Начало
 Новини
 Коментари
 Любопитно
 Треньор
 БГ Ловецъ
 Библиотеката
 PET индустрия
 Ветеринар
 Обяви
 Хороскоп
 Роднините
 Разказахме ви...
 Услуги
 Организации
 БНКСТГ
 Ваймаранер клуб
 Пойнтер клуб
 Развъдници
 Правилници
 Конкурсът!
 Арт
 Глезотии
 Партньори
 Links
 За контакти

  

Lubimci

Hunting Network International

 

 Любопитно

2 Ловните оръжия с късо и дълго острие през Средновековието и в наши дни
2005.02.01

До средата на XV век не е имало разлика между бойното и ловното хладно оръжие. За едър лов (мечка, диво прасе и т.н.) са използвали кавалерийски мечове. При лов на дребен дивеч използвали оръжия с късо острие, които в големи количества се произвеждали в Италия. Използвали ги като мачете: да си пробиват път в храсталака, да насекат дърва за огъня, да издялкат колчета за да опънат палатките си и даже да се защитават от рисове.
Към 1470 г. специалните ловни мечове се появяват най-напред в Бургундия. Считало се, че ловът е развлечение за богатите аристократи. Първо: защото ловните терени били тяхно притежание, а бракониерите – последователи на Робин Худ – се преследвали безмилостно. Второ: защото този вид дейност развивал ловкост, сила и точност – качества, необходими за основното занимание на благородниците: войната. В онези времена всеки аристократ – дори крале и императори – бил преди всичко воин. И най-младите синове на феодалите, които обичайно ставали свещенници, често хващали оръжие в ръка за да не губят своя дял от имуществото. В средните векове монасите - членове на военно-религиозни ордени – прекарвали по-голямата част от времето си в сражения… Ето как А. Буровский в книгата си “Руската Атлантида” описва лова в средните векове: “В общество, в което войната била начин на живот, се считало за необходимо бъдещият рицар-ездач да може да изкара цял ден на кон, да насочи точно стрелата си, да прониже с копие огромен звяр. И да умее да предпазва себе си и другарите си, да им помага, да разчита на помощта на стоящите и препускащите редом. И, на края, той трябвало да привикне с чувството за опасност, с вида на кръвта, със смъртта, с последния удар и предсмъртния вик на животното, със самия акт на убийството. И всичко това да му доставя удоволствие! Не случайно всички атрибути на лова в Европа – това развлечение на знатните – съдържат толкова много елементи от същински военни действия. Аристократите тръгвали на лов заедно начело с феодала си, строго съблюдавайки всички различия в ранга и положението си в обществото. Ловували заедно така, както и воювали. Дори ловният рог произхожда от буксина, с който свиквали войската в древния Рим…”
В периодите между войните бойните мечове обикновено се съхранявали в заключени кули на замъците и не си струвало да се изваждат от там заради светски развлечения като лова. А и специализираното оръжие за лов на животни било по-удобно от това, което се използвало срещу хора.

