Начало
 Новини
 Коментари
 Любопитно
 Треньор
 БГ Ловецъ
 Библиотеката
 PET индустрия
 Ветеринар
 Обяви
 Хороскоп
 Роднините
 Разказахме ви...
 Услуги
 Организации
 БНКСТГ
 Ваймаранер клуб
 Пойнтер клуб
 Развъдници
 Правилници
 Конкурсът!
 Арт
 Глезотии
 Партньори
 Links
 За контакти

  

Lubimci

Hunting Network International

 

 Любопитно

2 АЛЯСКОТО ХЪСКИ - господарят на IDITAROD
Oписание и произход

2005.03.22

”АЛЯСКО ХЪСКИ” е термин, толкова широко използван от мъшъри и специалисти-кинолози за типичното състезателно впрегатно куче в северните райони на Аляска и Канада, че аз предполагах, че ще бъде лесна работа да пиша за развитието и описанието на тази непризната порода работещи кучета. Обаче скоро открих, че идеите, които ние толкова категорично въприемаме като даденост помежду си и сред колегите, могат да изглеждат странни и сложни за други хора с различни възгледи. Ние можем през цялото време да говорим с мъшърите-ентусиасти по света със съвсем еднакви термини, например, за аляското хъски като е напълно възможно да имаме предвид две различни неща.
Най-напред исках да разбера как виждат и какво мислят за света на работещите кучета и по-специално за аляското хъски моите приятели - аляските мъшъри.
За да ми помогнат да оформя своите възгледи се обадих на Тим Уайт – президент на
International Federation of Sled Dog Sports (IFSDS), на Рик Свенсон – 5-кратен победител в IDITAROD Sled Dog Race, на Бил Котър – един много успешен състезател по мъшинг на дълги дистанции, на Джо Редингтър – победител в шампионатите Fur Rendezvous и North American sprint dog, на Дий Джонроу – една от най-известните и успешни жени-мъшъри, участвали в IDITAROD, на Дъг Суингли – победител в IDITAROD 1999 и на вдъхващия страхопочитание Джордж Атла – победителя от толкова много спринтови състезания за четирите десетилетия от съществуването им, че самият той се е превърнал в легенда в мъшинга. Открих изненадваща съгласуваност в начина на мислене и в мненията на тези експерти. От доста време толкова много аляски мъшъри свободно определят кучетата си като “аляско хъски”,
че не забелязват, че тяхната концепция или дефиниция на породата е философска и е в разрез с възприетите норми в други култури и региони.
Така, че нека да започнем, нека поговорим за начина на мислене на притежателите на аляските хъскита. Тогава ще разберете какво е определящото за породата.
За аляския мъшър е напълно резонно да определя какво представлява кучето по-скоро според стандартите на работа от колкото по екстериорните стандартите (анатомията – б.р.).
За аляския мъшър впрегатното куче е куче, което “дърпа силно
и бяга бързо”.
  От аляското хъски се очаква да притежава комбинация от физически характеристики, отговарящи на този модел, които включват плътна козина за защита в арктически условия, здрави крайници, физиология, пригодена за високо ниво на изгаряне на калории от храната, желание да пътешества и да дърпа и способността спокойно да променя вървежа си от ходом в тръс и галоп. Аляският мъшър не е склонен да описва аляското хъски само с термини за физическа характеристика защото това е в противовес с неговата или нейната култура на мислене. Ако един съвестен репортер посети голям брой кучета, той забелязва, че много аляски хъскита имат сини очи, тегло 25 кг и имат изправени уши
, но това не е определящо за породата. Това само е съвпадение, свързано в работата на животното. Всъщност за аляския мъшър е глупаво и абсурдно да определя работно куче като аляското хъски само с екстериорни и описателни термини. Как можете да гарантирате, че животно с такова устройство или с такова описание ще бъде добро впрегатно куче? Например, ако някой се приближи към група от номади в Сирия и се поинтересува дали притежават кучета порода салуки, аляският мъшър автоматично ще приеме, че те ще ви покажат куче, което тича и хваща дивеч. Ако то не прави това, как е възможно прагматични хора да го нарекат салуки? По същия начин аляските мъшъри автоматично приемат, че аляското хъски е истинско впрегатно животно. Всички други кучета,  дори те да “изглеждат” като аляско хъски, не се възприемат като “аляски”.

