Начало
 Новини
 Коментари
 Любопитно
 Треньор
 БГ Ловецъ
 Библиотеката
 PET индустрия
 Ветеринар
 Обяви
 Хороскоп
 Роднините
 Разказахме ви...
 Услуги
 Организации
 БНКСТГ
 Ваймаранер клуб
 Пойнтер клуб
 Развъдници
 Правилници
 Конкурсът!
 Арт
 Глезотии
 Партньори
 Links
 За контакти

  

Lubimci

Hunting Network International

 

 Треньор

2 Работата на лайката на мечка-примамка
2004.03.10

Въпросът за реалността на оценката на качествата на лайките при работата им на мечка-примамка вълнува много ловци.
Разговорът ни явно трябва да започне с обсъждането на отношението на водещите експерти към тази тема. То има своето отражение в правилниците за провеждане на изпитанията на ловни кучета. Според тези правила кучетата с дипломи първа и втора степен от работа на мечка при отсъствието на високи оценки на друг дивеч не се допускат в елита. Ето ви отношенитео на експерт! С дипломи от състезания на глухар, тетерев, даже фазан, да не говорим за катерица, глиган, лос се допускат, а за работа на мечка – традиционен дивеч за лов с лайки – не! Трудно е да се обясни от какво е предизвикано това отношение към работните дипломи от изпитания на мечки. Ако на изпитанията на катерица дипломи получават от 20 до 50% от кучетата (и повече), то при изпитанията на мечка процентите са между 5 – 10% и дори с дипломите от изпитания в бърлоги процентът остава под 20. Да не би  да е по-лесно да се настърви куче на мечка, от колкото на катерица например? Едва ли някой твърди такова нещо. Работата на работата на катерица зависи в много отношения от настървяването. Имаме знаменити специалисти по настървяването на лайки на катерица като например И. М. Досадин, за когота познавачите казват: “Дайте му коза и той и нея ще научи да облайва катерица!” А работата на лайката на мечка зависи основно от природните заложби на кучето. Нееднократно съм водил на такива изпитания своите млади кучета, коитодо този момент изобщо не са ходили на лив и никакви зверове освен котка и то през ограда не са виждали. И те за първи път нерядко започваха работа именно с блокиране на мечката на място, показвайки високи ловни качества.
Негативното отношение на експертите към изпитанията за работа на мечка изиграха съдбоносна роля, която “помогна” почти да изгубим кръвните линии на лайките с вродени наклонности за лов на мечки. Работните изпитания на мечка са ценни с това, че се отличават с нагледност и висока емоционалност и главното: с възможността да се открият генетично силните линии на кучетата с вродени наклонности за лов на този дивеч. Всяко дискредитиране на тези изпитания и резултатите им е неправомерна, а от гледна точка на развъждане на породата – просто вредна. Едва ли можем да се съгласим, че работните качества на лайките могат да се оценят обективно само на изпитания на диво прасе и лос. Многократно съм наблюдавал, че лайки с дипломи I степен на глиган така и не получават оценка, по-висока от III степен на мечки, въпреки предоставените им добри възможности дори и по двойки. Лайките с високи постижения на мечка бе особени усилия ги повтарят и при работата си на диво прасе.
Анализът на провеждането на изпитанията на лайка в районите на Москва, Кострома и Калиниград, а също така и на самия правилник, показват, че липсва единен методологичен подход при организацията и провеждането им. Правилата определят само общата рамка на изпитанията: Регламентирана е приблизителната дължина на следата (според мен недостатъчна); дължината на веригата и блока, за който е привързана мечката; разстоянието от мечката, на което трябва да се намират съдиите и още ред други несъществени общи положения. А самата методика на изпитанията, критериите и показателите за оценка, както и някои други елементи, които според мен са важни, остават встрани. Сред тях са конфигурацията на следата на животното, изискванията към разположението на наблюдателните пунктове за съдийте и устройството им, местоположението и действията на водещия по време на изпитанията, мястото на зрителите, изискванията за обезпечаване нареда и безопасността на изпитанията и ред други елементи и процедури...
Без да се впускаме в излишни подробности, предлагам да разгледаме методиката, по която видях, че се провеждат изпитанията в Кострома, с някои мои допълнения и корекции: 
Тук превеждат мечката по края на овесено поле (200-250м), а след това през храсталака до малка поляна в гората на разстояние 100-150м т.е прокарват следата не п права линия, а под ъгъл, на зиг заг и то по-далеч (до 500м) за да се определи по-точно отношението на кучето към животното и да се изключи възможността за визуално определяне на местонахождението му. Освен това до 200 м кучето може да улови миризмата на звяра и да тича към него направо, а не по следата.
В изпитанията участват трима съдии (може и двама със стажант-експерт). Добре е двамата съдии да са настанени на високо разположени наблюдателници (вишки) за да виждат по-добре и да не разсейват кучетата. Разрешението за пускането на кучето се подава от първия съдия с ръка защото излишните разговори са забранени. Може да се използват и различни цветове флагчета с условни сигнали. Сигналът на главния съдия се повтаря от втория съдия след което третият съдия (или стажантът) дава команда на водача да пусне кучето за претърсване в близост до следата като самият водач остава на място. Кучето трябва самостоятелно да премине по следата и да започне да облайва звяра. Първият и вторият съдия внимателно наблюдават работата на кучето без водача и, след като са определили и оценили предварително необходимите елементи от работата (настойчивост, смелост, злоба, блокиране), със жест дават разрешение на водача да се приближи към работещото куче. При това той е длъжен да върви не по следата, а по края на гората като се прокрадва към звяра. Той има право да се придвижва мълчаливо по линията с оградителните флагчета, имитирайки търсене на удобна позиция за стрелба. От водача не се изисква никакво отдалечаване от работещото куче и звяра тъй като главните елемнти от работата на кучето и особено настойчинвостта вече са оценени до неговото приближаване. При появата на водача се проверява злобата, ловкостта и смелостта на кучето, защото работещите кучета значително се активизират в присъствието на водача си, а страхливите и недостатъчно злобните обикновено продължават рядкото облайване отдалеч като постоянно поглеждат към водача, а понякога и прекратяват изцяло работата си.
Естествено, предложената методика за провеждане на изпитания на мечка е примерна и следва детайлно да се проработи. Но е ясно едно: липсата на единен подход при провеждането им прави резултатите от тях несъпоставими.

