Начало
 Новини
 Коментари
 Любопитно
 Треньор
 БГ Ловецъ
 Библиотеката
 PET индустрия
 Ветеринар
 Обяви
 Хороскоп
 Роднините
 Разказахме ви...
 Услуги
 Организации
 БНКСТГ
 Ваймаранер клуб
 Пойнтер клуб
 Развъдници
 Правилници
 Конкурсът!
 Арт
 Глезотии
 Партньори
 Links
 За контакти

  

Lubimci

Hunting Network International

 

 Роднините

2 ВЪЛКЪТ - легендарният и реален хищник
Mammalia / Carnivora / Canidae / Canis lupus

2006.09.02

Наричат го още обикновен вълк. Но в него няма нищо обикновено. Целият външен облик на този хищник говори за неговата мощ и отлична приспособеност към неуморим бяг при преследването и нападението на жертвите си.
Като размери вълкът не е по-голям от едра немска овчарка. Дължината на тялото му е средно около 150-160 см, опашката – 35 до 50 см, височината при холката обикновено е между 80 и 85 см, но не са редки и случаите на височина от 100 см. В литературата се споменават вълци, които са имали тегло над 90 кг, но сред стотиците сведения за точно измерени вълци не намерихме достоверен случай за тегло над 79 кг. (Статията, която четете, е публикувана в прекрасния руски сайт www.floranimal.ru - б.пр.)
Окраската и размерите на вълците са силно променливи според индивидуалните характеристики и географското разположение на местообитанието им. (Според зоокласификацията на вида
Canis Lupus той има 33 подвида. С някои от тях ще ви запознаем отделно в същата секция на dogbg.net – б.пр.) Само на територията на Русия те са 8-9 подвида, още по-голям е броят им в Северна Америка.



Най-едрите от тези хищници живеят в Далечния север, а най-дребните – на юг. Първите са с окраска в много светли тонове, а през зимата и съвсем белеят. Вълците с най-интензивно оцветяване на козината са характерни за горските зони, а на юг – в пустините – те са с сивкаво-пясъчна, матова окраска.

 

Видът вълк
Canis Lupus е доста широко разпространен. Той е среща на Пиренейския полуостров, в Италия, Полша, Скандинавия, Финландия, почти на цялата територия на Русия от арктическите острови (има отделен подвид Canis lupes manningi - тундров вълк от о. Бафин, известен у нас като Бафинова земя - б.пр.) и бреговете на Северния ледовит океан до южните предели на страната (без полуостров Крим) и на изток чак до Тихия океан. В Азия той живее на Корейския полуостров, частично в Китай и на полуостров Индустан, както и в Афганистан, Иран, Ирак и на Арабския полуостров. В Япония вълкът е унищожен. Някога той е обитавал цяла Северна Америка, но днес популацията му е силно намалена поради систематично изтребване от ловците.
Вълкът се отличава с голяма екологична пластичност. Той живее на най-разнообразни места, но предпочита откритите степи, полупустините, тундрата, горската степ. Избягва големите горски масиви. Причина за това е изобилието на храна, преди всичко наличието на диви и домашни копитни животни, а също така и условията за лов особено в гладно, зимно време, когато решаващо влияние за разпределението и числеността на хищника оказва големината на снежната покривка. Въпросът е, че в пухкав, дълбок сняг в гората вълкът лесно затъва и не може да догони лоса или елена. Положението се променя едва в началото на пролетта, когато след кратки затопляния върху снега се образува ледена кора, която издържа тежестта на вълка, но се пропуква под тежестта на бягащите копитни животни. Вълците ловуват далеч по-ефективно в малоснежни открити пространства, отколкото в тайгата.

