Начало
 Новини
 Коментари
 Любопитно
 Треньор
 БГ Ловецъ
 Библиотеката
 PET индустрия
 Ветеринар
 Обяви
 Хороскоп
 Роднините
 Разказахме ви...
 Услуги
 Организации
 БНКСТГ
 Ваймаранер клуб
 Пойнтер клуб
 Развъдници
 Правилници
 Конкурсът!
 Арт
 Глезотии
 Партньори
 Links
 За контакти

  

Lubimci

Hunting Network International

 

 БГ Ловецъ

2 ГЛИГАНСКИ пътеки
2007.01.22

 

В зората на ловната си кариера чувах за мъже, отстреляли десетки, пък и стотици диви свине. Поглъщах жадно всеки разказ с надеждата да се науча на някой трик, че и аз да имам по-чести срещи с тези митични животни. Четях ловни книги и се допитвах до по-старите ловци. Често въпросите ми биваха посрещани с присмех и шеги от страна на ветераните. Това не ме обезкуражи и аз продължавах да питам, признавайки откровено своята некомпетентност. Стрелях добре и смятах, че донякъде това компенсира опита и подготовката, които нямах. В каква заблуда съм тънел само!

Годините, прекарани по ловните пътеки, ми дадоха част от знанията, които се опитвах да придобия още в началото. С времето разбрах, че много от по-опитните ловци, на които съм задавал въпросите си, са ми отвръщали с присмех само защото и те не са знаели отговорите. Разбрах, че добрият ловец е много, много повече от добър стрелец и атлет. Разбрах, че всеки път, когато не съм стрелял, съм разбирал повече за животното, както и че с всеки изпуснат изстрел съм предвиждал по-добре ситуацията в бъдеще.
Животът ме срещна с грамотни и „отворени” хора в областта на лова. И познанството ми с тях ме обогати. Това, разбира се, не беше случайно. Както казва Библията: „ Който търси, намира.” Нищо не може да замени обаче личния опит. Да знаеш докъде е достигнал шумът от счупената съчка, дали резкият полъх на вятъра е обезсмислил чакането ти, вижда ли те животното, застанало на петдесет метра пред теб, и, когато глиганът тича с 38 км/ч, какво предварение да дадеш на куршума - под ъгъл от 30 градуса, при силен насрещен вятър на разстояние 150 метра, - така че той да попадне в двадесетсантиметрова зона на поражение?

Лично аз смятам (не ангажирам никой с мнението си), че дивите свине са едни от най-интелигентните видове дивеч. Поради способността си да се адаптират както към зверски студен климат, така и към знойни горещини, те са широко разпространени почти навсякъде в България. Усетът, който притежават по отношение на хранителните запаси, им помага да регулират раждаемостта си според това дали ще е благодатна годината или не. Възрастна самка може да роди и (при късмет) да отгледа дори до 8-12 малки прасенца годишно. Обикновено брачният период започва през декември и продължава до януари. Малките се раждат през април и май. Това обаче е доста условно, защото не са рядкост случаите на сериозни отклонения от тези срокове. Това, което се приема безусловно, е, че глиганите са най-опасните съперници на ловците. Лошо пласирано попадение или нарушаване на личното пространство на самеца може да предизвика трагични последствия не само за ловеца, но и за други хора, които с нищо не са провокирали звяра.

Визия
Дивата свиня е масивно животно с дебела кожа, която през по-голямата част от годината е покрита с дълги и твърди косми (четина), вариращи на цвят от руси до катраненочерни. През топлите летни месеци козината опадва и цветът на кожата става сив. Къси, масивни крака, завършващи с двойно копито, здрава конструкция, която може да ви заблуди, че животното е тромаво, и издължен череп, завършващ със зурла (наричан на шега „контакт”), е краткото характерно описание. Можем да добавим и широки, твърди, всечуващи уши и картинката е пълна. Никоя жива твар не иска за враг разярен глиган. Дори големите, самотни мечоци, известни със сприхавия си характер, избягват конфликтите с тези сякаш бронирани от природата самоходни торпили. Най-страшното оръжие на глигана са неговите бивни. Виждал съм кучета, които в разгара на лова, увлечени от адреналина, доближават твърде близо самеца. Ударът на зурлата, носеща бойните глиги, винаги е по-бърз, отколкото очаква кучето. Раните са жестоки. Доста често едно движение е достатъчно, за да пресели любимия помощник на човека в безкрайните ловни полета.
За да ловуваме успешно на диви свине трябва да знаем няколко основни неща. Колкото повече подробности и личен опит добавяме, толкова по-успешен ще е и ловът ни. Първоначално дивите свине са били дневни животни, но когато върху тях се оказва непрекъснат натиск те заменят деня със спокойствието на тъмнината. Изключително добрия им слух и обоняние им дават предимство нощем. За една нощ стадото изминава 5-10 километра, за да се храни. Ако възникне опасност, за едно денонощие разстоянието, което могат да покрият, се увеличава два и дори три пъти.



