Начало
 Новини
 Коментари
 Любопитно
 Треньор
 БГ Ловецъ
 Библиотеката
 PET индустрия
 Ветеринар
 Обяви
 Хороскоп
 Роднините
 Разказахме ви...
 Услуги
 Организации
 БНКСТГ
 Ваймаранер клуб
 Пойнтер клуб
 Развъдници
 Правилници
 Конкурсът!
 Арт
 Глезотии
 Партньори
 Links
 За контакти

  

Lubimci

Hunting Network International

 

 Треньор

2 ЛОВ на водоплаващ дивеч с пудел
2007.05.21

Често казваме, че пуделът е най-умното куче. Тук ще ви разкажем за това как и къде пуделът може да прояви своите забележителни работни качества, които са заложени в него много преди на белия свят да се появят изложбите на кучета. И така, запознайте се с пудела такъв, какъвто е създаден: най-доброто куче в света.

МАЛКО ИСТОРИЯ
Големият пудел (известен още като стандартен или кралски) е сред най-популярните породи кучета в света. Добре известен е фактът, че по-рано пуделите са били работни кучета и, в частност, активно са се използвали за лов на пернат дивеч – особено водоплаващ. Гъстата къдрава козина надеждно защитавала кучето от преохлаждане при работа в студена вода, а доброто обоняние и природна съобразителност превръщали пудела в незаменим помощник на ловеца. Впрочем, съдейки по старинните илюстрации, по това време много по-разпространени били пуделите с шнуровидна козина (подобна на тази на днешните унгарски породи пули и комондор – б.пр.) – нещо, което почти не можете да срещнете днес. Счита се, че прочутата лъвска прическа е много функционална за работата на кучето във вода. Всъщност съвременното име на породата пудел е възприето в края на 19 век, а преди това я наричали водно куче. Именно под това име Конрад Х. Нес прави първото описание на породата в средата на 16 век.
Известно е, че в миналото пуделите са се използвали и като пастирски кучета. По съществуващите сведения, пуделите с къдрава козина са се използвали повече като пастирски, а тези със шнуровидна козина – като ловни. Пуделът се описва с термини като гъвкаво ловно куче и плуващо куче (flushing dog), традиционното участващо като помощник на ловеца при лов на водоплаващ дивеч с мрежи (очевидно по време на линеенето). Изглежда пуделите започнали да се използват по-широко за лов едва след изобретяването и въвеждането на сачмите и подходящия за тях тип ловно оръжие. Неговото усъвършенстване от една страна обуславя растящата популярност на лова на водоплаващ дивеч, а от друга страна този вид лов от промишлен се превръща в спортен.
Съчетаването на две
те обстоятелства създава необходимостта от куче, което е способно достатъчно дълго да работи във вода, да претърсва за патици сред храсталаци и блатни растения, да може да ги подплаши за изстрел, а след това да ги намери и да ги апортира. Очевидно пуделът – по това време вече напълно оформена порода – се оказал изключително подходящ. Неговата плътна къдрава или шнуровидна козина, спокойният му маниер на работа и природна издръжливост му позволявали дълго да работи в заблатени местности и плитки водоеми – любимите местообитания на водоплаващия дивеч, а добре известната му съобразителност и интелигентност позволявяли да се създаде чудесен контакт и успешно взаимодействие между ловеца и кучето.



Явно е, че големият (стандартен) пудел е бил сред най-популярните ловни породи повече от 300 години. В средата на 19 век пуделът все още с успех се използвал за лов на гъски. Но в началото на 20 век той сякаш постепенно е засенчен и отстъпва мястото си на новите породи ловни кучета, показващи по-добри работни качества: сила на обонянието (долавят миризмата от по-голяма дистанция), твърда стойка, по-бърз маниер на работа. Освен това отрицателно влияние върху броя на работещите водни кучета оказва съкращаването на броя на водоплаващите птици заради пресушаването на блатистите местности и превръщането им в селскостопански обработваеми земи – процес, особено активно развиващ се в Европа в началото на 20 век. Така най-големият за времето си специалист по лов и ловни породи кучета Л. П. Сабанеев вече не счита пудела за ловна порода, но в книгата си «Охотничье собаки» посвещава отделна глава на барбета – една общо взето по-груба и дребна на ръст ловна порода, работеща с кратка стойка и също предназначена за лов на водоплаващи птици. Сабанеев отбелязва и сходния произход на барбета и пудела. Освен тази почти напълно непозната ни порода, близки по произход до пудела са водните спаниели (американски и ирландски, и двата – къдрокосмести) и португалското и испанското водни кучета. От тези породи днес в ловната практика се използват само американските водни спаниели и (доста ограничено) барбети. Но понастоящем в Северна Америка се наблюдава все по-широкото използване на стандартния (най-големия като размер) пудел при спортен лов на водоплаващ дивеч.


