Начало
 Новини
 Коментари
 Любопитно
 Треньор
 БГ Ловецъ
 Библиотеката
 PET индустрия
 Ветеринар
 Обяви
 Хороскоп
 Роднините
 Разказахме ви...
 Услуги
 Организации
 БНКСТГ
 Ваймаранер клуб
 Пойнтер клуб
 Развъдници
 Правилници
 Конкурсът!
 Арт
 Глезотии
 Партньори
 Links
 За контакти

  

Lubimci

Hunting Network International

 

 Роднините

2 РИЖАТА ЛИСИЦА - истинската хитрост и ловкост от приказките
Mammalia / Carnivora / Canidae / Vulpes / Vulpes vulpes

2006.09.17

Рижата или обикновената лисица е най-широко разпространената и най-добре изучената сред  представителите на рода Vulpes, към който принадлежат още 9 вида лисици. (За още две от тях можете да прочетете в същата секция: лисичката корсак и фенека – б.пр.).
На ръст тя е по-едра: дължината на тялото й е от 60 до 90 см, на опашката – между 40 и 60 см, а теглото й е от 6 до 10 кг. В повечето случаи окраската на козината й е ярко рижа с неясни тъмни шарки, коремът й е понякога бял, а понякога черен. В южните части на нейния ареал окраската й е по-бледа. Наред с типичните огнено рижи лисици се срещат и други с по-тъмна козина: сива, черно-червеникава. Макар и рядко, се наблюдават и албиноси.
Обикновената лисица е много широко разпространена: в Европа, Северна Африка, по-голямата част от Азия (включително в Северна Индия, Южен Китай и Индокитай), в Северна Америка на юг до северните брегове на Мексиканския залив. По-рано учените са считали, че в Америка има отделен родствен вид
Vulpes fulva, но днес той се разглежда само като подвид на обикновената лисица (Vulpes vulpes fulva).
Окраската и размерите на рижата лисица са много променливи в зависимост от местообитанието – това са и едни от основните признаци при определянето на подвидовете. В Европа съществуват 14-15 подвида, а за останалата част на ареала са известни още около 25 без да се броят някои описани в класификациите, но съмнителни за отделен подвид лисици.
(Статията, която четете, е публикувана в прекрасния руски сайт www.floranimal.ru - б.пр.)
Като цяло на север лисиците стават по-едри и с по-ярка окраска, а на юг са по-дребни и с по-бледа окраска на козината. В северните райони със суров климат по-често се срещат лисиците с черно – сивкава и други смесени цветове на козината. Разнообразието на окраската и големината на лисицата е свързано с обширността на нейния ареал и с големите различия в начина й на живот в отделните му части. Защото лисица населява (наистина, с различна плътност) всички ландшафтно-географски зони: от тундрата и горите до степите и пустините, както и в планините. При това лисицата живее не само в дивата природа, но и в заетите от човека места включително в покрайнините на села и градове и дори в големи промишлени центрове. Нещо повече, понякога лисицата намира особено благоприятни за себе си условия в усвоените от човека местности.
Навсякъде лисицата предпочита откритите пространства и районите с малки горички и храсталаци, хълмове и оврази особено ако през зимата снежната покривка там не е твърде голяма и пухкава.
jjkjkjkj



Макар и типичен хищник, лисицата се храни с най-разнообразна храна.
В нейното меню са включени над 300 вида животни и десетки видове растения. Повсеместно основната й храна са малките гризачи – преди всичко полски мишки. Може да се каже, че от тяхното изобилие и достъпност в много голяма степен зависи добруването на популацията на този хищник. По-големите млекопитаещи, в частност зайците, играят далеч по-малка роля въпреки, че в някои случаи лисиците ги ловят (особено малките зайчета), а в периода на зайчия мор се хранят с труповете им. Понякога лисиците нападат малките на сърните. Птиците не заемат голям дял в храненето на хищника, макар, че той не пропуска случай да улови всяка от тях, имала неблагоразумието да е на земята - от най-дребната до най-голямата – гъски, глухари и т.н., както и да унищожи гнездата им и пиленцата в тях. А домашни птици лисицата похищава далеч по-рядко, отколкото се счита. В южните райони на Европа лисиците често улавят влечуги; в Далечния Изток, когато живеят около реките, се хранят с сьомга, загинала след хвърлянето на хайвера. Почти навсякъде през лятото се хранят с голямо количество бръмбъри и други насекоми. На края, те охотно се хранят с мърша, а в гладни времена - и с битови отпадъци. Растителните храни – предимно плодовете – са част от храната на почти всички лисици, особено в южните части на ареала им. Като цяло начинът на хранене и съставът на храната на този хищник е много разнообразен не само в различните географски райони, но и дори при едни и същи подвидове в различни местообитания.
 