Остриета на ловните мечове, за разлика от тези на бойните, били заточени само от една страна. Ръкохватките им се правели достатъчно дълги за да може мечът да се хваща и с двете ръце за усилване на удара… Често в края на ръкохватката имало глава на птица с клюн, който е обърнат в посоката на наточената страна на меча. На ловните мечове нямало предпазители преди ръкохватката – та нали ловът на едър дивеч не е фектофка с него. На снимката виждате комплекта ловни оръжия на Христиан II Саксонски. Изработен е от Габриел Хипфел (XVII век) и е украсен с полускъпоценни камъни. 
Ножниците за такива оръжия се правели с допълнителни отделения (гнезда, джобове) за режещия нож, за ножа за дране и шилото за отделяне на жилите. Такива допълнителни отделения в ножниците на бойните оръжия били изключително редки, а ако ги имало, те били за комплект прибори за хранене както на мечовете “кацбалгер” на ландснехтите. Като изключение могат да се посочат ножниците на мечовете на артилерийските офицери, в които имали джобове за комплект геометрични уреди, служещи за определянето на наклона на цевта на оръжието и разстоянието до целта, както и за тесен стилет. С него почиствали запалителните отверстия, а с помощта на нанесената на острието линейна скала определяли калибъра на оръдието (до XVII век калибрите на всички оръдия били различни).
Към края на
XV век се появява нов вид ловен меч, наречен “глигански”. Изобретяването му се приписва на император Максимилиян I. Мечът представлявал оръжие с ефес като  на кавалерийски меч. Ръкохватката не е много дълга – хваща се само с една ръка, има предпазители с дълга кръстачка и странични пръстени. Но острието, за разлика от бойното, представлявало метално тяло, обикновено с квадратно сечение, което в последната си четвърт рязко се разширявало, ставало двуостро и завършвало с остър връх. Преди разширението в тялото на острието се пробивало отверстие, където поставяли железен рог с огънати краища по посока на разширяващото се острие. Това приспособление пречело на разярения звяр да се надене по-дълбоко на острието и да нарани със зъбите си ловеца.
Тези мечове били особено популярни в Испания и Германия, където се използвали до втората половина на
XVI век. В други страни те почти не се използвали тъй като здравината на острието там, където бил поставен железният рог, била много малка и често водела на отчупването на разширената му част. И единствено стоманата на Золинген в Германия и на Толедо в Испания можела да издържи на тежестта на животното без да се пречупи.
Много по-често от глигановия меч срещу хищни животни се използвало мечо и глиганово копие. В Русия този вид копие се наричал рогатина (рогтича). Наконечникът му бил листовиден, много широк и с остри краища за да изтече по-бързо кръвта на животното. Дървената част на копието се правела от ясен и била с дължина около 2 метра. Наконечникът се поставял на върха му с помощта на малка тръбичка. За да не се хлъзга в  ръцете на ловеца, копието се обвивало с кожени ремъци и му се заковавали малки пирони със широки главички. Между дървената част и наконечника на копието с ремъци привързвали рог, който изпълнявал същата функция като железният рог на глигановия меч. Това оръжие се използвало в Русия от
XII до края на XVII век като го използвали само за глигани – да се порази мечка с копие е изключително трудно. А и срещу големи глигани рогатината не била много надеждна.
В края на
XVI и началото на XVII век сред европейските ловци се разпространил нов вид оръжие, наричано еленов меч или кинжал, а също така тесак или кортик. Дължината му се колебаела межди 50 и 80 см. Острието било както право, така и саблено, както с две, така и с една наточена страна и било приспособено не само за пробиващи, но и за разсичащи удари. Точно описание на параметрите на еленовия меч, тесака или кортика и разликите между тях нямало и в различните източници едно и също оръжие се назовавало с различни имена.

Към втората половина на XVIII век “тесак” започнали да наричат по-мощното и грубо оформено хладно ловно оръжие с дължина 65-80 см, а “кортик” – по-изящното, с дължина 40-60 см, което все пак също било подходящо за нанасянето както на пробиващ, така и на разсичащ удар.
Сравнително по-бедните ловци използвали основно ловните оръжия “тесак”
. Аристократите предпочитали кортиците с ювелирно оформени обикновено сребърни ефеси, с които да се представят сред знатно общество. Това оръжие се използвало не само по време на лов, но и във всекидневието. Ако с дълга шпага било удобно да се придвижваш само на кон, то с така наречения ловен кортик можело да се настаниш удобно както в каретата, която станала популярно транспортно средство през XVII век, така и в портшези – специалните носилки тип кресло на аристократите. Между другото ловните кортици станали любимо оръжие на европейските моряци през XVII век. Та нали в тесните корабни помещения дълга шпага или сабя не може да се размахва, а ножовете са прекалено къси и ненадеждни. Кортикът бил идеалното оръжие за морски сражения. Той добре подхождал за абордажни атаки. На пистолетите не можело да се разчита защото барутът често се навлажнявал от морския въздух и водните пръски. А стоманеното острие на кортиците никога не можело да подведе в боя, когато се намира в ловки и силни ръце. Дължината на кортика позволявала той мигновено да се вади от ножницата и веднага да се нанася удар на врага, който едва е стъпил на палубата. Предварително не е било възможно той да се извади от ножницата защото за да се прехвърлиш на вражеския кораб с лодка или с абордажно въже трябвало да са свободни и двете ръце на моряка. Изглежда кортиците са попаднали на корабите чрез буканиерите – ловците, които правели специално обработено месо за моряците. Абордажните кортици не трябва да се бъркат с късите шпагички, които англичаните въвеждат за морските си офицери през 1800 г., а в Русия ги въвеждат през 1803 г. Тези шпагички не ставали за нищо друго, освен за допълнение към военната униформа, наричали ги “кортик” само от уважение към традицията. Всъщност когато “кинжалчетата” били въведени, вече нямало абордажни боеве. След артилерийски дуели победените кораби или се стараели да избягат, вдигнали всички платна, или спускали флага си и потъвали на дъното.