Местообитание
Както вече споменах, дивите свине се срещат почти навсякъде. По душа са скитници, привързани към храната. Това е и основният метод, чрез който можем да предположим тяхното движение. През топлите летни месеци те предпочитат високите планински райони, гъстите храсти и близостта на калища и водоеми. Големите самци се срещат и на височина над 2000 метра, в зоната на клека. Оттам и названието глиган–клекар. Когато земеделските култури узреят, огромният им апетит ги тласка към равнините (август, септември, началото на октомври). Основният им интерес е насочен към пшеница, грах, царевица, картофи, но тъй като са всеядни, обичат да пробват и други храни. Много често, ако не биват притеснявани, те пладнуват в или в близост до мястото, където са се хранили през нощта. През зимните месеци, когато зеленината е намаляла, предпочитаните места за пладнуване са ниският боров подраст, трънливи непроходими участъци, къпинаци, гъсти, млади акациеви гори и високи папрати. Възможно е самотни мъжкари да лежат напълно неподвижни до или под някое паднало дърво до наближаването на човек, а след това рязко побягват, без да оставят на ловеца възможност да реагира.

Присъствие
Тъй като са активни предимно нощем, то белезите от тяхното присъствие са следите от обърната пръст, окаляни стъбла на дървета, използвани за чесала, калищата и отпечатъците от копитата им. Тук е моментът да се отбележи, че не винаги голямата следа означава голям трофей и доста често по-дребни глигани имат големи бивни. Чувал съм няколко версии за бившия световен рекорд и не искам да ви отегчавам с тях, но в повечето се споменава, че средната дължина на глигите е 28 см, а самото прасе е тежало едва 85-90 килограма. За по-незапознатите съм длъжен да обясня, че зъбите освен на дължина, се измерват и на ширина, като ширината се умножава по три. Допълнително точки идват и от горните – заострящите зъби. С две думи, за оценката в точки ширината на зъба е изключително важна. Чувал съм (от достоверни източници), че у нас са отстреляни няколко глигана с дължина на бивните 29 см, 31 см, че и един с дължина на единия зъб 32.3 см. Поради по-тънкото си стъбло тези глиги носят по-малко точки. В момента световният рекорд е от унгарски глиган със средна дължина на двата зъба 27 см.
Има ловци, които оценяват трофея според килограмите на прасето. Бързам да поясня, че в това няма нищо лошо, защото живеем в практичен свят и макар аз лично да не споделям ентусиазма им в това отношение, то ловецът е станал такъв точно заради мръвката. В тази насока често се спекулира с тежестта на дивите свине. Добре сложен мъжкар „дивак” трябва да тежи между 130 и 180 килограма. При наличие на леснодостъпна храна в близост е възможно 8-9 годишен екземпляр да надхвърли 200-220 килограма. (Имал съм честта да срещам такива животни.) По чиста случайност ми се удаде възможност да проектирам 6-грамова оловна частица в мозъка на един глиган, тежащ приблизително 300 килограма. Сега зъбите му са на стената в офиса ми. Мой приятел се кълне в децата си, че е сложил на селския кантар глиган (естествено в мъртво състояние), който е застопорил топузите в покой на 425 килограма. (Без да приспада 3-те патрона 13/00, останали в „шишкото”).