С
ЛУЧАЙНОСТ
И ЗАКОНОМЕРНОСТИ
По в известна степен случайно стечение на обстоятелствата аз започнах да използвам за лов пудел – при това именно за този вид лов, при който някога тези кучета са демонстрирали в целия им блясък своите способности. И, както се оказа, не са ги загубили и днес
, независимо от дългите години принудително неприлагане на работната им специализация.
Нататък ще ви разкажа само за 2 кучета, при това свързани с близки родствени връзки. Първото от тях се казваше Поли. Родена през 1984 г., тя живя 13 години, през 10 от които доста интензивно се ползваше като работно куче. Освен най-топли спомени у мен, Поли остави и многобройно потомство, което се разпръсна из необятните простори на бившия Съветски съюз. За съжаление авторът не разполага със сведения дали тези кучета се използват за лов с изключение на Макапа - единствената женска от последното кучило на Поли. Тя се превърна в съвсем достойно куче за птичи лов, което, сякаш притежавайки и натрупания от предишното поколение опит, като ловни качества се оказа далеч по-интересна от своята майка. А може би причината е, че просто тя тръгна на лов много по-рано – приблизително на 1 година и 3 месеца.
По екстериор двете кучета напълно отговарят на стандарта на породата. Когато големите пудели станаха модерни, Поли редовно получаваше оценки «Отличен» и в края на краищата заслужено получи своята шампионска титла. По-младото куче участва далеч по-рядко на изложби, но редовно печели С.А.С.
Разбира се, 2 кучета са недостатъчни, за да се правят някакви генерални изводи за пригодността за лов на породата пудел в съвременното й състояние като имаме предвид многократната смяна на поколенията без да е правен подбор по работни качества. Затова тук говорим само за възможните переспективи за използването за лов на тази широко известна, но, уви, незаслужено малко популярна в наше време като ловна порода
- пудел. Това недостатъчно разпространение на една иначе толкова известна порода в немалка степен се определя от неясните възможности за практическото използване на тези в общи линии не малки кучета (с височина около 60 см в холката и тегло над 20 кг). Дългото и славно ловно минало, както изглежда, отдавна е забравено поне що се отнася до Европа и Русия. В САЩ и Канада ловците ползват стандартните пудели, провеждат се и полеви изпитания за оценка на работните качества. А в бившия вече Съветски съюз още в началото на 70-те години пуделите са изключени от служебните породи заедно с по-голямата част от късокосместите породи (с изключение на ротвайлерите).

Но да се върнем към пуделите, за които ви разказвам:
Отначало Поли идваше с мен на лов просто ей така – за компания. Разбира се, аз се опитвах да събудя нейния ловен инстинкт – хвърлях й убити патици, за да ги апортира от вода. Трябва да отбележа, че към третата си година кучето беше доста добре възпитано, беше преминало много сериозен курс за общо послушание и с
желание апортираше всякакви предмети от вода и на суша. Освен патици. Не искаше и не искаше дори и перце да захапе! Както стана ясно по-късно, моята грешка бе, че й хвърлях за апорт вече изстинал дивеч, а не толкова силната вродена ловна страст не й позволяваше да преодолее своите задръжки и да захапе перушина...
Но ето, че веднъж по време на лов в един водоем
, докато се придвижвахме с една малка лодка заедно с четириногата ми спътница съвсем неочаквано, а (най-важното) близо и пред очите на изумената публика или по-точно пред муцуната на кучето ми се натъкнахме на малко ято патици – очевидно майка и вече поотрасналити й малки, които до нашата поява са похапвали в плитчината. Патиците излетяха. Изстрелът свали една от тях, която падна недалеч от лодката. И о, чудо! Поли скочи от лодката, доплува до мястото и донесе още потрепващата птица! След това нещата потръгнаха. Постепенно Поли започна да работи отлично на патица като претърсваше тръстики и храсталаци, откриваше и вдигаше патиците, а по-малките ловеше сама. Тя намираше и апортираше убитите птици не само от чисти води – нещо, което не представлява проблем при наличието на лодка, но и от най-гъстите върбалаци, където дивечът със сигурност ще е ненамираем от ловеца. Не мога да кажа, че за времето на съвместната ни ловна дейност не сме изгубили нито една патица. Губили сме, но огромната част все пак намирахме. А Поли до края на живота си така и не се научи да апортира вече изстинал дивеч, дори и изплувал на повърхността на водата. Това се случваше, например, ако сме срещнали ловец, който е помолил да намерим отстреляната вчера от него патица, заклещила се в гъсталака и вече успяла да изстине. За разлика от ловеца, кучето охотно влизаше във водата независимо от времето, намираше плячката, дори я докосваше с нос, но не я донасяше. И се оказа невъзможно да пречупя ината на Поли.



