Начало
 Новини
 Коментари
 Любопитно
 Треньор
 БГ Ловецъ
 Библиотеката
 PET индустрия
 Ветеринар
 Обяви
 Хороскоп
 Роднините
 Разказахме ви...
 Услуги
 Организации
 БНКСТГ
 Ваймаранер клуб
 Пойнтер клуб
 Развъдници
 Правилници
 Конкурсът!
 Арт
 Глезотии
 Партньори
 Links
 За контакти

  

Lubimci

Hunting Network International

 

 БГ Ловецъ

2 СТРАШИЛИЩЕТО от Лакатник
Разказ по действителен случай

2006.12.09

Топлата есенна събота създаваше безгрижно настроение. Жителите на малкото селце Лакатник, кацнало в най-отвесната част на Искърския каньон, се събуждаха в очакване да прекарат един ленив ден. Само членовете на местната ловна дружинка, известни с ентусиазма си в околността, бяха вече поели по стръмните пътеки на отвесните склонове. Добрата им организация се състоеше и в планирания след пусиите банкет, домакин на който щеше да бъде заместник-председателят на дружинката Димитър, наричан от всички накратко Мишо. От своя страна Мишо се раздвояваше в желанието си хем да посрещне подобаващо своите колеги в дома си, хем ловната страст го изгаряше и възбуждаше в него онова безпокойство, което изпитват ловците, заели неправилната пусия. Накрая, за да приключи собственото си душевно терзание, той си каза: „Ако ми е писано да има слука, няма да избягам от нея! Големият глиган и вкъщи ще ме намери, но няма да му се размине! И утре е ловен ден, може пък тогава да имам слука.” Заместник-председателят дори не подозираше колко скоро щяха да се потвърдят думите му, белязвайки селото с едно изпитание, което всички биха желали да не се е случвало.
По същото това време Димитър Неделков Иванов реши да поочисти двора от нападалите листа и съчки и да спретне огън, на който да свари зимнината. Излезе навън и махна за поздрав на съседа си Нешо, с когото по-късно следобед под сянката в градината щяха да пробват домашната ракия и да обсъдят политиката. Нешо също имаше градинска работа и цепеше дърва вместо сутрешна гимнастика. Неограденият двор на Димитър Иванов се различаваше от този на съседа му, чиято порта беше заключена с верига и катинар. Уморен от физическото усилие, Нешо заби брадвата в дръвника и влезна вкъщи. Димитър вдигна глава и проследи с поглед как неговият приятел се прибира. Това беше последният кадър, който се запечата в съзнанието му, защото миг по-късно силен удар в гърба го запрати на земята. Димитър изгуби съзнание...
Дочул някаква суматоха, Нешо надникна през отворения прозорец и за момент остана поразен. Пред очите му се разиграваше ужасяваща картина: само на метри от собствената му къща, в комшийския двор, огромен глиган бе захапал за гърлото като върколак неговия другар Димитър. Дългата черно-кафеникава козина, острата зурла и изскочилите навън като ками бойни глиги придаваха демоничен вид на разяреното животно. Нетипично за дивите свине, той не само нанасяше удари с окървавените си бивни, но и душеше човека. Нешо сякаш прелетя разстоянието до дръвника и без да спира, дръпна брадвата с дясната си ръка. Докато тичаше към портата, която отделяше двора му от този на Димитър, той си даде сметка, че е забравил ключа за катинара. Нямаше време за връщане – животът на неговия приятел зависеше от скоростта, с която той можеше му да се притече на помощ. С един замах на брадвата катинарът се разби на парчета. Ритник отпрати веригата и вратата встрани. Следващия момент черното острие изсвистя във въздуха и опитните ръце на едрия мъж го стовариха безмилостно с хирургическа точност върху челото на побеснелия звяр. Вместо обаче да рухне на място, глиганът изпръхтя и изстреля торпилоподобното си тяло към своя нападател. Ударът отхвърли Нешо назад и той падна като подкосен...
Глиганът изфуча, обърна се и в свински тръс се понесе към центъра на селото. Минавайки покрай ж.п. гарата, без да се притеснява от насъбралите се хора, той се насочи към поредната си жертва – мъж на средна възраст. Блъснат в краката, човекът загуби равновесие и падна. Животното захапа ръката му с разкъсващо движение на мощната си челюст и същевременно разпра гърба му с рязък тласък на глигите си. Свидетелите на случката се разпищяха и хукнаха да бягат напосоки. Усетил силата си и безпомощността на човеците, звярът продължи своята безмилостна „жътва”, насочвайки се към река Искър. Преди да я прекоси, на пътя му се изпречи случаен минувач, облечен с дълъг шлифер. Може би модната концепция на дрехата не допадна на глигана, защото той реши набързо да я „подкъси”. Спусна се и захапа единия й край, като едновременно се завъртя рязко и повлече човека, помитайки земята с него. Явно болката от нанесената с брадвата рана го подсети, че е тръгнал към реката, за да се облекчи в хладните й води. Глиганът пусна жертвата си и цамбурна в Искъра...
