Начало
 Новини
 Коментари
 Любопитно
 Треньор
 БГ Ловецъ
 Библиотеката
 PET индустрия
 Ветеринар
 Обяви
 Хороскоп
 Роднините
 Разказахме ви...
 Услуги
 Организации
 БНКСТГ
 Ваймаранер клуб
 Пойнтер клуб
 Развъдници
 Правилници
 Конкурсът!
 Арт
 Глезотии
 Партньори
 Links
 За контакти

  

Lubimci

Hunting Network International

 

 Треньор

2 Ски джоринг - научи се сам!
2004.02.09

Зимата е идеалното време за първи стъпки в спортовете с впрегатни кучета. Ски джорингът без съмнение е по-достъпен за нас в България от гледна точка на добра екипировка. А усещането да летиш напред, дърпан от впряг от твоите любими кучета, е наистина великолепно.
Всички кучета със средни и по-големи размери могат да бъдат обучени за впрегатни. Тук включвам и всевъзможни кръстоски от всички подходящи на ръст кучета. Разбира се, усещането да ви дърпа впряг от чистокръвни сибирски хъскитa е съвсем различно – така, както е различен ловът на пернат дивеч с “проработил” на пъдпъдък мелезак или с добре обучен пойнтер, бретон или ваймаранер (казвам го от собствен опит и за двата случая).

Сибирските хъскита често са наричани пойнтерите сред северните кучета – най-бързите и всеотдайни бегачи в необятните северни простори. В последните години за подобни похвали се борят и аляските хъските, които за съжаление все още не са признати като порода от FCI и други големи киноложки организации.
При обучението за впрягане всички представители на не-впрегатните кучета и различните мелези реагират строго индивидуално и не е ясно колко тренировки ще са необходими за да се “събуди” в тях желанието да дърпат. При северните породи обикновено е нужна само една тренировка от 15 до 45 минути (сравнително рядко две или три) за да си припомнят, че това е тяхното основно предназначение – да дърпат във впряг шейна или ски. Без съмнение валидно е правилото, че да се започне обучението на кучето в по-ранна възраст е по-добре, но внимание!: за разлика от птичарите или гончетата при този вид обучение е много важно да се прецизира натоварването, на което подлагате кучето, за да не се увреди неговата костно-мускулна система т.е. добре е вашият любимец поне да е навършил 6 месеца.
През 1995 г., когато за първи път се запознах с впрегатните кучета при пътуването ми в Чехия (посетих развъдници в Прага и Чешка Будевица), ми направи впечатление, че мераклийте за мъшинг или ски джоринг използват за своите впрягове представители на всевъзможни породи или мелези. Ще повторя, че е въпрос единствено на лична гледна точка дали ще формирате впряг само от сибирски хъскита, аляски маламути, от мелези или смесен. Една наша поговорка гласи:"Апетитът идва с яденето!" Точно така стана и с мен: Oще през следващата 1996 г. вече отново бях в Чехия и си купих своите първи сибирски хъскита. Аз карам ски и това ми даде възможност да тренирам заедно с моите кучета най-достъпния от спортовете с впрегатни кучета – ски джоринг. 
Изискванията към екипировката са сравнително лесни: ски, обувки, щеки, подходящи дрехи (грейка), а на кръста ви – специално подготвен за целта колан (можете да си го купите от магазините за алпинистко оборудване). На него чрез специална карабина закачате водещото въже, с което са свързани и кучетата от впряга.
От собствен опит мога да гарантирам, че най-удобият вариант за ски джоринг е да използвате алпинистка седалка вместо колан. Магазините за екстремни спортове в страната предлагат различни модели на европейски производители. Аз ви препоръчвам да си изберете модел с регулируеми държачи на краката за да можете да я ползвате с различни по дебелина дрехи според времето. Карабината, която ще свързва вас, водещото въже и кучетата трябва да е здрава, надеждна и лесна за откачане в многобройните комично-критични ситуации, в които със сигурност ще попаднете! Важно е да помните, че независимо от това дали карате ски или велосипед, винаги трябва да закачате карабината в края на водещото въже на алпинистката седалка или колана и никога на велосипеда!
Друго важно правило за начинаещи е никога да не се откачате от впряга ви, когато той прояви интерес към стадо домашни животни или незнайно от къде появили се “без надзор” разхождащи се гъски или патици. Защото настава такава суматоха, че е по-добре да имате някоя синина от “контролирано“ падане, от колкото да плащате набързо удавени само заради забавлението пернати или (по-зле) някое чифтокопитно…
Когато не е много студено за помощни кучета във впряга често включвам и други породи кучета – птичари или някакви съвсен неочаквани породи. На снимките тук виждате един чест гост в пансиона ни “KARASURA” – голям почитател на снежните разходки от породата бобтейл. Той с удоволствие тегли скиори, но категорично не обича да е във впряг с други кучета!
Друг много забавен случай бе в началото на 2003 г. с едно 7-месечно мъжко куче порода московска стражевая – истинска “детска градина по душа”- както казваха собствениците. Макс (на снимката в началото на статията) много бързо схвана идеята за впряга и поддържаше темпото на бяг на сибирските хъскита по нанагорнище, но на равното започна да се уморява и се опита да спре за да си почине. Това обаче изобщо не трогна хъскитата, които най-безцеремонно го повлякоха по снега с гръб към посоката на движение! Хубавото в историята е, че кучето (бебе все пак - макар и 57 кг) не се уплаши или обезкуражи и пак участва в тренировките ни по ски джоринг, но предпочита умерения ход най-много до тръс… просто не е бегач по душа. Какво виждате впряг може да се сформира от наистина невероятни породи кучета. 