Не може да не се уточнят и отделните критерии на ориентировъчната скала на оценките. Как например да разбираме израза “Кучето облайва звяра от далеч”. Какво означава това “от далеч” съдията трябва сам да се досети. Или друг пример: “...кучето престава да облайва, разсейва се и си тръгва след водача...”. Пак не е ясно къде и защо отива водачът след като вече се е приближил веднъж към работещото куче. Та нали в правилника не се казва, че, след като се е приближил до кучето, водачът трябва да се отдалечи от него?! И тук отново започва ”самодейността” на съдиите.
Или например защо съгласно действащите правила съдиите трябва да оценяват лайките, работещи на мечка в бърлоги трябва да бъдат оценявани по показателя “ловкост”? За каква ловкост можем да говорим ако кучето през цялото време се държи на безопасно разстояние от мечката и само с гласа си показва отношението си към звяра. За тези лайки е по-уместно да се въведат показателите “глас” и “послушание”, а не да се заставят съдиите да “изсмукват от палците си” елементи от работните качества.
Този, който ходи по такива изпитания, знае, че сега в много случаи се връчват дипломи на лайки за работа на мечка в бърлога без достоверна проверка на на техния “усет за зверове” тъй като пускането на кучето по следата на практика става при визуален контакт с животното и е достатъчно кучето само да прояви настойчивост при облайването и да не тръгне след “изгонения” от мечката водач. Т.е. проверяват се не тези качества, които би следвало.
Още по-непонятно ми е защо съгласно правилата от лайката, работеща на мечка в бърлога, се иска по-голяма настойчивост от колкото от лайките – “директни бойци” за диплом
II степен (14 точки за първите и 12 точки за вторите). При това (подчертавам го още веднъж) според правилата за оценка на настойчивостта на лайката тя не трябва да се отдалечава след отдръпващия се от звяра водач. Първо: не е ясно колко дълго кучето не трябва да се отдалечава и второ, какво ще се получи на практика.
Например: егер от ловно стопанство намира бърлога с лайката си. Неговата лайка по действащите правила има диплом за издържан работен изпит на мечка в бърлога. Егерът няма разрешително за отстрел и трябва да подготви бърлогата за индивидуален лов или за ловна група. Но неговата лайка, при която е с много силно развито качеството настойчивост, облайва бърлогата без да обръща внимание на отдалечаващия се стопанин. Следователно той ще е принуден да вика кучето си или – още по-лошо – да го отпъжда от бърлогата както става и на изпитанията. Какъв ще е резултатът? След тези “упражнения” мечката, разбира се, ще си отиде и ловът ще пропадне. На кого е нужна такава настойчивост при претърсване за мечки в бърлоги? Напълно достатъчно е ако лайката спокойно и настойчиво облайва бърлогата от разстояние не по-малко от 3-5 метра до приближаването на стопанина си, но при неговото отдалечаване и сигнал за отход (например със жестове) кучето прекратява облайването и тръгва след стопанина си (което и трябва да бъде отразено в правилниците). Т.е. в този случай лайката изпълнява ролята на претърсващо куче и от нея не се и изискват други качества. Но тогава как ще оценим действията на лайките, които работят на пределно близки дистанции (около метър), смело и злобно атакуват звяра, “въртят” го, но не осъществяват захват. Трябва да отбележа, че на такива атаки звярът реагира доста сериозно, а да се отстрани кучето от мечката понякога е доста трудно. Нерядко се налага да се използват прътове и палки с различна дължина.
Според мен на такива кучета трябва да се дава обикновен работен диплом
III степен, а не диплом за лайка, работеща на мечки в бърлоги. Ясно е , че те не са пригодни за такъв лов – такова куче просто ще развали лова ако звярът не се отстреля веднага. Със своите злобни и дотягащи атаки тези лайки са способни да задържат мечката не по-лошо от много от сегашните лайки с дипломи III степен, които не са достатъчно злобни и настойчиви, но са достатъчно смели т.е. работят на “взривове” на принципа атака-затишие, но рядко атакуват директно звяра. Явно е, че критериите за оценка на работата на лайките в тази част трябва да бъдат уточнени. А това ще позволи да се разграничат истинските работещи на такъв дивеч лайки от онези, които са пригодни само за проследяването му. Навярно никой няма да започне да твърди, че претърсването и проследяването на звяра не е работа (та нали катерицата или глухарът също само се проследяват, а не се задържат), но от друга страна не следва такава работа се сравнява с работата на кучето на едър дивеч (диво прасе, мечка).