Лисиците водят уседнал начин на живот. В повечето райони за тях са нетипични сезонните миграции. Те са известни само в тундрата, пустините и планините. Индивидуалният участък, който заема двойка или семейство лисица, трябва не само да осигурява достатъчно количество храна, но и да предлага удобни, безопасни места за дупки. Лисиците или ги изравят сами, или (и то много често) заемат дупките на бурсуци, мармоти, полярни лисици и други животни, като ги приспособяват за своите нужди. Обикновено лисиците се настаняват по склоновете на оврази и хълмове като избират участъци с песъчлива почва с добър дренаж, защитени от дъжд, снежни или подземни води. Дори и дупката да е изровена самостоятелно, да не говорим за дупките на бурсуците, тя обикновено има няколко входа, които чрез по-дълги или по-къси коридири водят до обширна камера. Понякога лисиците използват естествени убежища – пещери, процепи в скалите, хралупи в големи паднали дървета. В повечето случаи (но далеч не винаги) леговищата са добре укрити в гъсти храсталаци и гори. Но ги разкриват стигащите далеч утъпкани пътеки, а в близост – големите купчини изхвърлена пръст, многобройните остатъци от храна, екстременти и т.н.
Като правило лисиците използват постоянни жилища само в периода на възпитанието на малките, а в останалото време на годината (в частност през зимата) те си почиват в открити леговища в снега, на мъх или или в тревата. Но, за да се спасят от преследване, лисиците се заравят в дупки през всички сезони като се скриват в първата попаднала дупка. Разбира се, дупките са в изобилие с местата на обитанието й.
Подобно на вълка, лисицата е моногамна, а размножителният й период е само един в годината. Той обхваща месеците от декември до март, но при женските разгонването продължава само няколко дни, а ефективността му зависи от атмосферните условия и от храненето (угояването) на хищниците. Има години, през които 60 – 70% от самките остават без потомство.
Бременността при лисиците трае от 49 до 58 дена. Малките са между 4 и 6 до 12-13, покрити са с тъмно- червенкава козинка. Те проглеждат, започват да чуват и да им никнак зъби на 2-седмична възраст. Около месец и половина те се хранят с мляко, но още преди края на този период започват да излизат от дупките и по малко да хапват от храната на родителите им. Започват да правят и първите си стъпки в лова. Общо взето от размножителния период до окончателното напускане на леговището на родителите минават около 6 месеца.
Във възпитанието на малките участват и двамата родители. Лисичките – тинейджъри рано започват да излизат от дупките и често доста се отдалечават. През есента те вече са достатъчно отраснали. Някои женски имат свое потомство още на следващата година, но като цяло лисиците достигат полова зрялост на 2 години. В плен лисицата живее до 20-25 години, но в природата - само няколко години.

Лисиците ловуват в различни часове на денонощието и там, където не ги преследват, могат да се срещнат през деня като при това не проявяват ни най-малко безпокойство от хора. В противните случаи този хищник се отличава с крайна предпазливост и удивителна способност да заплита следите си и да създава всевъзможни уловки за да се изплъзне от кучетата, които я преследват. Поразителни са и привичките на лисицата по време на лов – неслучайно във фолклора на едва ли не всички народи в границите на нейния ареал тя неизменно е символ на хитрост и ловкост. В условията на жестока борба за оцеляване лисицата е изработила много сложни форми на поведение, които при някои екземпляри са достигнали истинско съвършенство.
Спокойно вървящата лициса оставя по снега отчетливи следи. Подплашена, тя може да бяга много бързо – в галоп или буквално летяща над земята с изпъната назад опашка. Забележителна гледка е лисицата, която през зимата мишкува из заснеженото поле. Силно възбудена, тя ту се заслушва в писъците на гризачите под снега, ту прави грациозни скокове и в стремежа си да настигне и хване плячката започва бързо да рие като вдига около себе си облак от снежинки. Тя до толкова се увлича, че можете да се приближите съвсем близо до нея без да ви усети. Впрочем, зрението на лисицата не е особено остро и тя може да мине съвсем близо до неподвижно стоящ или седящ човек. Но обонянието и слухът й са много добре развити и служат като основни анализатори. В състояние на възбуда лисицата надава доста силен, отривист лай (джавкане). Биещите се или озлобени животни пронизително скимтят.