 


Днес това различие в начина на мислене има интересни културни последствия.
Например федерациите за спортове с впрегатни кучета в Германия, Англия, Полша, САЩ, Франция, Австралия и други страни забраниха участието на аляското хъски в състезаниятата защото то няма утвърден постоянен стандарт на породата, каквито имат сибирското хъски и аляският маламут, въпреки, че аляското хъски без съмнение е по-бързо и подходящо за състезания от своите чистопородно развъждани впрегатни братовчеди.
Някои германци считат, че е логично да се дефинира добре обмислен стандарт на породата по физически характеристики. 
Аляските мъшъри считат, че е логично да се дефинира стандарт на породата според начина на работа на кучетата.

Тази интелектуална задънена улица остава и аляските мъшъри са объркани, обезсърчени и обезпокоени от разликата в мненията. Според мен това е класически пример за културно неразбиране. Разбира се, като почитател на аляските хъскита и част от “културата” на аляските мъшъри, също така считам, че е немислимо някой умишлено да иска да развъжда и развива линия от впрегатни кучета, която не е най-добрата. Хвърлих ли още масло в огъня?
Когато казвам всичко това, искам бързо да отбележа, че има много германци, норвежци, французи и хора от други националности, които разсъждават като аляските мъшъри. Някои от тях така и не могат да разберат защо всъщност мненията им не съвпадат с тези на сънародниците им. В крайна сметка ние можем да видим, че те възприемат начина на работа като основен критерий за техния стандарт (на кучетата - б.р.) и отхвърлят екстериорния подход.

Когато подчертах тази разлика в становищата на моите североамерикаснки колеги и собственици на аляски хъскита, те побързаха да ми кажат, че всичко това има огромно значение за тях. При постоянната работа за подобряване на породата нововъведения, спонтанността и откритията се окуражават.