За вълка е типичен семейния образ на живот. Двойките се образуват за неопределено дълго време – на практика за цял живот. Основата на глутницата представляват вълчета от едно и също кучило заедно с родителите се, към които могат да се присъединят родени предишната година вълци и самци, които още са „ергени”. Глутницата рядко надвишава 10-12 екземпляра.
Обикновено вълците избират за леговище естествени убежища: хралупи под корените на паднали дървета, в ниши, по склоновете на оврази, в процепите на скали или други подобни места. Понякога приспособяват дупки на бурсуци, мармоти, полярни лисици и други зверове, по-рядко (и то само някои подвидове – б.пр.) рият дупки сами. Хищниците разполагат жилището си в глухи, недостъпни места, задължително близо до водоеми, като старателно го маскират и съблюдават всички възможни предпазни мерки при приближаването му, за да не покажат на враговете си къде е скрито потомството. За вълците е характерно, че никога не ловуват в близост до леговището си, а на разстояние 7-10 и повече километра – нещо, което допринася за още по-голямата сигурност на малките. Но и от това правило има изключения – известни са редица случаи, когато малки вълчета са намирани на съвсем неочаквани места: в стари купи сено, оставени в полето, на сечища в подредените нарязани дърва, в пшеничена нива на 300 метра от село и дори в хамбар са 20 метра от къща!
Вълците са много привързани към веднъж избраното семейно леговище и ловуват в рамките на познат и достатъчно обширен район. Ако не ги преследват, те упорито се задържат в любимата им местност. След като малките поотрастнат, животните престават да ползват постоянно леговище, а се настаняват за почивка на различни, но надеждни места. При това участъците на отделните семейства са изолирани едно от друго, никога не се допират и строго се охраняват от собствениците си. Вълците обозначават границите на заетата територия с помощта на знаци с урина или изпражнения на определени, лесно видими места – на отделни буци пръст (в блатисти райони),  на храсти, около дървета, стълбове и т.н. Този „обонятелен телефон” служи като важно средство за взаимна информация на животните, предодвратява стълкновенията между собствениците на участъка и пришълците, а в размножителния период, обратното, способства за срещите на мъжките и женските.

Вълкът е типичен хищник, който сам добива храната си с активно търсене и преследване на жертвите. Повсеместно основната му храна са копитните животни: в тундрата – дивите и домашните северни елени; в горската зона – лосове, елени, сърни, диви прасета, домашни oвце, крави, коне; в степите и пустините – антилопи, домашни животни. Наред с едрите животни в храненето на вълка голяма роля имат и дребните – зайци, лалугери, мишевидни гризачи (особено в години на масовото им размножаване). В топло време вълците ловят множество полски мишки, съсели и други животинки като доста добре се хранят с тях през зимата и дори напълняват. През лятото не пропускат случай да изядат гнездо с яйца или малки пиленца на различни водоплаващи и други птици. В райони на струпване на линееещи гъски и патици вълците често ги ловят с голяма ловкост. Същото се случва и с домашни гъски. Плячка на вълците стават и лисиците, енотовините кучета, лисичките корсак (вижте за тях в същата секция – б.пр.), а също така и домашни кучета, на които вълците ловуват специално като дръзко ги отвличат от селските улици, от двора и едва ли не пред очите на ловците! Понякога, макар и рядко, гладни вълци се осмеляват да нападат и спящи в бърлогата си мечки.



На вълците е присъщ канибализма.
Известни са много случаи, когато те са разкъсвали и изяждали изтощени и слаби животни, ранени от ловци или силно пострадали по време на схватки в размножителия период. За разлика от някои други хищници, вълците често се връщат към недоядените остатъци от собствената им плячка, особено в гладното време на годината. Не се гнусят от труповете на домашни животни, а по морските брегове – от мърша от тюлени и други морски обитатели, изхвърлени от вълните.
В степите и пустините обичайна храна за вълците са всевъзможни влечуги, бръмбари и прелетни скакалци (особено в години на свърх размножаване). В южните райони вълците похапва и някои растителни храни – различни плодове и дори гъби. В степите често извършват набези в бостаните с дини и пъпеши, утолявайки не толкова глада, а по-скоро жаждата си защото се нуждаят редовно и в изобилие от вода.
Вълкът е известен с лакомията си. И действително, ако е гладен, той е способен да изяде до 10 кг. месо. Но в обикновени условия нормата за денонощие на възрастен екземпляр е едва 2 кг. Останалото месо той просто извлича и крие за запас за да го изяде по-късно – факт, който не се взима предвид, и допринася на преувеличените представи за лакомията на вълка. От друга страна, това животно притежава удивителна способност да гладува без да губи жизнениет си сили. Известен е случай, при който в Ямалската тундра ранен вълк е пролежал без да прменя мястото си и без да  ловува (т.е. гладувайки) 17 дена! Той силно измършавял, но раните му заздравяли и бягал като здрав.

