ТИБЕТ ...
единственото място на Земята, където
първичната мощ на дивата природа и днес е напълно
осезаема. Където преклонението пред сътворени от хората богове се слива
с възхищението пред магията на живота на древната
планета
Земя.

ТИБЕТСКАТА ЛИСИЦА Vulpes
ferrilata
е може би най-мистичният роднина на домашните кучета
- на изключително редките нейни снимки в нас се вглежда същество,
което сякаш е надарено с недостъпна за хората мъдрост... Тази лисица
е още
едно от уникалните създания, населяващи
Tибетското плато на територията на Непал,
Китай и Индия на надморска височина до 5300 метра. Понякога я наричат и пясъчна лисица, но това често създава погрешно
впечатление, защото друг вид лисица – корсак (Vulpes
corsac), която живее в сухите и безводни райони на север и запад
от Тибетското плато, също е известна като пясъчна лисица.
Можете да прочетете повече за лисичката корсак в същата
секция "Роднините" на dogbg.net.
Жестоките природни
условия на Хималаите поставят изключителни изисквания през всички
живи същества. Два са определящите фактори – и двата смъртоносни, ако
организмът не може да се пригоди към тях: надморската височина и
слънчевата радиация. Тибетското плато е огромен недостъпен и
безплоден район с височина около 4 300 м. Тук господства постоянен леден
вятър, слънцето изгаря всичко на фона на небето с цвят индиго.
Температурите през лятото са обичайно над 30С, а през зимата падат до
-40С.
Въздухът е толкова разреден, а кислородът толкова малко, че самото
съществуване на живи същества е чудо само по себе си. Тибетската лисица е идеално пригодена за живота си
тук според 3 основни правила: максимална мускулна маса,
минимално по размери компактно тяло и изолация (чрез козина и подкожна
мазнина). Според същите правила е създадена и
древната порода кучета ласа апсо, за които можете да прочетете в секция
"Разказахме ви...".

ИЗЛЪЧВАЩИ МЪДРОСТ очи
Тибетската лисца има уникална муцунка, по-скоро квадратна по форма,
от която към нас се взират мъдри зеленикави очи. Това странно лице е
донякъде и илюзия заради по-дългата козина по врата, създаваща нещо като
жабо. И все пак ... Любопитното е, че, когато дебне, тялото на
тибетската лисица е напълно неподвижно, а главата й е на нивото на гърба
т.е. не се привежда. Нейна плячка са различни гризачи, зайци, тибетската
антилопа (на снимката отдолу отляво), хималайският мускусен елен,
хималайският мармот (на снимката отдолу отдясно), птици и горски
плодове. Понякога се храни с мърша, а понякога напада и домашни животни.
Нейните естествени врагове или по-скоро съперници са кафявата мечка
(Usrus arctos),
малката дива котка на Палас (Felis
manul)
и, понякога, сивият вълк
Canis
lupus.
Още за най-разпространения роднина на кучетата сивия вълк можете да
прочетете в същата секция. Още за котката на Палас можете да научите
тук:
http://catbg.net/divi/index.php?sta=38&catid=2

Тибетската лисица е сред най-дребните видове лисици. Тя има
компактно телце с дължина 60-70 см, сравнително тясна уникална по форма
муцунка и къси уши, мека, плътна козина и пухкава дълга опашка (до 40 см).
Козината й я предпазва от студените ветрове във високите планини.
Оцветена е в ръждиво жълтеникаво по гърба и горната част на хълбоците,
надолу и по задницата е в сиво – това понякога създава илюзия за линия,
която преминава по хълбоците на лисицата. Долната част на гърлото,
гърдите, гръдния й кош и корема е бяла, а гъстият подкосъм е в кафяво до
ръждиво жълтеникаво. Връхчето на опашката (винаги в сиво) е бяло, а по
раменета и гърдите й можете да видите и малки черни петънца. Тези
преливащи се цветове са перфектният камуфлаж сред сухите треви на
Тибетското плато.

ПОВЕДЕНИЕ и размножаване
Тибетската лисица е сред най-слабо изучените роднини на кучетата –
затова около нейното поведение и начин на живот все още има доста
загадки. За разлика от другите видове лисици, тя не е изцяло
териториално животно т.е. не е свързана през целия си живот
с едно и също местообитание. Затова можете да я срещнете и в ареала на
разпространение на други видове лисици. Прави си леговища в пролуки сред
валчести камъни, по полегати склонове и стари брегови линии. Леговището
може да има от 1 до 4 входа с големина от 25 до 35 см. Двойките,
които се формират, са постоянни като обикновено и ловуват заедно.
Размножителният период според някои учени е през декември, а според
други – през февруари. Малките се раждат след около 50-60 дена.
Обикновено са от 2 до 5. Те остават с родителите си до навършването на
8-10 месеца. След това започват да търсят своя територия за обитание и
създаване на семейство.
ЗАЩИТА в непристъпни земи
Тибетската лисица е сред роднините на кучетата, които не са
застрашени от изчезване. Макар понякога местните жители да използват
кожите, за да правят колиби, тази мъдра животинка никога
не е била обект на промишлен лов. Вероятно заради непристъпния си ареал
на разпространение. Според едно преброяване, осъществено през 1989, в
Тибетския автономен район са регистрирани над 37 000 лисици. В
Китай те са защитен животински вид, а местообитанията им са
охраняеми
територии с площ от близо 500 000 км2. Всъщност наистина трудно е да
видите тибетска лисица извън нейния негостоприемен за хората дом
и това е хубавото –
защото до днес никога нейни представители не са попадали
в зоологическа градина.
dogbg.net 2008
|