МЕТОДИ на лов
Метод 1: Най-често използвания в България метод е гонката. Теоретично ловците се разделят на две групи - тихи и шумни. Прави се обход на ловния район и се засичат следи. Добре е те да са прочетени правилно и да има консенсус по въпроса минавали ли са „рошльовците” и останали ли са в района. След това „тихите”, или стрелците, заемат позициите, а „шумните”, заедно с кучетата, „подпират” ловището от противоположната страна. Ето какво трябва да знаят „тихите”:
 -
къде се намира съседният пост и имат ли пряка видимост; ако има, то в тази посока не бива да се стреля;
 - каква е посоката на гонката; след изстрел не бива да се мърда от мястото, защото, ако има още животни, ще ви забележат, и защото съседът по пост и викачите вече няма да знаят точната Ви позиция (ако има убито или ранено животно, се изчаква края на гонката или тя се прекратява, и започва преследване.
Важно е всички участници да знаят какви промени се правят.
Гоначите (викачи, рукачи, ойкачи, шикачи и както там се наричат по разните краища) имат ясна задача. Те трябва да подгонят чрез викове, понякога гърмежи или чрез духова музика (не се шегувам), животните към стрелците. Кучетата помагат да се открие животното в гъсталака и да се вдигне. Какво става, когато шумните спрат да шумят, преди да наближат пусиите, затаили дъх в очакване животното да се върне към тях? Ами то се връща, но не към тях, а избива някъде, където няма никой. Прасетата са супер специалисти в откриването на подобни пролуки. За това облеченият със сигнално елече „шумен” трябва да стигне чак до пусията на стрелците. Много често прасето се е стаило на 50-100 метра пред стрелеца и се натиска към земята със страшна сила.

Допускани грешки при гонка на диви свине
Най-често допусканата грешка при гонката на диви свине е липсата на координация между гоначи и стрелци. Най-общо може да обобщим следните грешки:
1. Тръгване на гоначите, преди да са се разставили колегите им стрелци.
2. Гоначите не достигат до пусиите, а прекратяват гонката, щом ги доближат.
3. Гоначите изцяло се разминават с постовете.
4. Гоначите спират да „дават жега”, щом кучето залае на място.
5. Разставяне на стрелците в опасна близост по отношение възможност за стрелба.
6. Използване на едри сачми, вместо куршум, при това на разстояния, по-големи от 35 метра.
7. Придвижване на стрелците в пусията по време на лова.
8. Не се стои спокойно. Шуми се. Ловецът се движи и така привлича погледа на животните.
9. Стрелците се разполагат на условни позиции. Пътеките на животните се изменят доста интензивно и ако не се „четат” следите и актуалната обстановка, рискът да разположим стрелец на „куха” пусия е повече от вероятен.
10. Една от най-често срещаните грешки е плод на амбицията да заградим прекалено голям район. Всички желаем да постигнем максимална ефективност в лова, но когато постовете са прекалено разтеглени, а и гоначите тръгват от доста голямо разстояние, възможността прасетата да избият някъде преди или между постовете е неизбежна.
11. Шумното разполагане на участниците в лова е декларация за намеренията ни да похапнем свинско, която „грухчовците” ни контрират и ловко отклоняват безскрупулните ни намерения да сложим някой от техните в тавата, защото на тях им е добре на воля.
Съвети
1. Малка група от най-опитните следотърсачи правят обход и засичане на признаци за присъствието на дивите свине.
2. Концентрирайте се върху къси, стегнати гонки - така ще могат да се направят повече на брой и ще бъдат по-ефективни.
3. Когато преследвате големи животни, използвайте куршуми, а не сачми.
4. Постовете да се разполагат тихо и гонката да започне 10 минути след като последният стрелец е заел позиция. Така всички ще са се успокоили по местата си, пък и няма да се мръзне в очакване.
5. Гоначите е добре да използват радиостанции и да координират действията си постоянно. Така тяхната верига ще се движи едновременно и животните ще получат импулс с посока към стрелците.