По време на лова на вълците на едър дивеч особено добре се вижда колко високо развити са тези хищници и с каква сложност се отличава поведението им. Даже ако ловуват по двойки през лятото, те нерядко разпределят задачите си – единият става преследвач (гонач), а другият се крие в засада. Първият действа много внимателно, постепенно, методично насочвайки жертвата си към другия вълк. В глутница, преследваща лос или елен, често едните хищници бягт по петите на жертвата, а другите – напряко, за да пресека пътя й или по-назад в лек тръс без да бързат, за да сменят преследвачите с нови сили. При това хищниците демонстрира поразителна неуморимост и безпощадна настойчивост и рано или късно постигат своето...

Вълците са активни предимно в нощните часове, но понякога се срещат и през деня. Те нерядко оповестяват присъствието си със звучен вой, който силно се отличава според това дали вие самец, вълчица или млади вълчета, както и споед ситуацията. Чрез воя си вълците обменят информация за наличието на дивеч, за появата на други вълци, хора или за други важни за тях събития. Израженията на муцуната на вълците, позите и движенията на тялото, положението на опашката, са много разнообразни. Те отразяват емоционалното състояние на животните и имат първостепенно значение за установяването на контакти между вълците или за предодвратяването на стълкновения. От сетивата при вълка най-добре е развит слухът, зрението и обоняниято – малко по-слабо. Добре развитата висша нервна дейност се съчетава със сила, ловкост, бързина на бягането и други физически данни, които силно увеличават шансовете на този хищник в борбата за съществуване. При необходимост вълкът развива скорост до 55-60 км/ч, способен е да прави преходи от 60-80 км за една нощ, а средно за денонощие в горска зона изминава 20 км. Спокойно вървящият или бягащ вълк поразява с лекотата на движенията си. Той сякаш не докосва земята, без да променя ритъма си преодолява големи разстояния без капка умора. Ако вълците са двойка или група, те вървят един след друг, стъпвайки единствено следа в следа и само на завои или на място, където са почивали, може да бъде определен техния брой. Отпечатъците от лапите им са много отчетливи, по което се отличават от несравнено по-неясните следи на едрите кучета.
Вълкът притежава не само бързина и неуморимост в движенията си, но и голяма сила. Той без видими затруднения може да отмъкне в зъбите си овца като я носи пред себе си или преметната на гърба. В тундрата и в планините вълците извършват сезонни миграции по следите на домапните и дивите копитни животни. Понякога се наблюдава голямо увеличение на числеността на хищниците в дадена местност като следствие на влошаването на условията за местообитание в съседство.

Размножителният период на вълците е през зимата – от декември до март. При старите вълци периодът преминава обикновено в достатъчно спокойна обстановка, ако двойката се е запазила и не се е появил друг самец. Около младите и самотните стари вълчици се събират групи от мъжки. Между тях възникват ожесточени схватки често със смъртен изход на по-слабите, докато не се оформи двойка. За тези битки способства изобилието на самци, което се наблюдава в популациите на вълци в Европа и Северна Америка.

Бременността на вълчицата трае от 62 до 75 дена. Раждат се средно 4-6 вълчета, рядко до 14-15, а понякога и само 1-2. Те се появяват през пролетта слепи, със затворени ушни отверстия, покрити с ряка сивкава козинка. Проглеждат след 9 до 12 дена, на 3-седмична възраст започват да изпълзяват от леговището, на месец и половина спират да се хранят с мляко, но още преди това постепенно започват да ядат полусдъвкано от бащата месо, който през тези 2 месеца снабдява с храна вълчицата и малките. А те растат бързо: за първите 4 месеца теглото им се увеличава почти 30 пъти, но след това темпото на растеж видимо спада. Постепенно вълчетата започват да се учат да убиват малките животинчета, които родителите им донасят, а след това започват истински лов. Въпреки, че възрастните вълци много внимателно се грижат за своето потомство, много вълчета загиват в първата година от живота си. Смъртността им в този период може да достигне 60-80%.
Според наблюденията, извършени при канадските тундрови вълци, във възпитанието на малките, освен родителите, не рядко участва и възрастен самец, който явно има кръвна връзка с родителите. Вълчиците достигат полова зрялост на 2 години, а мъжките – на 3, но често не могат да сформират двойка.
В дивата природа вълците живеят максимално до 15-20 години, но още на 11-12 годишна възраст у тях започват да се откриват признаци на старост.