Капа (дъщерят на Поли) щастливо избегна проявата на подобни комплекси. Още от най-ранната й възраст я възпитавах като ловно куче.
Любимата й играчка по това време бяха изсушени крил
ца от патица. А една от първите усвоени команди освен стандартните Ела!, Място!, Седни! и други подобни, беше Апорт!, при което онези въпросни изсушени крилца моментално се търсеха, намираха и донасяха. За удобство при бъдещата ни съвместна работа по време на лов заедно с Капа преминахме курс по общо послушание. Това по принцип е полезно за всяко куче, което прекарва значителна част от живота си в града сред необуздани бързащи автомобили и свободно разхождащите се бездомни котки...
И така, настъпи времето да се предават знанията на следващото поколение. На първия лов на Капа се отправихме тримата: мама Поли, дъщеричката й Капа и аз като отговорник по отстрела. Но тогава аз не отчетох правилно вродената хитрост на Капа. Защото докато Поли напрягаше своите вече далеч не младежки сили, промъкваше се през тръстики и храсталаци, откривайки и най-тайните леговища на патиците, Капа със спорното право на доста поо
траснало кученце спокойно се придвижваше в «килватера» на майка си по вече проправената пътечка. Изобщо, беше явно, че те не ловуваха заедно, а младата хитруша само се мотаеше в краката ми и откровено безделничеше. А аз бързичко схванах грешката, която допускам, и нататък започнах да взимам на лов Капа сама. Разбира се, наложи се да употребя и сила, но с мярка. Както и очаквах, Капа започна да работи на практика веднага и то не лошо на патица (претърсване, апорт), а впоследствие и на полски дивеч (тетерев, дърдавец, понякога яребица). При това в работата на яребица влагаше повече ловна страст. Общото добро впечатление разваляше излишната страст при лова на тетреви. Ако не подавах навреме команда, можеше и да изкорми птицата – особено ако тя е свалена с близък изстрел.
До неотдавна Капа не апортираше отстреляния в полето дивеч, а само го намираше и ги ловеше, а при необходимост и ги доубиваше на място, но си оставаше на място до дивеча (патици апортираше охотно както от вода, така и от суша). Това ме устройваше, защото е много по-лесно да видиш къде е куче
то, отколкото къде е паднал отстреляният дърдавец. Но отскоро по собствена инициатива Капа започна да апортира всякакъв дивеч. Страстта й се разпали в края на един ловен ден, който завърши със сполучлив изстрел по горски бекас на смрачаване. Ударената птица падна някъде навътре в гората сред храстите. Предварително се бях примирил, че няма да намерим бекаса, но за успокоение на съвестта ми тръгнах по края на гората в посоката на изстрела, докато още нещо се виждаше. И се върнах с празни ръце. Но Капа остана! И го намери! И го донесе! Явно своята роля бяха изиграли и онези, макар и малобройни, общи гени с ретривърите...

