Полярната лисица е единствен представител на рода Alopex в семейство Canidae. Това е сравнително неголям хищник: дължината на тялото й е между 50 и 75 см, а на опашката й  - от 25 до 30 см. На ръст също е общо взето дребна лисичка  – височината й при холката е
30 см, а теглото й – около 6 кг, в редки случаи до 10-11 кг.
За разлика от обикновената лисица, тялото на полярната лисица е по-набито, с по-къса муцунка, ушите й са къси, закръглени и съвсем малко се подават над зимната козина. Ако се вгледате в снимката отдясно, може би и вие ще забележите известна прилика
с профила на кучетата от породата самоед. Полярната им роднина има прекрасна пухкава опашка, дълга почти колкото тялото й. Любопитен факт е, че нейните лапи са покрити и отдолу с козинка, която ги предпазва от измръзване.
Полярната лисица е и единствения представител насeмейство Canidae, за когото е характерен сезонен диморфизъм на окраската на козината с огромна разлика в цветовете дотолкова, че може да се усъмните, че това е една и съща лисица! През лятото козината й е къса с мръсно кафеникаво - сив оттенък отгоре и жълтеникаво – сив отдолу. През зимата обикновено е пищна, снежно бяла. Само при някои представители на рода - така наречените сини лисици - козината и
през зимата е тъмна с най-различни оттенъци – от пясъчен и светло кафяв до тъмно сив със синкав отблясък и даже кафяв със сребристи отблясъци. „Синята” окраска е наследствена разновидност без таксономическо значение. Сини лисици се срещат във всички популации - на континентите те са много редки (под 1% от популацията), докато на някои острови, напротив, те преобладават. Козината на полярната лисица е много гъста като през зимата е по-дълга, отколкото през лятото - Природа не върши нищо без причина.



Полярната лисица е типичен представител на фауната на Арктика и Субарктика с кръгово полярно разпространение. Тя е единствения представител на семейство Canidae, който живее изключително зад Полярния кръг. Тази лисица населява континенталните тундри от Скандинавския и Колския полуостров през цяла полярна Евразия, Берингово море и Северна Америка, както и Гренландия, Исландия, Шпицберген, Нова Земя, много острови в Северния ледовит океан и Канадския архипелаг. Полярни лисици се срещат постоянно и на островите на Прибилов, както и на Алеутските и Командорските острови. По време на зимната миграция те навлизат дълбоко в Полярния басейн, а на юг стигат до Южна Финландия, почти до ширините на Москва, до южните части на Прибайкалието, долното течение на р. Амур и многобройни райони в тайгата. Можете да ги срещнете и в северните части на Великобритания, Германия, Франция, Полша и Швейцария. На това обширно пространство се срещат 7 (по други сведения 10) подвида полярни лисици. Тази слабо изразената географска променливост се обуславя от голямата подвижност на полярните лисици и постоянното смесване на различните популации.



Най-типичните местообитания на полярната лисица Alopex lagopus са откритите тундри с хълмист релеф. В песъчливите хълмчета, по високите водораздели и тераси по бреговете на водни басейни тя рие дупки, които представляват сложни подземни лабиринти с многобройни входове. И тъй като подходящите за дом места в тундрата са малко, полярните лисици ги използват много дълго време - понякога до 15-20 години, а ако периодите се броят и с прекъсванията – стотици и даже хиляди години, като постоянно усъвършенстват и разширяват своите жилища така, че цели хълмове се превръщат в единен лабиринт с 60-80 входа, от които, обаче, се използват само 10 – 12. В такива обширни „градчета” могат да живеят по 2 -3 семейства едновременно. По-често жилищата на полярната лисица се намират на не по-малко от 200 метра едно от друго. На изхвърлената земя около дупките, наторена с остатъци от храна и екстременти от животните, се развива разнообразна тревиста растителност, която се отличава с ярката си зеленина на общия унил фон на тундровия ландшафт. През зимата полярната лисица не рядко се задоволява само с просто леговище в снега, а по време на виелица и силни студове си изкопава дупка в снежните преспи и понякога не я напуска няколко дни подред.

Полярната лисица се храни с най-разнообразна храна. Установени са 125 вида животни и птици, както и 25 вида растения, които присъстват в нейното меню. Често се случва лисицата да скрие в снега своя улов, за да похапне по-късно. Oсновна храна за полярните лисици на континентите са лемингите, от чието изобилие и достъпност зависи числеността, разпределението, уседналия начин на живот и други особености на екологията на този полярен хищник.



Размножителният период на полярните лисици е от февруари до май, а пикът е през април. Като правило те са моногамни, макар че понякога (особено на Командорските острови) се наблюдават и случаи на полигамия. Обикновено една женска се ухажва от 1 или 2 мъжки. При изобилие на храна и добра кондиция на животните, периодът на разгонване е почти едновременен при всички животни. След бременност от около 49 до 56 дни по-голямата част от женските дава потомство така, че понякога даже не достигат дупки и някои полярни лисици са принудени да раждат навън на открито само под защитата
на треви и храсти. Една – две седмици преди раждането женската си избира дупка и започва да я чисти и подготвя за предстоящото събитие.



Малките се раждат масово през май и юни, но има случаи и през април и юли. Полярните лициси се отличават с голяма плодовитост.
Средно се раждат 8-9 лисичета (по други сведения от 5 до 10), а в по-благоприятни години те често могат да достигнат и 20!
Трябва да се има предвид и че женските не рядко осиновяват и възпитават по няколко чужди лисичета, а в обширните дупки могат да се обединят две семейства. В такава колония могат да се срещнат до 40 малки полярни лисички. Те растат и се развиват по-бързо от малките на другите видове лисици. Съзряват полово и могат да се размножават още на следващата година, макар че изцяло завършват растежа си на втората година.

Условията на живот в тундрата са много сурови. Въпреки, че полярните лисици са прекрасно приспособени към тях, в някои години дори и те се оказват в много тежко положение. Особено тежко им се отразяват резките спадове в броя на лемингите – основната храна на тези хищници. Тези спадове се повтарят периодично през няколко години (най-често през 4) и почти неизменно довеждат до съответното намаление на популациите на полярните лисици на обширни територии.
Голямо влияние върху числеността на местните популации полярни лисици оказват и сезонните миграции. Всяка есен множество животни, населяващи тундрите в североизточните части на Европа и Азия, се отправят на юг по морските и речните брегове, като се концентрират с хиляди в някои райони по пътя си. През пролетта постепенно се връщат обратно. В гладни години тези „преселения” придобиват особено масов характер. Ако обикновено полярните лисици се спускат по няколко стотин километра на юг, то в тежки за тях периоди те се отдалечават на хиляди километри от дома си. Например, една полярна лисица, на която е сложен пръстен в Таймир, е отстреляна в Аляска т.е. изминала е разстояние от около 5000 км. Разбира се, при тези миграции загиват много лисици. Сред тях (особено ако са изтощени от глад) не рядко избухват епидемии от вирусен арктически енцефалит. Заради ценната си пухкава зимна козина полярната лисица е основен обект на промишления лов, но това за момента за щастие не застрашава нейното съществуване.

                                      dogbg.net 2006