Защо наричат този диплом “бърложен” (от бърлога – б.р.)? Красиво название, но освен да създава объркване, друго не прави. В оценъчните листове на изложбите и в родословията на кученцата тази дума изчезва и кучетат се превръщат в “обикновени” лайки с диплом III степен от полеви изпитания. А това заблуждава ловците, които искат да притежават лайка за мечки. Названието бърложен” диплом е неточно и защото не характеризира изцяло особеностите на работата на кучетата. Тези кучета са способни не само да намерят бърлогата на мечката, но и да намират мечката извън нея; макар и отдалеч, но да облайват звяра оповестявайки за неговото присъствие. А ако стопанинът се приближи предпазливо, ще му помогнат да спечели ценния трофей. Такът тип работа много лайки демонстрират и на диво прасе. А съгласно действащите правила точно тези кучета не могат да получат дипломи!
Главна специфична особеност на този вид изпитания за лайки е, че мечката, макар и да има голяма свобода на придвижване, е завързана. А лайките, както е известно, по силата на природните си дадености най-добре работят на отдалечаващ се дивеч, осъществявайки захват отзад – именно в този аспект те приявяват своите най-дбори работни качества. Но на изпитаниятя мечката няма на къде да се отдалечава. Тя безусловно разбира това и веднага щом се появи реална опасност заема отбранителна позиция. А да се атакува отбраняващ се, а не отдалечаващ се противник, винаги е много по-сложно. И какво се получава на практика? В близост до Москва има един прекрасен ентусиаст в това дело: А.В. Илин.  Мечките, които той отглежда и подготвя за изпитанията на лайки, се отличават с добродушен, спокоен нрав и представляват сами по себе си прекрасен материал за изпитанията. Но когато на тях се проверяват много кучета, мечките по неволя стават “професори на медвежо-кучешките науки” и за кучетата става изключително трудно да блокира такава опитна мечка, изучила всички прийоми на глухата защита! Такъв е мечокът Борка – добродушен и даже весел, видял за своите 7 години стотици кучета. Неговата реакция на такива кучета може да послужи за най-висок критерий за оценка на работата на кучетата: На лайки, които работят на бърлоги, Борка изобщо не реагира. По време на тяхната работа той може да се занимава с “разкопаване “ на бърлогата си, да си играе с празна консервена кутия, да си почесва гърба на някои дърво или спокойно да се разхожда и да събира подхвърлените му от публиката хляб и  захарчета. Т.е. изнася цирково представляние без изобщо да забелязва кучето. Даже когато с разрешението на егера към мечока се приближата 3 лайки – бърложници, реакцията на Борка е същата.
Мечокът също така много точно разпределя различните работещи лайки: Досадните, настойчиви, злобни, но недостатъчно смели лайки, работещи близо, но без захвати, а също така кучетата, които не са достатъчно злобни и само от време на време осмеляващи се да го “щипнат”, Борка без злоба се старае да изплаши, нащрек е, но не проявява особена агресивност. Но каква е реакцията му на истинска ”бойна” лайка? Тук вече няма и следа от добродушния Борка. Той често ръмжи застрашително и клати глава, понякога се нахвърля с разствоена паст на подгони или улови кучето, да я хване с лапи и нито за секунда не се разсейва като държи кучето през цялото време пред себе си. А да осъществи блокиране и захват на мечка като атакува отпред е нещо, което нито една лайка не е направила до сега. И ето, че заради пропуските в правилниците, блестящи лайки-бойци не получават никакви дипломи от тези изпитания или остават само с безславния диплом
III степен. И не е случйно, че в последните години лайки, работещи индивидуално, изобщо не могата да получат високи оценки в неравната битка с “професора” Борка.
Да пробият глухата защита на мечока успяват само добре сработили се двойки лайки. Именно в тези случаи има истинска борба на кучетата с мечката и именно в тези ситуации се отстраняват основните недостатъци на правилата за лайки индивидуално. Кучетата атакуват мълниеносно, разиграват мечока, проявявайки смелост, злоба и взаимна подкрепа. Звярът ръмжи, хвърля се ту срещу едната, ту срещу другата лайка, но и той - толкова опитен при такива ситуации – не успява да опази всичките си флангове. Смелостта и взаимната подкрепа между лайките в двойката правят мечката неспособна да удържи на натиска им. Формирането на двойка
лайки за работа на едър, силен и опасен дивеч, какъвто са мечката и дивото прасе, съвсем не е модна тенденция или прищявка на собственика на кучетата, а по-скоро обективна необходимост – лайката има нужда от помощник при работата си.
По време на изпитанията за лайки е важно да се изявят работните качества на всяко куче по отделно за да се избегне обезличаването им и да се улесни развъдната дейност. Нееднократно е доказвано, че дори и при “кабинетните” условия на полевите изпитания на мечка-примамка, истински силни при атакуването на звяра са единствено лайките, които са научени да работят в двойка или тройка. Само така те могат и в реален лов да обкръжат и блокират мечката, проявявайки смелост, злоба и взаимна подкрепа. Изявите на такива двойки лайки винаги предизвикват голям интерес у присъстващите на полевите изпитания. Както и заслужените овации на публиката. А това е още едно доказателство, че ние сме длъжни да запазим генетичните линии на лайките, работещи на мечки. И да им засвидетелстваме своето уважение като на истински бойци.