Аляското хъски е концепция и начин на мислене.
Тим Уайт ми каза: “Вече много години ние не приемаме никакви чужди ограничения при никакви обстоятелства. Наложените стандарти са безлолезна принуда. Породата аляско хъски се развива постоянно чрез експерименти и се адаптира според новите изисквания за работата му. Ако сме непредубедени, ще се съгласим, че разнообразието е основата на генетичното здраве.”
Аз бих искал да отида по-далеч и да задам риторичния въпрос: ”Ако някъде има породисто куче, което може да бяга по-бързо и да дърпа по-силно от аляското хъски, къде е то?”
От историческа гледна точка произходът и началото на усъвършестването на аляското хъски започва преди около 10 000 години, когато според теорията първите кучета стъпват на американска земя през Беринговия провлак заедно с вълната заселници. Една от първите случайни срещи на запад със североамериканските туземци, които използват впрегатни кучета, е записана от Мартин Форбишър през 1577 г. Тази дата е достоверна, но някои изследователи вярват, че кучето е използвано като впрегатно животно в Северна Америка още преди 3 000 години - дата, която аз считам за немислима. Защо кучетата на север да не са използвани да дърпат още от времето на опитомяването им? Аз съм виждал как 6-годишни деца без никакъв подтик спонтанно използват домашния си любимец порода лабрадор да дърпа шейна. Е, този въпрос си остава дискусионен.
Моята група от експерти е съгласна, че еволюцията на аляското хъски такава, каквато я познават, е започнала сериозно по време на Златната треска в Аляска около 1890 г. Местните кучета са използвани от екипите за снабдяване на лагерите на миньорите, но скоро става очевидно, че има недостиг на кучета. Разгръща се търговия на подходящи по размери кучета от всички породи и скоро постоянен брой кучета напуска Сиатъл на кораби за да обслужват златните полета на Аляска. Например измисленият от Джек Лондон кучешки герой Бък е откраднат от калифорнийския си дом от безскрупулен търговец и е едно от кучетата в романа “Дивото зове”.
След основаването на миньорските градове транспортът със шейни, теглени от кучешки впрягове спонтанно става отличителен белег на живота на север. Например от 1908 до 1917 година
Nome Kennel Club е домакин на състезанието Аll Alaska Sweepstakes, дълго 400 мили, като предлага и най-големите награди за състезателите.
Първите герои на този спорт, включително Айрън Мен Джонсън, Скоти Алън и Леонард Сепала се задържат заради едрия бизнес и минното дело в региона; на тях им плащат да формират състезателни отбори. Това е сериозното начало на развитието на съвременното аляско хъски, предназначено за състезания.
Състезанията мотивират мъшърите да селектират подходяща порода кучета. Някои от мъшърите дори предприемат рисковано пътуване до Русия и преговарят с ескимосите за внимателно подбрани сибирски впрегатни кучета – това е възможният генетичен източник на типичните за съвременното аляско хъски сини очи. Тези кучета винаги се кръстостват с други подобни с надежда за подобряване на работата им. (Обратното, първият регистър на сибирските хъскита в САЩ съдържа фонд от 40
родствени кучета. От тях 5 са избрани за основа на развъдната програма).
Мери Мог от ескимосите от остров Диомед, Аляска, ми каза, че по време на Втората световна война нейният съпруг Сами Мог е използвал техните 9 най-добри кучета, за да возят Мъктър Мейрстън на повече от две хиляди мили (около 3 200 км) от селище към селище в опита му да организира ескимосите. Мейрстън организира защитна линия на Националната гвардия, която обединява всички селища по брега на Берингово море. Мисис Мог ми каза, че е безспорен факт, че тези кучета са били кръстоска между английски сетър и местно впрегатно куче. Това е още една анекдотична част от данните, които показват широкото одобрение на експерименталното развъждане в развитието на аляското хъски.
Дъг Суингли – победител в
IDITARОD през 1999 г.  – обяснява: “Аляското хъски е постоянен експеримент на развъждането и наистина не е нищо повече от един пес – успешна кръстоска от различни породи. Генетичното разнообразие е предимство, защото позволява на мъшърите много бързо усъвършенстване на кучета за специфична среда.“ Кучетата, развъждани за състезания, се използвали и за работа във всекиднението – за превоз на товари, за транспортиране на поща и от траперите при поставянето на капани. Експериментът “аляско хъски” никога не е спирал.
Към 30-те години на 20 век кучешките впрягове постепенно се заместват от самолетите и от по-сигурния транспорт на товари с кораби. Суперинтендантът на Маккинли Парк съобщава през ноември 1936г.: “Преди самолетната поща, която бе въведена преди няколко години, хъскитата в Аляска бяха многобройни. Обаче доставката на поща с впрягове бе прекратена в повечето райони и кучетата започнаха постепенно да намаляват, стана трудно да се купят.”

След Втората световна война аляското хъски почти изчезва от пейзажа на Аляска като работно животно и се отглеждат в повечето области само за развлечение. За щастие местните жители в няколко селища по течението на река Юкон и притока й Коюкук поддържат малки популации от аляски хъскита за състезания и при лов с капани. Един от най-прочутите развъдници на качествени аляски хъскита се запазва в малкото селце Хуслия – родното място на легендарния местен мъшър Джордж Атла.