Романтичното време на лова на едър дивеч с хладни оръжия с дълго острие за съжаление днес е само на страниците на приключенските романи. Единствени ножовете – специализираните ловни оръжия с къси остриета – придружават ловеца днес така, както са били част от екипировката му през Средновековието. Така, че нека поговорим и за...

Ловните ножове
Ножът на ловеца – това е оръжие, предназначено за транжиране на место на убитото животно и обработка на кожата му, за приготвяне на храна, сечене на дърва за огъня, за поправка на обувките или дрехите на ловеца, а в редки случаи и за самозащита от хищници или за доубиване на ранено животно. Разбира се, да се изпълнят всички тези процедури с едно оръжие е крайно проблематично. Най-удобно е животното да се доубие с нож от кинжален тип с дълго, тънко, но здраво и по възможност с шлифовани ръбове острие и голям предпазител за да не може ръката да се хлъзне на острието. Желателно е животното да се дере с неголям плосък нож, наричан “скинер” (от английски език: skin – кожа) с вдигнато нагоре острие и не много остър за да не пробие кожата. Предпазителят на ножа трябва да бъде малък за да не пречи на обработката. А да приготвяте дърва за огъня е най-удобно със широк, тежък нож, който прилича на мачете.
Аз не съм привърженик на универсалните ножове. И учениците знаят, че всичко универсално е по-лошо от специалното. Разбира се, може да копаете в земята и с пръчка, но с лопата ще е по-подходящо. И лопатата може да използвате като тояга, но ще ви е по-удобно да се подпирате на пръчка. Може би си струва да се разработват комплекти ловни ножове в една ножница. Например: в главното отделение – голям подобен на мачете нож, в друго отделение – кинжаловиден нож за доубиване на животното, а отстрани в малко отделение: скинерът за довършителните работи по дивеча. Сигурно ще ми възразят, че от такова количество ножове снаряжението на ловеца ще натежи доста. Но от края на
XVI до втората половина на XVIII век богатите ловци носели комплект с далеч по-голямо количество оръжия, в който влизала дори пила!
Някои самоуверени янки ползват правилото “един нож за цял живот” и даже твърдят, че такова “идеално оръжие” е ножът Bowie. А и препоръчват параметрите на този “универсал”: Острието трябва да е дълго 23 см (защо не 22 или 24 см?), широко 5 см като централната линия на острието съвпада с тази на ръкохватката. Краищата му се изтъняват и наточват. Кръстачката трябва да е ярко изразена, центърът на тежестта да е около предпазителя (кръстачката), който е с  дебелина около 0.5 см. Според мен заради разликите в ръста и силата на различните хора такава стандартизация е излишна и трябва да допуска вариации. Независимо от твърденията на американците, че
Bowie е еднакво пригоден и за защита от свирепи хищници, и може да служи за боен нож, и е удобен за транжиране на дивеч, и за рязане на дърва и т.н., аз не вярвам в такава многофункционалност. Разбира се, някои специалисти могат да одерат с такъв нож дори мишка, но и цирковите артисти могат да карат велосипед с едно колело макар, че този с две колела е далеч по-удобен, а да се одере мишка е по-удобно с хирургически скалпел, от колкото с огромен нож. А и ъгълът на заточване на острието играе не последна роля. Например: за транжирането на дивечовото месо за подходящ се счита ъгъл от 15°, за рязане на дърва - 40°, за разрязване на кости - 60°. С един и същ ъгъл на заточване да се извършват всички тези дейности не е много удобно.
С ловния нож от
XVI век доста често са доубивали ранения звяр за да прекратят мъките му и изключително рядко са го използвали за защита от зъбите на разярен хищник. Мнозина са чели романа на А.Дюма “Кралица Марго” и помнят сцената как Анри Наварски спасява крал Шарл IX по време на лов като пронизва с нож в сърцето глигана. А няколко страници преди това Анри Наварски казва: ”... А копието владея слабо. То не е подходящо при нас в планините и ние ловуваме на мечки просто с кинжал...”
И в Русия се разказвали не малко истории за такива единоборства с мечки. Наистина, никой не бил виждал тези герои, а и имената им не са запазени... Само с нож, дори и много хубав, против тон разярени мускули, покрити с дебела кожа и гъста козина е все едно тригодишно дете да нападне с кухненски нож  здрав мъж, който е и добре въоръжен. Ако ловецът има само нож, то мечката има остри зъби и не по-малко остри нокти, способни да разкъсат дрехи и мускули. А силата на лапите и е такава, че можа да пречупи костите на ловеца толкова лесно, колкото ние да счупим пръчка. И рогатината (копието за мечки), която е много по-мощно оръжие от ножа, е слаба срещу такъв враг. През миналите векове ловците обикновено изтощавали мечката с кучета и едва след това няколко души едновременно довършвали с копия умореното, окървавено, отбраняващо се от кучетата и не забелязващо приближаващите се хора животно. Затова истинските ловци с голяма ирония и леко презрение се отнасяли към разказите за подвизи с нож срещу този силен хищник.