И
В ЗАКЛЮЧЕНИЕ – едно обобщение
Без да се впускаме в излишни ловни подробности като: ”...а имаше и такъв случай...”, има смисъл да обобщим раказаното до тук и да направим някои изводи. Те  могат да бъдат оценени като промеждутъчен резултат от използването на два пудела за птичи лов. У мен се създаде впечатлението, че тези две кучета са съвсем подходящи за този вид работа, за който продължавам и да ги използвам. Те с лекота се поддават на обучение – нещо, което е характерно за породата.
Начинът на работата им в полето напомня тази на шпаньолите, но е по-бавен. Небързият им стил на работа обуславя и рядката им издръжливост. Пуделите се оказаха и най-подходящите за работа на тежък терен в блатистите райони. Обраслите с най-различни растения брегове и плитчини на стари водохранилища с малка плътност на дивеча, изоставени храсталаци и полета т.е. местата, където е много уморително да се ловува без куче, се оказаха изключително подходящи за работата на пуделите. Струва си и да отбележим, че площта на такива неподдържани и постепенно затлачващи се водоеми нараства. И ако заблатените територии, например, в Северна Германия някога са пресушавани за селскостопански работи, в Русия в районите на Нечерноземието – напротив. Най-продуктивните площи са били заливани от водата на обширни изкуствени или естествени водохранилища, като след оттеглянето на водата остават многобройни плитки езерца. Така постепенно започва процес на вторично заблатяване на тези райони, който е една от екологическите особености на разливите от регулируеми водоеми. И въпреки, че плътността на популацията на дивеча по тези места не е голяма, полето за работа на пудела като ловно куче е неограничено.
Немалката вече практика за лов с пудели в такива заблатени плитчини и обраснали райони показва абсолютната пригодност на кучетата за работа в толкова тежки условия. Пуделите плуват прекрасно и дълго време. Твърдата им и непромокаема козина от върха до основата на косъма доста добре ги защитава от студената вода. Небързата им и равномерна работа позволява на ловеца да ловува продължително време. Не малките като цяло размери на тези кучета ги правят достатъчно забележими сред храсталаци и тръстики, а дългите им крайници и относително малкото им тегло (около 20 кг) им позволяват да се промъкват с лекота и сред блатата.
Независило, че обонянието им е сравнително по-слабо от това на най-модерните днес породи, природната им интелигентност им позволява почти винаги безпогрешно да вдигнат патицата в правилната посока, а след това да намерят и апортират трофея. Пуделите са много настойчиви в това отношение и като правило винаги постигат успех. Претърсват бавно и на неголяма територия. Най-добре е когато кучето отвреме навреме вижда къде е собственика му – нещо, което е проблематично в гъста растителност, или поне да ви чува, за да се ориентира максимално точно.

По този начин, макар, че големият / стандартният/ кралският пудел в съвременния си вид е поизгубил някои особености, характерни за днешните специализирани породи птичари, той все така е пригоден за работа като ловно куче така, както е изпълнявал своите функции в миналото. Стихията на пудела е лова на патици в заблатените, трудно проходими местности, където той може да прояви всички свои природни заложби: добро обоняние, издръжливост, съобразителност, настойчивост, склонност към апортиране. Доста е полезен и при работа на поле (за дърдавци, яребици, тетреви). Към всичко казано до тук трябва да прибавим неговия балансиран характер, непретенциозността му за храна и отглеждане, липсата на козина из апартамента ви (защото пуделите почти не линеят и не сменят козината си), може би е време необикновено спокойният пудел отново да заеме своето място сред ловните кучета така, както в правил това в славното си минало.

                                                                                                                Р. Аношин

                                                                                                  списание «Пудел»

Превод: dogbg.net 2007


Още информация за породата пудел можете да намерите в секция "Разказахме ви" и в "Links". А чудесните снимки на ловуващи пудели намерихме на два адреса в Internet:
www.lakelandhuntingpuudles.com и www.geocities.com/kingpoodle
 

 

 Треньор

2 ЛОВ С БОРЗОЙ – занимание (не само) за царе и аристократи
История и специфика на лова с борзои

2007.07.27

2 ЛОВ на водоплаващ дивеч с пудел
2007.05.21

2 Отново ЕКШЪН в сърцето на Добруджа
XII Събор на ловното куче Хитово 2005

2005.09.29

2 ЗА ЛОВА НА ЛЕЩАРКА ... и руската салата
2005.03.17

2 Лов на лисици с гончета
2005.03.11

2 Дрeсировка, настървяване и лов с гончета
2005.02.11

2 Указания за обучение на ловни кучета с изкуствени мизирми на дивеч
2005.01.25

2 На лов с младо гонче
2005.01.19

2 XI Събор на ловното куче - off road изпитания за хора и кучета
2004.09.06

2 Настървяването на гончетата
2004.07.23

2 Какво означава хендлинг и какъв е истинският хендлер
2004.05.20

2 Етика на хендлера
2004.05.19

2 Когато се движим в ринга
2004.05.10

2 Изборът на ловно куче от породите лайки
2004.03.12

2 Работата на лайката на катерица
2004.03.11

2 Работата на лайката на мечка-примамка
2004.03.10

2 Ски джоринг - научи се сам!
2004.02.09

2 Мъшинг и ски джоринг - зимните спортове с кучета (Част I)
2004.01.20

2 Мъшинг и ски джоринг - зимните спортове с кучета (Част II)
2004.01.20

2 Х Събор на ловното куче Хитово 2003
2003.09.13

2 Избор и покупка на обучено ловно куче-птичар
2003.07.23

2 Опреснителен курс за Вас и Вашето куче
2003.07.04

2 Пазете се от предразсъдъците!
2003.05.01

2 Коя е МОЯТА порода ловно куче?
2003.04.21

2 Подготовка на ловното куче преди и след ловния сезон
2003.03.31