Обадих се на Джордж Атла, чието име е известно на всички в Аляска и на територията на Юкон, и го попитах как малко отдалечено селище със 150 жители от индианците атабаско се справя с поддържането на развъдници на кучета с такива отлични качества.
Всички експерти от моята група посочваха Хуслия като основен източник на превъзходното съвременно аляско хъски. Джордж ми разказа за детството си след Втората световна война: “Пораснах в много интересно за мен време в Хуслия. Не знам каква е причината, но хората винаги са искали най-доброто във всичко, което са правили. Бяха силно мотивирани хора. Семействата в селището винаги се опитваха да развъждат най-бързите и най-добре работещи впрегатни кучета. Кучетата се развъждаха повече за да помагат в лова, но хората все още намираха удоволстие в това да имат куче, което може да се състезава и да пътешества бързо. Никога не бяха доволни от работа (на кучетата – б.р.) на средно ниво. Когато бях млад и започнах да се интересувам от състезания, използвах за обучение впряговете на различни семейства и се опитвах да разбера как са създадени техните кучета.”
Извън това мъничко селце седем мъшъри, освен Джордж Атла, са доминиращи в състезанията с впрегатни кучета – нещо невероятно. Най-прочутите чистокръвни кучета били Скоти и Линго, чийто собственик бил Атла. Кръвните линии на тези кучета могат да се открият в почти всеки успешен развъдник от 80-те и 90-те години на 20 век. 
Джордж Атла и неговите конкуренти отглеждат кучета за състезания на дистанции от 10 до 30 мили. Най-популярните сред публиката състезания като
Fur Rendezvous в Анкоридж и North American Championship във Феърбанкс продължавали по 3 дни на етапи от по 20-30 мили.
През 1973 Джо Редингтън Старши организира състезание на 1200 мили от Анкоридж до Ном, Аляска, което става известно като "Last Great Race" (“Последното голямо състезание”). IDITAROD Sled Dog Race стимулира мъшърите да променят аляското хъски от “спринтово” куче към машина за пътуване, която може да изминава по 240 км на ден, издържа в суровия климат и притежава забележителна физическа устойчивост. Мъшърите установяват, че много аляски хъскита, използвани за спринтови състезания, са идеални и за надбягвания на дълги разстояния. Големият есперимент, обаче, още продължава.



Петкратният победител в Iditarod Рик Свенсон, известен с любознателността си и новаторските развъдни програми, веднъж ми каза: “Аз мисля за аляското хъски като за куче, което има три поколения назад в родословието си впрегатни кучета. В момента (1999 г.) мога да кажа, че само една трета от кучетата в моя развъдник са от тази категория. Останалите са от първо или второ поколение опити аляското хъски да се направи още по-добро. Винаги гледам напред и знам, че трябва да продължа да експериментирам или няма да бъда конкурентноспособен.” Ясно е, че Свенсон разбира аляското хъски като концепция за съвършено в работата си куче, а не като порода, определяна от статични описания.
И все пак аз се интересувах да попитам моята група от експерти как биха дефинирали породата, толкова широко известна като аляско хъски през 1999 г. Ето приетото от тях общо мнение:
В идеалния случай женските кучета трябва да бъдат от 20 до 23 кг, а мъжките от 24 до 27. Важно е те да не са по-тежки от 27 кг, тъй като това се отразява сериозно на скоростта и издръжливостта им. Аляското хъски е послушно, има силен инстинкт да дърпа шейна и лесно се поддава на обучение.

