БЕНГАЛСКАТА ЛИСИЦА Vulpes bengalensis, известна и като индийска лисица, е вид от големия род лисици Vulpes, който се среща единствено на Индийския субконтинент от подножията на Хималаите и Терай в Непал през южна и югоизточна Индия, Пакистан до южната част на Бангладеш. За разлика
от своите роднини тя избягва горските райони и предпочита откритите равннини месности. Описана е за първи път от британския ботаник и зоолог Джордж Шоу през 1800. Няма подвидове.



Бенгалската лисица Vulpes bengalensis е от дребна до средна на ръст лисица с издължено тяло, големи петнисти уши и много дълга пухкава опашка – до 60% от дължината на тялото й. Теглото й варира от 2 до 4 кг, дължината на телцето й: 45 – 60 см, а на опашката: 25- 35 см. Цветът на козината й е опушено сивкаво – риж, по-бледа на коремчето, на краката й козината е по-скоро кафява, а опашката й е задължително с черен връх. В различните сезони и места в ареала на разпространение на бенгалската лициса може да има различни нюанси в окраската й, винаги в е в сиво – кафяво – червеникава гама, която осигурява идеален камуфлаж. Любопитно е, че по муцунката на тази лисица няма козинка, устните й са черни, а малки снопчета черна козина са разположени в горната част на муцунката й точно под очите й. Задната част на ушите й пък е тъмно кафява с черен кант.

ПОВЕДЕНИЕ и начин на живот
Бенгалската лисица се храни с малки гризачи, раци, влечуги, термити, насекоми и дребни птици, а сред плодовете предпочита само пъпеши!
Както повечето лисици, бенгалските формират двойки, който се запазват през целия им живот. Но никога не ловуват заедно. Трудно е да видите на едно място повече бенгалски лисици. Ловната територията на всяка една от тях обхваща около 10 км2, а любимото им време за лов е през нощта. През деня предпочитат да си почиват в гъсти храсталаци освен през лятото, когато се крият в бърлоги.



Размножителният период на тези лисици е веднъж годишно, обикновено през есента. След бременност между 50 и 60 дни се раждат 2 до 4 малки, всяко от които тежи само около 60 грама. Бащата и майката участват по равно в отглеждането им. Интересен факт, установен от зоолозите е, че често в семейството при двойката лисици остават родените през предишната година и помагат на родителите си при и след раждането на следващото поколение свои братя и сестри. Малките започват да ловуват и да се хранят сами когато навършат 3-4 месеца.



Около бенгалската лисица Vulpes bengalensis има още доста въпроси, които очакват своите отговори от учените: каква е продължителността на живота на тези лисици, кога те достигат полова зрялост и т.н.

В ЗАЩИТА на бенгалската лисица
Много са заплахите, които я дебнат – всички те дело на човешка ръка: бенгалската лисица е ловен обект заради своята кожа и за храна, части от тялото й се използват в традиционната медицина на региона. Друга заплаха е постоянното разрастване на обработваемите земи в нейния ареал, ползвани за селкосостопански и индустриални зони, а най-вече за отглеждане на суровини за био горива. Третата заплаха
са болестите, пренасяни от популации свободно разхождащи се неваксинирани кучета – често преносители на бяс. Нека си пожелаем
човекът да не успее да унищожи този симпатичен роднина на кучетата, за да може и в бъдеще фотоапаратите на учени и природолюбители да улавят подобни красиви кадри като силуета на това вслушващо се в някакви необичайни звуци малко бенгалско лисиче на залез слънце!




                                      dogbg.net 2009