Мобилният телефон на Мишо иззвъня. Той все по-рядко имаше възможност да ползва това устройство, защото неизправната батерия му играеше непрекъснато лоши шеги. Включен в захранването, сега телефонът му припомни за своето съществуване. „Сигурно колегите ще се похвалят със слука...”, помисли си с лека завист ловецът и се обади. Дружинката нямаше слука този ден. Когато съселяни им се обадиха, търсейки помощ от тях, ловците разбраха, че всъщност не те преследват прасета, а глиган-убиец преследва лакатчани. Единственият ловец, останал в селото, беше Мишо. Затова му звъняха сега. Когато му казаха: „Бързо, Мишо, хващай пушката и тръгвай към Искъра!”, той тъкмо точеше юзче с прословутата си домашна дюловица. На шега им отговори: „Ей сега, ей сега...” Затвори телефона и продължи заниманието си, смятайки, че колегите му се шегуват. След пет минути отново го потърсиха. Този път се обаждаше друг ловец: „Айде, бе, тръгна ли вече!?” „Абе, вие шегувате ли се, бе, момчета?” „Каква ти шега! - отговори колегата му. - Тоя глиган изпотрепа селото!”
Без да губи и миг повече, както си беше с ловните дрехи, Мишо грабна ижовката и се хвърли в „Лада”-та, пришпорвайки я по нанадолнището с мръсна газ. За по-малко от минута се озова на мястото, където прасето последно нападна човек. Остави колата си и под напътствията на насъбралите се свидетели побягна по висящия над Искъра мост. Глиганът тъкмо излизаше от другата страна на реката и за момент Мишо го зърна. Докато човекът прекоси мостчето, животното мина главния път оттатък реката и под учудените погледи на обядващите в ресторант „Пещерата” туристи хвана пътеката към паметника и пещерата. За пореден път зяпачите насочиха ловеца по следите на злодея. Някои от насъбралите се решиха да тръгнат с него – не толкова, за да му помогнат, колкото за да присъстват на шоуто. С ясното съзнание, че животът на тези хора може да бъде изложен на риск, Мишо ги отпрати категорично и продължи сам.
Пътеката се изкачваше зигзагообразно към билото. Ловецът знаеше, че няма шанс да настигне животното, освен ако не пресече пътя му. Той предприе отвесно изкачване по ръба на скалите, за да може да навакса на скоростта на дивия звяр. Не усещаше умората, краката му стъпваха леко, познавайки всяка издатина, но когато за момент отново зърна силуета на глигана и вдигна пушката, разбра колко е уморен.
Тежкото му дишане пречеше на доброто прицелване и макар разстоянието да не надвишаваше трийсетина метра, изстреляното „Бренеке” не намери целта. Втората цев изтрещя веднага след първата и сачмите 13/00 се врязаха в задницата на отдалечаващия се глиган. Една от тях счупи ставата на задния му крак. Голямата тежест на животното не му позволи да позволи изкачването си и то куцукайки смени посоката, отказвайки се от изкачването. Запъхтян, Мишо зареди наново пушката си.
В този момент мобилният му телефон отново иззвъня. Обаждаше се някой от селото. Теренът позволяваше наблюдаващите да виждат както ловеца, така и преследвания от него глиган. Звярът се бе насочил към палатковия лагер на нищо неподозиращи туристи. Ако стигнеше там преди ловеца, кой знае какви поразии щеше да направи. Умората си казваше думата, но Мишо я игнорира и отново се затича по пътеката. Дочуло стъпките на своя преследвач, гневното животно се обърна и без следа от болка в наранения си крак се втурна в устремна атака срещу него. Ловецът отскочи инстинктивно над пътеката и в момента, в който се закрепи стабилно, долната цев на чифтето му блъвна смъртоносния си огън срещу глигана. За момент това стопира животното, но в следващия миг то отново полетя. Този път втората цев изпрати оловния проектил право в основата на врата и огромната маса „омекна”, издавайки последна въздишка. Мишо седна с разтреперани колене.
Отнякъде се появиха още хора. Свалиха глигана по пътеката. Когато натовариха 180-килограмовото прасе в багажника на „Лада”-та, копитата и зурлата му стърчаха навън.
Чак в дома си ловецът от Лакатник разбра размера на опустошението, нанесено от дивото животно. Неговият адаш Димитър бе починал на път за болницата. Долната му челюст и единият прасец бяха напълно изядени. Другият негов съселянин от гарата беше с тежки наранявания и се бореше за живота си. Нешо по чудо се бе отървал само със загуба на съзнание от силния удар. „Човекът с шлифера” бе уплашен и с леки охлузвания...

