БЕНГАЛСКАТА
ЛИСИЦА
Vulpes
bengalensis,
известна и като индийска лисица, е вид от големия род лисици
Vulpes,
който се среща единствено на Индийския субконтинент от подножията на
Хималаите и Терай в Непал през южна и югоизточна Индия, Пакистан до
южната част на Бангладеш. За разлика
от своите роднини тя избягва горските райони и предпочита откритите
равннини месности. Описана е за първи път от британския ботаник и зоолог
Джордж Шоу през 1800. Няма подвидове.

Бенгалската лисица
Vulpes
bengalensis
е от дребна до средна на ръст лисица с издължено тяло, големи
петнисти уши и много дълга пухкава опашка – до 60% от дължината на
тялото й. Теглото й варира от 2 до 4 кг, дължината на телцето й: 45 – 60
см, а на опашката: 25- 35 см. Цветът на козината й е опушено сивкаво
– риж, по-бледа на коремчето, на краката й козината е по-скоро
кафява, а опашката й е задължително с черен връх. В различните сезони и
места в ареала на разпространение на бенгалската лициса може да има
различни нюанси в окраската й, винаги в е в сиво – кафяво – червеникава
гама, която осигурява идеален камуфлаж. Любопитно е, че по муцунката на
тази лисица няма козинка, устните й са черни, а малки
снопчета черна козина са разположени в горната част на муцунката й точно
под очите й. Задната част на ушите й пък е тъмно кафява с черен кант.
ПОВЕДЕНИЕ и начин на живот
Бенгалската лисица се храни с малки гризачи, раци, влечуги, термити,
насекоми и дребни птици, а сред плодовете предпочита само пъпеши!
Както повечето лисици, бенгалските формират двойки, който се запазват
през целия им живот. Но никога не ловуват заедно. Трудно е да видите на
едно място повече бенгалски лисици. Ловната територията на всяка една от
тях обхваща около 10 км2, а любимото им време за лов е през нощта. През
деня предпочитат да си почиват в гъсти храсталаци освен през лятото,
когато се крият в бърлоги.

Размножителният период на тези лисици е веднъж годишно,
обикновено през есента. След бременност между 50 и 60 дни се
раждат 2 до 4 малки, всяко от които тежи само около 60 грама.
Бащата и майката участват по равно в отглеждането им. Интересен факт,
установен от зоолозите е, че често в семейството при двойката лисици
остават родените през предишната година и помагат на родителите си при и
след раждането на следващото поколение свои братя и сестри. Малките
започват да ловуват и да се хранят сами когато навършат 3-4 месеца.

Около бенгалската лисица
Vulpes
bengalensis
има още доста въпроси, които очакват своите отговори от учените:
каква е продължителността на живота на тези лисици, кога те достигат
полова зрялост и т.н.
В ЗАЩИТА на бенгалската лисица
Много са заплахите, които я дебнат – всички те дело на човешка ръка:
бенгалската лисица е ловен обект заради своята кожа и за храна, части от
тялото й се използват в традиционната медицина на региона. Друга заплаха
е постоянното разрастване на обработваемите земи в нейния ареал,
ползвани за селкосостопански и индустриални зони, а най-вече за
отглеждане на суровини за био горива. Третата заплаха
са болестите, пренасяни от популации свободно разхождащи се
неваксинирани кучета – често преносители на бяс. Нека си
пожелаем
човекът да не успее да унищожи този симпатичен роднина на кучетата, за да
може и в бъдеще фотоапаратите на учени и природолюбители да улавят
подобни красиви кадри като силуета на това вслушващо се в някакви
необичайни звуци малко бенгалско лисиче на залез слънце!

dogbg.net 2009
|