                   
   Превод от руски език:
dogbg.net 2006

 

 

 Роднините

2 CANIS DIRUS - накратко за най-големия изчезнал вълк на Земята
Mammalia / Carniovira / Canidae / Canis/Canis dirus

2009.12.29

2 БЛЕДАТА ЛИСИЦА - скрита в самото сърце на Африка
Mamallia / Carnivora / Canidae / Vulpes / Vulpes pallida

2009.11.26

2 БЕНГАЛСКА ЛИСИЦА - просто още един роднина на вашето куче
Mammalia / Carnivora / Canidae / Vulpes / Vulpes bengalensis

2009.04.19

2 ТИБЕТСКАTA ЛИСИЦА - мистична и мъдра
Mamallia / Carnivora / Canidae / Vulpes / Vulpes ferrilata

2008.11.18

2 ИВИЧЕСТ ЧАКАЛ - още един необичен роднина на кучетата
Mamallia / Carnivoria / Canidae / Canis / Canis adustus

2008.10.20

2 ЛИСИЦАТА ДЖУДЖЕ на Северна АМЕРИКА
Mammalia / Carnivora / Canidae / Vulpes / Vulpes macrotis

2008.05.07

2 ЕТИОПСКИЯТ ВЪЛК - единственият вълк в АФРИКА
Mammalia / Carnivora / Canidae / Canis / Canis simensis

2008.04.07

2 СИВАТА ЛИСИЦА на Америка
Mammmalia / Carnivora / Canidae / Urocyon cinereoargenteus

2007.12.06

2 ДИВОТО КУЧЕ ДИНГО - една от загадките на АВСТРАЛИЯ
Mammalia / Carnivora / Canidae / Canis / Canis familiaris dingo

2007.05.14

2 ПОЛЯРНАТА ЛИСИЦА - красива, различна и все пак роднина:)
Mammalia / Carnivora / Canidae / Alopex / Alopex lagopus

2006.12.05

2 РИЖАТА ЛИСИЦА - истинската хитрост и ловкост от приказките
Mammalia / Carnivora / Canidae / Vulpes / Vulpes vulpes

2006.09.17

2 ЧАКАЛЪТ - ловък и нахален
Mammalia / Carnivora / Canidae / Canis aureus

2006.09.10

2 ВЪЛКЪТ - легендарният и реален хищник
Mammalia / Carnivora / Canidae / Canis lupus

2006.09.02

2 ЧЕРВЕНИЯТ ВЪЛК - съчетание от вълк, лисица и чакал
Mammalia / Carnivora / Canidae / Cuon alpinus

2006.08.25

2 ГРИВЕСТИЯТ ВЪЛК - почти лисица с дълги, стройни крака:)
Mammalia / Carnivora / Canidae / Chrysocyon brachyurus

2006.08.24

2 ХИЕНОВИДНОТО КУЧЕ - почти вълк с екстравагантна козина
Mammalia / Carnivora / Canidae / Lycaon pictus

2006.08.17

2 Зоо класификация на семейство CANIDAE
2006.08.17

2 Роднините на домашните кучета - семейство CANIDAE
Mammalia / Carnivora / Canidae

2006.08.10

2 МАЙКОНГ - лисицата от саваните на Южна Америка
Mammalia / Carnivora / Canidae / Cerdocyon thous

2006.08.10

2 КОЙОТЪТ - прерийният вълк на Северна Америка
Mammalia / Carnivora / Canidae / Canis latrans

2006.08.09

2 Малката лисичка КОРСАК
Mammalia / Carnivora / Canidae / Vulpes / Vulpes corsak

2006.08.09

2 Дългоушкото ФЕНЕК - една малка лисичка с голеееми уши:)
Mammalia / Carnivora / Canidae / Vulpes / Vulpes zerda

2006.03.06