Не се отказвайте, ако нямате куче от северните породи! Опитайте с вашето! Може би много ще му хареса това ново забавление...
:-))   

През последните две зими по този спорт се увлякоха и други собственици на сибирски хъскита – всички до един запалени скиори. А това от своя страна ни даде възможност да сформираме и по-сериозни впрягове от 3 до 5 кучета и постигането на сериозна скорост. Разбира се, всичко това става след доста тренировки и то не само през зимата. Много внимавайте когато сте със впряг от 3, 4 или 5 кучета – потеглете на тренировка с всички тях само ако се наистина ви слушат и изпълняват командите ви (понякога това са две съвършено ралични неща)! Ски подготовката ви също трябва да е на добро ниво и да сте готови във всеки момент бързо да се откачите от водещото въже!

Относно подбора на мястото на трасето за тренировки, независимо дали става дума за ски или велосипед, много е желателно то да е ИЗВЪН населени места. През зимата ми се се случвало не веднъж съвсем умишлено да “падам” в преспите (така нареченият метод на контролираното падане) с единствената надежда за задържа летящия си напред впряг, пред който току-що е притичала някоя котка. Имали сме и други комични ситуации като например когато аз и три щастливо тичащи хъскита, излизайки на мини центъра на селцето ни, се оказваме срещу комшия с две ведра вода в ръце и придружаващи го 4 кучета – големи “любимци” на моите… Повярвайте, друг начин да спрете схватката освен да паднете контролирано в по-мека пряспа сняг или да заобиколите бързо някой стълб, завързвайки себе си и кучетата за него, просто няма
Имал съм и много други весели случки – особено заради твърдоглавието на сибирските хъскита. Има си дни (не е ясно защо точно този ден е лошият и по какъв принцип се избира), когато някое хъски е решило, че много, ама много му се дърпа, но в обратната посока! В момента, в който насочите водача на впряга в избраната от вас посока, въпросното хъски вече се е обърнало и стартира без колебание в противоположната! Това забавление продължава обикновено през целия ден независимо колко тренировки ще направите ( 1, 2 3 или дори 4)!
Има и едно друго “пристрастяване” на някои хъскита-тарикати: По-хитрите го правят само когато са във впряг от 3 и повече кучета: това е кръшкането от задължението да дърпат – тази не съвсем литературна думичка е точно на мястото си! 100%! Та тези хъскита просто си тичат с темпото на впряга и аха-аха да опънат въжето, което свързва хамута им с водещото въже, но НЕ! До там така и не се стига! Такива кръшкачи се лекуват най-добре впрегнати в двойка с кучето-водач или следващото в йерархията хъски с лидерски наклонности. Водачите със сигурност ще усетят кръшкача до или зад тях и ще го натупат в снега още на първите няколко метра от трасето.
Когато няма сняг хъскитата пак имат нужда от тренировка. Тогава аз като чешки възпитаник карам колело и нееднократно съм впрягал през пролетта и есента за компания на хъскитата кучета от съвсем различни породи: ваймаранер, пойнтер, курцхаар, дратхаар, източно-европейска овчарка, ирландски сетър... Всички тези кучета реагираха по свой, съвсем различен начин, “облечени” за първи път във впрегатния хамут, но много бързо схващаха идеята и радостта им от такава разходка на висока скорост е толкова голяма, че започват да дърпат моментално и с ентусиазъм, който не отстъпва на този на северните породи. При такива тренировка е важно никога да не впрягате повече от две кучета и да избирате маршрути по черен път (за това аз карам планински бегач). Тренировките с велосипед са идеално средство за научаване на командите и за поддържането на кондицията и знанията на впрегатните кучета.
В заключение ще отбележа, че ние в България имаме късмет, че имаме зима и чудесни места за трасета за ски джоринг – всичко е въпрос на желание и радост от красотата на един летящ кучешки впряг! Ще опитате ли и вие?
Петър Петров