Метод 2: Лов на диви свине на варда
Този метод е особено успешен, когато сме направили предварително разузнаване и сме определили посоката на придвижване на животните, както и приблизителното време, когато започва движението. Личните ми наблюдения са, че обикновено това е периодът след залез слънце. Фазата на луната влияе на животните значително. По правило по-опитните (разбирайте трофейните) прасета избират за движение и хранене времето за придвижване преди луната да изгрее и след като залезе. Естествено, всяко правило си има изключение. В по-спокойни райони животните прекарват по-дълго време извън дневните си убежища. Предимството и очарованието на вардата е, че ловецът сам прави възможен лова. Изкуството да подбереш правилното място за варда, да разчетеш знаците и следите, да останеш сам със себе си в тъмната гора, далеч от цивилизацията, е очарованието на този метод.
Оборудването на ловеца-вардаджия е доста по-различно от това на участника в организирана гонка. Топли, високи обувки. Безшумни дрехи. Подходящо оръжие е карабина с оптически прицел, снабден с подсветка на скалата - това е необходима екстра, която ще покаже своя потенциал в тъмните часове, когато върху черния силует на прасето червената подсветка ще маркира мястото на евентуалното попадение.
Използването на изкуствено осветление по време на варда е забранено от закона и от етиката, но след като изстрелът вече е възпроизведен, горещо препоръчвам убитото или ранено животно да се търси с компактен, но мощен фенер. Оптималният вариант е фенерът да бъде прикрепен чрез подходящ монтаж върху оптическия прицел или полуложата на оръжието. Не е правилно върху цевта да се закрепва каквото и да е, защото се отразява на вибрациите й и попадението се измества от стандартната настройка.

Метод 3:
Чакалото
Мястото, където ловецът ще дебне, е от особено голямо значение.
Закритите чакала дават най-добра възможност за продължително стоене и са по-опрощаващи грешките от откритите платформи и наземните укрития.
При който и да е вид чакало, е важно да се съобразят следните условия:
1.
Има ли постоянно въздушно течение и каква е посоката му? Ловецът трябва да се позиционира перпендикулярно на вятъра.
2. При наличието на луна, тя трябва да не е срещу позицията за стрелба, за да не Ви заслепява.
3. Подходът към чакалото трябва да е безшумен. Ако има много нападали сухи листа, клонки и шишарки, ги почистете предварително.
4. Не бива да се използват одеколони, интензивно миришещи шампоани и други демаскиращи Ви миризми.
5. Не захранвайте на твърде голямо разстояние от позицията за стрелба. Оптималната дистанция е 25-40 метра.
6. Можете да маскирате присъствието си със специално разработени за целта препарати, както и да напръскате с нафта и отработено машинно масло стъпките си, а и да направите калище с отработеното масло.
7. Хранилката не бива да е твърде далеч от местата за подход на животните, за да се чувстват по-комфортно те и да не са подозрителни, когато излизат.
8. Оставете хранилката да поработи известно време, преди да я експлоатирате.
9. Направете няколко хранилки, отдалечени поне на 2 километра една от друга. След успешен отстрел, известно време не използвайте отново същото място, за да се възстанови спокойствието там.
10. Поддържайте хранилките и солищата заредени постоянно. Така ще привлечете постоянни посетители.
11. Не стреляйте което и да е животно безразборно. Наблюдавайте и преценете дали Ви трябва животно за месо, трофей или изваждате болно прасе. Пазете старите майки-водачки. Те ще Ви осигурят следващата популация.

Метод 4:
Лов на диво прасе на ход и чрез издебване
Този метод на лов е малко познат и слабо използван у нас. Това е така, защото нощната активност на тези животни го прави доста труден. В съседна Турция обаче това е основният начин за добиване на добри трофеи. Ловът се осъществява при пълнолуние или при светъл фон на земята (сняг, изсъхнала трева). Ловецът или неговият водач трябва много добре да са запознати с особеностите на терена, както и с движението на животните. Съобразявайки се с посоката на вятъра (той трябва да не е в гърба на ловеца) и стъпвайки безшумно, с помощта на бинокъл се оглеждат нивите със селскостопански култури и пасбищата.
Бинокълът трябва да е висококачествен с малко до средно увеличение (препоръчвам 7-кратно) и с голям диаметър на предните лещи - 50-56 мм.  Ако забележите животно, не бързайте да стреляте - огледайте внимателно и за други. Изстрелът по младо прасе ще Ви излезе солен, ако с него подплашите глигана на Вашите мечти, прикрит наблизо.
Ако имате добро куче, е възможен ловът на ход и денем. Идеята е кучето да не вдигне животното, а само да Ви го покаже, за да може да стреляте целта „на легло”. Тук тандемът ловец-куче е изключително важен. Обръщам внимание, че куче, обучавано за лов чрез гонка, вероятно ще вдигне животното далеч преди ловецът да има възможност да го доближи. За такъв тип лов се изисква различна дресировка. Подобно поведение може да се очаква повече от куче тип птичар, отколкото от гонче.

