ТИБЕТ ... единственото място на Земята, където първичната мощ на дивата природа и днес е напълно осезаема. Където преклонението пред сътворени от хората богове се слива с възхищението пред магията на живота на древната планета Земя.



ТИБЕТСКАТА ЛИСИЦА Vulpes ferrilata е може би най-мистичният роднина на домашните кучета - на изключително редките нейни снимки в нас се вглежда същество, което сякаш е надарено с недостъпна за хората мъдрост... Тази лисица е още едно от уникалните създания, населяващи Tибетското плато на територията на Непал, Китай и Индия на надморска височина до 5300 метра. Понякога я наричат и пясъчна лисица, но това често създава погрешно впечатление, защото друг вид лисица – корсак (Vulpes corsac), която живее в сухите и безводни райони на север и запад от Тибетското плато, също е известна като пясъчна лисица. Можете да прочетете повече за лисичката корсак в същата секция "Роднините" на dogbg.net.
Жестоките природни условия на Хималаите поставят изключителни изисквания през всички живи същества. Два са определящите фактори – и двата смъртоносни, ако организмът не може да се пригоди към тях: надморската височина и слънчевата радиация. Тибетското плато е огромен недостъпен и безплоден район с височина около 4 300 м. Тук господства постоянен леден вятър, слънцето изгаря всичко на фона на небето с цвят индиго. Температурите през лятото са обичайно над 30С, а през зимата падат до -40С. Въздухът е толкова разреден, а кислородът толкова малко, че самото съществуване на живи същества е чудо само по себе си. Тибетската лисица е идеално пригодена за живота си тук според 3 основни правила: максимална мускулна маса, минимално по размери компактно тяло и изолация (чрез козина и подкожна мазнина). Според същите правила е създадена и древната порода кучета ласа апсо, за които можете да прочетете в секция "Разказахме ви...".



ИЗЛЪЧВАЩИ МЪДРОСТ очи
Тибетската лисца има уникална муцунка, по-скоро квадратна по форма, от която към нас се взират мъдри зеленикави очи. Това странно лице е донякъде и илюзия заради по-дългата козина по врата, създаваща нещо като жабо. И все пак ... Любопитното е, че, когато дебне, тялото на тибетската лисица е напълно неподвижно, а главата й е на нивото на гърба т.е. не се привежда. Нейна плячка са различни гризачи, зайци, тибетската антилопа (на снимката отдолу отляво), хималайският мускусен елен, хималайският мармот (на снимката отдолу отдясно), птици и горски плодове. Понякога се храни с мърша, а понякога напада и домашни животни. Нейните естествени врагове или по-скоро съперници са кафявата мечка (Usrus arctos), малката дива котка на Палас (Felis manul) и, понякога, сивият вълк Canis lupus.
Още за най-разпространения роднина на кучетата сивия вълк можете да прочетете в същата секция. Още за котката на Палас можете да научите тук:             http://catbg.net/divi/index.php?sta=38&catid=2



Тибетската лисица е сред най-дребните видове лисици. Тя има компактно телце с дължина 60-70 см, сравнително тясна уникална по форма муцунка и къси уши, мека, плътна козина и пухкава дълга опашка (до 40 см). Козината й я предпазва от студените ветрове във високите планини. Оцветена е в ръждиво жълтеникаво по гърба и горната част на хълбоците, надолу и по задницата е в сиво – това понякога създава илюзия за линия, която преминава по хълбоците на лисицата. Долната част на гърлото, гърдите, гръдния й кош и корема е бяла, а гъстият подкосъм е в кафяво до ръждиво жълтеникаво. Връхчето на опашката (винаги в сиво) е бяло, а по раменета и гърдите й можете да видите и малки черни петънца. Тези преливащи се цветове са перфектният камуфлаж сред сухите треви на Тибетското плато.



ПОВЕДЕНИЕ и размножаване
Тибетската лисица е сред най-слабо изучените роднини на кучетата – затова около нейното поведение и начин на живот все още има доста загадки. За разлика от другите видове лисици, тя не е изцяло териториално животно т.е. не е свързана през целия си живот с едно и също местообитание. Затова можете да я срещнете и в ареала на разпространение на други видове лисици. Прави си леговища в пролуки сред валчести камъни, по полегати склонове и стари брегови линии. Леговището може да има от 1 до 4 входа с големина от 25 до 35 см. Двойките, които се формират, са постоянни като обикновено и ловуват заедно. Размножителният период според някои учени е през декември, а според други – през февруари. Малките се раждат след около 50-60 дена. Обикновено са от 2 до 5. Те остават с родителите си до навършването на 8-10 месеца. След това започват да търсят своя територия за обитание и създаване на семейство.

ЗАЩИТА в непристъпни земи
Тибетската лисица е сред роднините на кучетата, които не са застрашени от изчезване. Макар понякога местните жители да използват кожите, за да правят колиби, тази мъдра животинка никога
не е била обект на промишлен лов. Вероятно заради непристъпния си ареал на разпространение. Според едно преброяване, осъществено през 1989, в Тибетския автономен район са регистрирани над 37 000 лисици. В Китай те са защитен животински вид, а местообитанията им са охраняеми територии с площ от близо 500 000 км2. Всъщност наистина трудно е да видите тибетска лисица извън нейния негостоприемен за хората дом и това е хубавото – защото до днес никога нейни представители не са попадали в зоологическа градина.


                                     dogbg.net 2008