Броят на лисиците в природата забележимо се променя през годините. Влияние върху популацията оказват изобилието на гризачи, метеорологичните условия, масовите болести. В гладни години не само спада плодовитостта и оживяват малко млади лисици, но и се създават условия за разпространение на епизодии (бяс, чума, редица неизвестни болести), които понякога обхващат обширни пространства. Намират се десетки трупове на загинали животни, а качеството на козината на оцелелите рязко се влошава.
Лисицата има голямо значение от една страна за промишления лов заради козината и, от друга страна, защото е енергичен враг на вредните гризачи и насекоми. Щетите, които нанася на домашните птици или дивеча, е несравнимо по-малък от нейната полза за дивата природа и хората.

                                                 dogbg.net 2006
 

 

 Роднините

2 CANIS DIRUS - накратко за най-големия изчезнал вълк на Земята
Mammalia / Carniovira / Canidae / Canis/Canis dirus

2009.12.29

2 БЛЕДАТА ЛИСИЦА - скрита в самото сърце на Африка
Mamallia / Carnivora / Canidae / Vulpes / Vulpes pallida

2009.11.26

2 БЕНГАЛСКА ЛИСИЦА - просто още един роднина на вашето куче
Mammalia / Carnivora / Canidae / Vulpes / Vulpes bengalensis

2009.04.19

2 ТИБЕТСКАTA ЛИСИЦА - мистична и мъдра
Mamallia / Carnivora / Canidae / Vulpes / Vulpes ferrilata

2008.11.18

2 ИВИЧЕСТ ЧАКАЛ - още един необичен роднина на кучетата
Mamallia / Carnivoria / Canidae / Canis / Canis adustus

2008.10.20

2 ЛИСИЦАТА ДЖУДЖЕ на Северна АМЕРИКА
Mammalia / Carnivora / Canidae / Vulpes / Vulpes macrotis

2008.05.07

2 ЕТИОПСКИЯТ ВЪЛК - единственият вълк в АФРИКА
Mammalia / Carnivora / Canidae / Canis / Canis simensis

2008.04.07

2 СИВАТА ЛИСИЦА на Америка
Mammmalia / Carnivora / Canidae / Urocyon cinereoargenteus

2007.12.06

2 ДИВОТО КУЧЕ ДИНГО - една от загадките на АВСТРАЛИЯ
Mammalia / Carnivora / Canidae / Canis / Canis familiaris dingo

2007.05.14

2 ПОЛЯРНАТА ЛИСИЦА - красива, различна и все пак роднина:)
Mammalia / Carnivora / Canidae / Alopex / Alopex lagopus

2006.12.05

2 РИЖАТА ЛИСИЦА - истинската хитрост и ловкост от приказките
Mammalia / Carnivora / Canidae / Vulpes / Vulpes vulpes

2006.09.17

2 ЧАКАЛЪТ - ловък и нахален
Mammalia / Carnivora / Canidae / Canis aureus

2006.09.10

2 ВЪЛКЪТ - легендарният и реален хищник
Mammalia / Carnivora / Canidae / Canis lupus

2006.09.02

2 ЧЕРВЕНИЯТ ВЪЛК - съчетание от вълк, лисица и чакал
Mammalia / Carnivora / Canidae / Cuon alpinus

2006.08.25

2 ГРИВЕСТИЯТ ВЪЛК - почти лисица с дълги, стройни крака:)
Mammalia / Carnivora / Canidae / Chrysocyon brachyurus

2006.08.24

2 ХИЕНОВИДНОТО КУЧЕ - почти вълк с екстравагантна козина
Mammalia / Carnivora / Canidae / Lycaon pictus

2006.08.17

2 Зоо класификация на семейство CANIDAE
2006.08.17

2 Роднините на домашните кучета - семейство CANIDAE
Mammalia / Carnivora / Canidae

2006.08.10

2 МАЙКОНГ - лисицата от саваните на Южна Америка
Mammalia / Carnivora / Canidae / Cerdocyon thous

2006.08.10

2 КОЙОТЪТ - прерийният вълк на Северна Америка
Mammalia / Carnivora / Canidae / Canis latrans

2006.08.09

2 Малката лисичка КОРСАК
Mammalia / Carnivora / Canidae / Vulpes / Vulpes corsak

2006.08.09

2 Дългоушкото ФЕНЕК - една малка лисичка с голеееми уши:)
Mammalia / Carnivora / Canidae / Vulpes / Vulpes zerda

2006.03.06