност е било първата сериозна заплаха за породата, открихме в стандарта на FCI: От 1868 до 1912 ловът се превръща в изключително популярен спорт в Япония и започват да се внасят от Великобритания английски сетъри и пойнтери, които се кръстосвали с шиба ину (трудно ни е да си представим тази потресаваща кръстоска, но все пак ...). И това става толкова често, че между 1912 и 1926 чистокръвните шиба стават изключителна рядкост! Но японски ловци и други образовани личности разбират навреме колко сериозна е заплахата за тази чудесна местна порода и от 1928 г. екзотичните кръстоски са спряни. Започва работата по стабилизирането на чистокръвните шиба, довела до утвържваването на първия японски стандарт на породата. Той е публикуван през 1934, а през декември 1936 шиба е призната за природна ценност на Япония чрез Закона за културните ценности – това става благодарение на усилията на Асоциацията за съхраняване на японските кучета.



Най-ужасният период от историята на тази чаровна порода е по време на Втората световна война, когато, въпреки всички усилия за запазването на шиба ину, бомбандировките над Япония и вълната от кучешка чума след края на военните действия почти я унищожават. Всички кучета след този период са кръстоски от оцелелите само 3 кръвни линии: Шиншу от префектурата Нагано, Мино от префектура Гифу и Сан’ин от префектурите Тотори и Шимане. Трите линии всъщност са били и 3 типа шиба ину. Шиншу били с обилен подкосъм, плътна, гъста козина, дребни на ръст и винаги с червена окраска. Те били най-много на брой и преди Втората световна война, когато ставало въпрос за шиба именно Шиншу кучета се считали за същинските предствители на породата. Мино били с по-големи, остри уши и сърповидни опашки, за разлика от завитите на кръг опашки на повечето съвременни шиба. Сан’ин са били по-едри от днешните кучета, предимно с черна окраска без подпалите или белите петна, характерни за днешните черни шиба ину. Именно обединяването на тези 3 кръвни линии и 3 типа кучета създават днешната японска порода шиба ину.





Следва продължение ...


                                  dogbg.net 2010