Червеният вълк е среден на размери хищник с дължина на тяло между 76 и 103 см, на опашката – 28 – 48 см и тегло между 14 и 21 кг.
Във външния му вид са съчетани белезите на вълк, лисица и чакал!
За това впечатление допринасят и дългата гъста козина, дългата пухкава опашка, сравнително тясната муцуна и големите уши. Общо взето окраската му е червено-рижа, но с безкрайно разнообразни оттенъци при различните екземпляри и в различните му ареали. Тази променливост на оцветяването в съчетание с доста широкото разпространение на червения вълк давала десетилетия наред възможност на учените да описват различни локални форми, които се считали за отделни видове вълци, а всъщност са само подвидове – според зоо класификацията те са 11.
Червеният вълк рязко се отличава от другите родове и видове на семейство Canidae с по-малкия си брой зъби (с по два по-малко на горната и долната челюст) и с големия брой млечни жлези при женските: 6-7 двойки.

Този рядък вид вълк, макар и не многоброен, се среща на територията на Русия в планините на Далечния изток, в Западен Саян, в Средна Азия. Основната част от ареала му е в горско-планинските области на Централна и Южна Азия и включва Индокитай, полуостров Малака, островите Суматра и Ява. Почти навсякъде червеният вълк живее предимно в планините като се изкачва до алпийската зона. В южната част на ареала си живее само в горите. Нерядко осъществява сезонни големи придвижвания  като понякога се появява и в съвсем неподходящи за него райони – степи и дори пустини.
Червеният вълк е типичен хищник. Ловува предимно през деня като неуморно преследва плячката си. Храни се най-вече с диви копитни, но през лятото редовно яде и растителна храна.
Извън размножителния период живее на глутници, които наброяват десетки екземпляри. Очевидно в такива групи се обединяват по няколко семейства или животни от няколко поколения.
Биологията на размножаването на червения вълк не е достатъчно добре изучена. Но е сигурно, че тези вълци са строго моногамни, а мъжките активно участват в охраната и възпитанието на малките.
В зоопарковете периодът на размножаване обикновено е през януари и февруари, а малките се появяват през април след бременност от около 62-64 дена. В кучилото има между 5 и 9 малки.



Но в дивата природа явно нещата са по-различни. В Индия, например, малки се раждат през цялата година, но най-често това става през януари и февруари. Новородените вълчета са покрити с късичка тъмно кафява козинка. Зъбките им се показват на 14 ден. А на 6-месечна възраст достигат ръста и теглото на възрастните екземпляри.
Червените вълци живеят в процепите на скалите, в пещери и в ниши по склоновете на планините – те никога не рият дупки.

Този интересен хищник, приличащ едновременно на вълк, лисица и чакал, е включен като застрашен вид в световната Червена книга
и в Червената книга на Русия. 

                                                  dogbg.net 2006