Какви ножове се използват днес може да се прочете в много списания и специализирана литература. Аз бих искал да добавя, че по мое мнение ловците не трябва да избират ножове с остриета от стомана 110х18, 90х18МФ или от аналогични чуждестранни стомани като 440С, 441
V и някои други. Работата е там, че тези метали добре държат на заточване, не хващат ръжда, но когато се изтъпят е невъзможно да се наточат в полеви условия без специални камъни. Друго нещо е стандартната висококачествена стомана като 60С2А, която лесно може да се намери. Макар, че тя хваща ръжда, ако острието се изтъпи, то може да се наточи с камъче дори от чакъла, който е в изобилие особено около водоемите... Точно от тази стомана се правят остриетата на съвременните фектовални шпаги и рапири, което говори добре за нейната надежност.

Не си струва по време на лов да се използват ножове с изрисувани и гравирани остриета, чието заточване бързо ще изтрие това великолепие. Разбира се, с уникалните ножове като на Сергей Пашикин (на снимката), покрити с най-фино гравирани мотиви, едва ли някой ще тръгне на лов. Но напоследък в оръжейните магазини се появиха много ножове със серийно гравирани остриета, годни само за да се хвалят с тях хора с лош вкус.
Трионът в края на ножа също е по-скоро вредно украшение, от колкото функционален детайл. Да се отреже нещо с него е много трудно, но да повреди канията на ножа или да пробие дрехите ви е много лесно. През миналите векове в края на много дълги ножове правели трион, който се използвал за отрязване на рогата на елени и лосове. Но сега остриетата на ножовете са много по-къси...