В. Григориев
(Сп. “Охота и охотничье хозяйство” бр.1/1988)
Превод:
dogbg.net 2004

1. Благодарим на адвокат П. Петров – председател на Национален клуб “Сръбско трицветно гонче” и верен приятел на проекта ни - за интересните материали за лайките, които ни предостави!
2. Правилникът за работа на ловните лайки на мечка-примамка, по който се правят изпитанията в ловните стопанства в Русия, можете да видите в секция "Правилници".

 

 Треньор

2 ЛОВ С БОРЗОЙ – занимание (не само) за царе и аристократи
История и специфика на лова с борзои

2007.07.27

2 ЛОВ на водоплаващ дивеч с пудел
2007.05.21

2 Отново ЕКШЪН в сърцето на Добруджа
XII Събор на ловното куче Хитово 2005

2005.09.29

2 ЗА ЛОВА НА ЛЕЩАРКА ... и руската салата
2005.03.17

2 Лов на лисици с гончета
2005.03.11

2 Дрeсировка, настървяване и лов с гончета
2005.02.11

2 Указания за обучение на ловни кучета с изкуствени мизирми на дивеч
2005.01.25

2 На лов с младо гонче
2005.01.19

2 XI Събор на ловното куче - off road изпитания за хора и кучета
2004.09.06

2 Настървяването на гончетата
2004.07.23

2 Какво означава хендлинг и какъв е истинският хендлер
2004.05.20

2 Етика на хендлера
2004.05.19

2 Когато се движим в ринга
2004.05.10

2 Изборът на ловно куче от породите лайки
2004.03.12

2 Работата на лайката на катерица
2004.03.11

2 Работата на лайката на мечка-примамка
2004.03.10

2 Ски джоринг - научи се сам!
2004.02.09

2 Мъшинг и ски джоринг - зимните спортове с кучета (Част I)
2004.01.20

2 Мъшинг и ски джоринг - зимните спортове с кучета (Част II)
2004.01.20

2 Х Събор на ловното куче Хитово 2003
2003.09.13

2 Избор и покупка на обучено ловно куче-птичар
2003.07.23

2 Опреснителен курс за Вас и Вашето куче
2003.07.04

2 Пазете се от предразсъдъците!
2003.05.01

2 Коя е МОЯТА порода ловно куче?
2003.04.21

2 Подготовка на ловното куче преди и след ловния сезон
2003.03.31