Вместо послепис:
Ски джорингът е много, много забавно нещо не само за участниците, а и за публиката! От страни се виждат много интересни детайли от поведението на кучетата, които съставят впряга, неизвестни до този момент. Работата в такъв екип променя както всяко от кучетата по отделно, така и всички тях заедно. Но най-забавно за мен като предана публика са снимките. Снимам с един стар прекрасен фотоапарат – подарък от дядо ми, на който ръчно се фокусира и т.н. Това ограничава възможността да снимаш много кадри един след друг когато впрягът лети към теб по трасето. Но измислих един вариант, който се оказа успешен като се изключи, че почти винаги са ми мокри панталоните на коленете след тренировка… E, все такива да са ни проблемите! Моят метод се състои във следното: фокусирам апарата на избрана дистанция (до 20-25 метра) и като видя в далечината впряга, който идва към мен, тичам напред и на място, където имам достатъчно видимост се обръщам, коленича в снега и започвам да снимам приближаващите се. Това действие ми дава време да направя до 4-5 поредни кадъра. Понякога се случва да няма подходящо за снимане място и тогава пада голямо тичане. Случвало се е и да ме настигнат преди да намеря място, но се гордея, че нямам НИТО една снимка, която да не е на фокус!
Надявам се, че ще ви харесат кадрите в тази статия и тези в двете части на “Мъшинг и ски джоринг – зимните спортове с кучета”. Всички те са наши и си ги обичам! Защото запазиха много, много
късчета зимна радост за хора и кучета!
Кръстина Денчева

 

 Треньор

2 ЛОВ С БОРЗОЙ – занимание (не само) за царе и аристократи
История и специфика на лова с борзои

2007.07.27

2 ЛОВ на водоплаващ дивеч с пудел
2007.05.21

2 Отново ЕКШЪН в сърцето на Добруджа
XII Събор на ловното куче Хитово 2005

2005.09.29

2 ЗА ЛОВА НА ЛЕЩАРКА ... и руската салата
2005.03.17

2 Лов на лисици с гончета
2005.03.11

2 Дрeсировка, настървяване и лов с гончета
2005.02.11

2 Указания за обучение на ловни кучета с изкуствени мизирми на дивеч
2005.01.25

2 На лов с младо гонче
2005.01.19

2 XI Събор на ловното куче - off road изпитания за хора и кучета
2004.09.06

2 Настървяването на гончетата
2004.07.23

2 Какво означава хендлинг и какъв е истинският хендлер
2004.05.20

2 Етика на хендлера
2004.05.19

2 Когато се движим в ринга
2004.05.10

2 Изборът на ловно куче от породите лайки
2004.03.12

2 Работата на лайката на катерица
2004.03.11

2 Работата на лайката на мечка-примамка
2004.03.10

2 Ски джоринг - научи се сам!
2004.02.09

2 Мъшинг и ски джоринг - зимните спортове с кучета (Част I)
2004.01.20

2 Мъшинг и ски джоринг - зимните спортове с кучета (Част II)
2004.01.20

2 Х Събор на ловното куче Хитово 2003
2003.09.13

2 Избор и покупка на обучено ловно куче-птичар
2003.07.23

2 Опреснителен курс за Вас и Вашето куче
2003.07.04

2 Пазете се от предразсъдъците!
2003.05.01

2 Коя е МОЯТА порода ловно куче?
2003.04.21

2 Подготовка на ловното куче преди и след ловния сезон
2003.03.31