Подходящи оръжия и калибри за лов на диви свине
Две основни мнения битуват сред ловната ни общественост. Едните смятат, че гладкоцевното оръжие е оптимално, а другите застъпват тезата, че нарезното е по-правилния избор. Истината е, че до голяма степен теренът, подготовката и привързаността на ловеца към дадения вид оръжие са решаващи за избора му. Ако предпочитате гладкоцевно оръжие, независимо дали е полуавтоматично, еднозарядно или двуцевно, то задължително се научете да стреляте и уцелвате малки цели на дистанции от 25 до 35 метра с куршум, а не със сачми! Всяка гладка цев има собствен „вкус” по отношение на куршумите и за да го задоволите, експериментирайте с различни марки и видове. Когато разберете какво „харесва” Вашата пушка, придържайте се само към този вид патрони и тренирайте упорито, за да опознаете траекторията на куршума и възможностите на оръжието Ви. Подходящи калибри са 20, 16 и 12, като магнум патроните не са необходимост. Привържениците на нарезното оръжие имат своите доводи и предпочитания. Лично аз споделям тази тенденция. Куршумът, изстрелян от карабина, има скорост от 700 до 1000 метра в секунда. Това е два-три пъти по-бързо от движението на гладкоцевния куршум. Съответното предварение, за да се компенсира точката на попадение при движещо се животно, е значително по-малко. Разстоянието, на което може да бъде поразена целта, е в пъти по-голямо. Накратко, това са предимствата на нарезното оръжие пред гладкоцевното.
Подходящи калибри са от 7 мм (.270Win., .280Rem.) нагоре. Дивите свине у нас са значително по-едри и по-здрави от европейските. Това налага и по-сериозно отношение към подбора на подходящ куршум. Препоръчвам твърди или средно твърди куршуми с мек връх, максимално тежки за съответния калибър. Не бих упрекнал ловците, използващи .375H&H Mag. Бил съм свидетел неведнъж как глигани са задържали проектила в себе си, а и много са го отнасяли, без да бъдат намерени впоследствие. За стрелба на средни и къси дистанции, както и през клони и храсти, намирам за най-подходящи калибрите: .30-06Spr. и .308 Win. от 180 грейна (11.7 г) до 220 грейна (14.25 г) куршум, 8х57, .338Win.Mag., 9.3х62 и 9.3х74R.

Ловът на диви свине е предизвикателство, което трябва да се приема с необходимата сериозност и с ясното съзнание, че ловецът излага живота си на риск. Всяко действие трябва да бъде добре обмислено. Приемането на излишни рискови ситуации не е в полза на ловеца. Тренировките на стрелбището не са по-важни от автогенните тренировки плюс теоретично разиграване на ситуации, но и двете са необходими на ловците, които искат да бъдат адекватни на терена при срещата си с бойните глиги.
                                                                                   Роберт Атанасов

Тази статия е публикувана
в бр. 1 / 2007 на списание "Български ловецЪ" и е предоставено от редакцията му за публикуване в
dogbg.net
 

 

 БГ Ловецъ

2 ПАНСИОН за КУЧЕТА - хотел или зверилник?
2008.07.17

2 С ДАЛМАТИНКА на заек или защо истинското куче няма нищо общо със „101 далматинци”
2007.09.27

2 РЕДАКЦИЯ на списанието и абонамент
2007.02.28

2 ГЛИГАНСКИ пътеки
2007.01.22

2 СТРАШИЛИЩЕТО от Лакатник
Разказ по действителен случай

2006.12.09

2 ДЖАК РЪСЕЛ и ПАРСЪН РЪСЕЛ ТЕРИЕРИТЕ - най-умните ловци
2006.11.22

2 Най-доброто от Форум "Ловецъ" на dogbg.net
2006.01.03

2 Вълците от Дерин Дере
2004.09.23

2 На лов с CHEVALIER
2004.09.19

2 Идеалната батарея за едър дивеч
2004.08.23

2 Убийствените зони
2004.08.20

2 Избор на оптика
2004.08.10

2 Да спасиш човешки живот
2003.04.02

2 Mеждународни полеви състезания за британски и континентални породи кучета
Международна изложба CACIB за всички породи кучета ДОБРИЧ 2002

2003.04.01