Понастоящем от аляското хъски се изисква да се движи в галоп с над 32 км в час на разстояния до 50 км. За разстояния от 80 до 100 км изискваната скорост е 24-30 км/час. При състезанията на дълги разстояния като IDITAROD аляското хъски може да изминава по 240 км на ден в продължение на 10 дни или по-дълго като редува лек галоп с тръс. Козината му е пригодена за екстремните изисквания на времето. Крайниците му са много здрави и устойчиви на наранявания, предизвикани от неравности по пътя и лед. Кучето може комфортно да си почива на снега.
Физиологията му е пригодена да изгаря до 10 000 ккал на ден по време на състезания и тренировки. Ще допълня, че възстановяването му след тренировка е въпрос от първостепенна важност. Кучето трябва да може да бяга по 12 часа на ден продължително време като в лек галоп или бърз тръс или в бърз галоп да изминава по 35-50 км дни наред. Способно е да тренира и се състезава в горещо или студено време. Това е важна физиологична адаптция. Като цяло мъшърите са открили, че подготвеното куче, способно физиологически да се справи в екстремни жеги, също така може да работи в при други екстремни насоки.
Разсъждавайки върху историята на развъждането на аляското хъски, моите експерти се съгласиха, че три от съвременните кучета са били особено важни при оформянето на породата. Това са кучетата Скоти на Джордж Атла, Виктор на Рос Сондърсън и Сейлър на Лари Толмън.

Попитах Дий Джонроу, една от дамите - мъшъри от IDITAROD, колко километра могат да изминат нейните хъските за една година: "При състезанията и обучението моите кучета с лекота изминават 3000 мили (4 800 км) за една година. Удивителното е, че в развъдника си имам много кучета, които са изминавали това разстояние година след година без физическо увреждане.”
Имайки предвид, че много мъшъри считат, че нейният развъдник притежава набор от прототипни аляски хъскита, я попитах дали счита своите хъските за типични представители на породата:
"
Да, всичките мои кучета са аляски хъскита. Момент, две от тях не са. Купих ги наскоро и те изглеждат като хъскита, но просто не работят на същото ниво като другите кучета.” (На снимката виждате кучето-водач на впряга на Дий Джонроу в IDITAROD 2005 - б.р.).
За това става дума. Дали читателят можа да улови критерия на определението? Става дума за философски и културен подход. Определянето на едно куче като аляско хъски се основава на работата му, а не на това как изглежда. Сега вече можете да разберете това и сте готови да станете собственици на аляско хъски.
Накрая попитах групата ми експерти как гледат на новото хилядолетие и бъдещето на аляското хъски. През 1999 г. родените в Швеция мъшъри Егил Елис
и Хелен Лундберг участваха с впряг от аляски хъскита - потомци на Сейлър, кръстосани с английски пойнтер и курцхаар и толкова явно доминираха в голямата серия спринтови състезания на Северна Америка, че изглежда неизбежно отново да дефинираме аляското хъски.
Рик Свенсон експериментира от няколко години с кръстоски с късокосмест
Forstehr, купен в Норвегия, а Доу Суинли се е свързал с приятелите си от веригата за американските полеви изпитания, търсейки подходящ отгледан в Америка английски пойнтер.
Джордж Атла, един от най-успешните новатори в отглеждането на аляските хъскита в историята на състезанията с шейни, направи следното обобщение: “Вярно е, че кръстоската от пойнтер и аляско хъски беше много успешен проект през 1999 г. Виждал съм, обаче, такива успехи и в миналото. Понякога сработването в екипа е трудно да се обясни. Обикновено даже мъшърът не разбира как става това. Понякога магията продължава само една година. Ще ни трябват няколко години, за да видим как ще работят тези кръстоски. А междувременно някой може да създава по-добър екип.”
През следващия век аляското хъски може да изглежда по друг начин, но можете да сте сигурни, че едно нещо ще остане същото: Аляското куче дърпа по-силно и бяга по-бързо от което и да е куче в света!