От редактора:
Срещнах се с Мишо в Лакатник, за да разбера лично какво се е случило, след като толкова много се изписа в пресата. Направи ми впечатление, че човекът е скромен и компетентен по отношение на лова. Разгледах колекцията му от ловни трофеи, сред които имаше и по-големи глигани от лакатнишкия убиец. Макар и да е избил много диви свине, без съмнение това е случаят, който ще остави най-ярка следа не само за него, а и за цялата околия.
Направените изследвания във ветеринарния институт не показват, че животното е боледувало от бяс или нещо друго. Най-вероятно агресивното му поведение е следствие на провокация от страна на човека.
 
                              
 Роберт Атанасов – с. Лакатник, октомври 2006 г.

 P.S. Редакцията на „Български ловецъ” изказва съболезнования на семейството и близките на починалия Димитър Иванов.
Снимката на Мишо бе на корицата на списанието ни бр. 11/2006

 

 

 БГ Ловецъ

2 ПАНСИОН за КУЧЕТА - хотел или зверилник?
2008.07.17

2 С ДАЛМАТИНКА на заек или защо истинското куче няма нищо общо със „101 далматинци”
2007.09.27

2 РЕДАКЦИЯ на списанието и абонамент
2007.02.28

2 ГЛИГАНСКИ пътеки
2007.01.22

2 СТРАШИЛИЩЕТО от Лакатник
Разказ по действителен случай

2006.12.09

2 ДЖАК РЪСЕЛ и ПАРСЪН РЪСЕЛ ТЕРИЕРИТЕ - най-умните ловци
2006.11.22

2 Най-доброто от Форум "Ловецъ" на dogbg.net
2006.01.03

2 Вълците от Дерин Дере
2004.09.23

2 На лов с CHEVALIER
2004.09.19

2 Идеалната батарея за едър дивеч
2004.08.23

2 Убийствените зони
2004.08.20

2 Избор на оптика
2004.08.10

2 Да спасиш човешки живот
2003.04.02

2 Mеждународни полеви състезания за британски и континентални породи кучета
Международна изложба CACIB за всички породи кучета ДОБРИЧ 2002

2003.04.01