                                                     Джо Ръниън
                                                   www.cabelasiditarod.com

                                     Превод: dogbg.net 2005

 

 

 Любопитно

2 КАНАДСКО ЕСКИМОСКО КУЧЕ - една древна приказка с модерно продължение в стил Ханс Кристиян Андресен
2012.01.04

2 СПИНОНЕ ИТАЛИАНО - спокойствието на универсалния ловец
2010.08.27

2 МИНИ ФОКСИ - колко мъничък може да бъде един фокс териер?
2010.07.16

2 СЕГУДЖО ИТАЛИАНО - съвременният наследник на старинна порода гончета
2010.07.02

2 ХЪНТАУЕЙ - елате в НОВА ЗЕЛАНДИЯ, за да го видите!
2010.03.26

2 Африканските ловци БАСЕНДЖИ днес
2010.03.12

2 БАСЕНДЖИ - пазителите на Черното злато на АФРИКА
2010.03.12

2 ШИБА ИНУ - древни и модерни приключения на малкото куче от японската широколистна гора
2010.02.04

2 ШИБА ИНУ днес - в целия си блясък
2010.02.04

2 ЕРАТА на космическите полети на КУЧЕТАТА
2009.05.12

2 ДЖОН ГРОУГАН - авторът на романа "МАРЛИ & аз" - за книгата, филма и обратите на съдбата на кучетата в тях
2009.04.27

2 КНИГАТА "МАРЛИ & аз" - ОРИГИНАЛЪТ за живота и любовта с най-лошото куче в света
2009.04.17

2 Лабрадорът КЛАЙД - запознайте се със звездата на "МАРЛИ & Аз"
2009.03.22

2 ЛАБРАДОР РЕТРИВЪР - аристократичната история на породата
2009.03.09

2 АЛЯСКИ КЛИЙ КАЙ - хъски в МИНИАТЮРА!
2008.12.27

2 ПЛОТ ХАУНД - чистокръвният американски ловец на едър дивеч
2008.09.22

2 ПЕРУАНСКАTA ОРХИДЕЯ НА ИНКИТЕ - екзотика от Южна Америка
2008.07.25

2 ЛАСИ празнува своя 70 рожден ден! (Част І)
2008.03.27

2 ЛАСИ празнува своя 70 рожден ден! (Част ІІ)
Кучетата зад екранния герой

2008.03.26

2 Малкият БОРДЪР ТЕРИЕР - доброжелателен, смел и енергичен!
2008.02.18

2 ИРЛАНДСКИЯТ СЕТЪР - чар и ловни умения в червено
2007.10.02

2 МАДОНАТА с бекасината
2007.04.20

2 ХРЪТКАТА от Ибиса - древният и загадъчен ловец на зайци
PODENCO Ibisenco

2007.03.26

2 Westminster Kennel Club Dog Show - най-престижната изложба за кучета в САЩ
2007.02.21

2 Свети ХУБЕРТ - когато историята се превръща в легенда
2006.11.18

2 МOПС - симпатичен, намръщен, мързелив и обичлив!:-))
2006.07.24

2 Ка де Бо - екзотичните бойци от о. Майорка
2006.07.17

2 Рупърт Шелдрейк или експериментите, които могат да променят света
2006.03.08

2 Непризнатите породи териери на Великобритания (част I)
2005.10.06

2 Непризнатите породи териери на Великобритания (част II)
2005.10.06

2 КООКАБУРА
За една интересна птица и за колекция от сребърни монети

2005.07.23

2 Характерът на дого аржентино
2005.06.14

2 АЛЯСКОТО ХЪСКИ - господарят на IDITAROD
Oписание и произход

2005.03.22

2 Ловните оръжия с късо и дълго острие през Средновековието и в наши дни
2005.02.01

2 АМЕРИКАНСКИЯТ БУЛДОГ БЪД – кучето, прекосило САЩ с кола!
2005.01.12

2 Списанията за кучета по света
2004.06.10

2 Уейн Джон или какво свързва Ванкувър с Казанлък
2004.05.26

2 Философия на стандарта на породата КАНЕ КОРСО
2004.04.26

2 INTERZOO 2004 - световното изложение за домашни любимци
2004.04.08

2 Андалуска седмица на полевите изпитания 2004
2004.03.31

2 Кучетата - водачи на слепи хора (Част II)
2004.02.14

2 Kучета - водачи на слепи хора (Част I)
2004.02.14