Голямо внимание трябва да се отделя на ръкохватката на ножа. Най-напред трябва да се провери дали тя удобно ляга в дланта ви т.е. да не е прекалено широка и да пречи на правилното хващане, както и да се сплескана от двете страни. Кръглата ръкохватка позволява неконтролирани превъртане на ножа в ръката ви, а и в тъмнината не можете да се ориентирате за плоскостта на острието.
Според мен излишна е и другата крайност: изрязаните в ръкохватката места за пръстите. Разбира се, така ръкохватката добре се фиксира в ръката, но тези вдлъбнатини пречат ножът да се хване по друг начин за извършване на различни дейности. Ето защо ловците от миналите векове, за които ножът е бил истински помощник, никога не са правили такива вдлъбнатини.
При избора на нож е добре да обърнете внимание и на материала, от който е направена ръкохватката. Ако за военните ножове това няма никакво значение и дори металната дръжка не е проблем при кратките моменти на използването им, то при ловните ножове, с които се работи с часове например при дрането на животните, металната ръкохватка е напълно неподходяща. Още по-лошо е когато ръкохватката е от пластмаса. Например само да си намажете лицето с крем против комари и след това да хванете такава ръкохватка, ръката ви трайно ще залепне за нея. Не са много надеждни и кожените ръкохватки. Колкото и добре те да са напоени със специални разтвори, след време пак ще започнат да попиват влага и да се изкривяват.
По мое мнение най-подходящият материал за ръкохватките си остават здравите видове дърво. Наистина, сред привържениците на този материал има и разказвачи на приказки, които заявяват даже и в печата, че дървената ръкохватка не позволява на ловния нож да потъне в реката! Ще потъне дори и кухненски нож с късичко острие и наточен ръб с дебелина 1 мм, а какво остава за ловен нож с масивно острие.;-))

Анатолий Жидков
(Със съкращения от списание “Охота&Рыбалка”, бр. 7, 2003)
                     
                             
Превод: dogbg.net 2005

 

 Любопитно

2 КАНАДСКО ЕСКИМОСКО КУЧЕ - една древна приказка с модерно продължение в стил Ханс Кристиян Андресен
2012.01.04

2 СПИНОНЕ ИТАЛИАНО - спокойствието на универсалния ловец
2010.08.27

2 МИНИ ФОКСИ - колко мъничък може да бъде един фокс териер?
2010.07.16

2 СЕГУДЖО ИТАЛИАНО - съвременният наследник на старинна порода гончета
2010.07.02

2 ХЪНТАУЕЙ - елате в НОВА ЗЕЛАНДИЯ, за да го видите!
2010.03.26

2 Африканските ловци БАСЕНДЖИ днес
2010.03.12

2 БАСЕНДЖИ - пазителите на Черното злато на АФРИКА
2010.03.12

2 ШИБА ИНУ - древни и модерни приключения на малкото куче от японската широколистна гора
2010.02.04

2 ШИБА ИНУ днес - в целия си блясък
2010.02.04

2 ЕРАТА на космическите полети на КУЧЕТАТА
2009.05.12

2 ДЖОН ГРОУГАН - авторът на романа "МАРЛИ & аз" - за книгата, филма и обратите на съдбата на кучетата в тях
2009.04.27

2 КНИГАТА "МАРЛИ & аз" - ОРИГИНАЛЪТ за живота и любовта с най-лошото куче в света
2009.04.17

2 Лабрадорът КЛАЙД - запознайте се със звездата на "МАРЛИ & Аз"
2009.03.22

2 ЛАБРАДОР РЕТРИВЪР - аристократичната история на породата
2009.03.09

2 АЛЯСКИ КЛИЙ КАЙ - хъски в МИНИАТЮРА!
2008.12.27

2 ПЛОТ ХАУНД - чистокръвният американски ловец на едър дивеч
2008.09.22

2 ПЕРУАНСКАTA ОРХИДЕЯ НА ИНКИТЕ - екзотика от Южна Америка
2008.07.25

2 ЛАСИ празнува своя 70 рожден ден! (Част І)
2008.03.27

2 ЛАСИ празнува своя 70 рожден ден! (Част ІІ)
Кучетата зад екранния герой

2008.03.26

2 Малкият БОРДЪР ТЕРИЕР - доброжелателен, смел и енергичен!
2008.02.18

2 ИРЛАНДСКИЯТ СЕТЪР - чар и ловни умения в червено
2007.10.02

2 МАДОНАТА с бекасината
2007.04.20

2 ХРЪТКАТА от Ибиса - древният и загадъчен ловец на зайци
PODENCO Ibisenco

2007.03.26

2 Westminster Kennel Club Dog Show - най-престижната изложба за кучета в САЩ
2007.02.21

2 Свети ХУБЕРТ - когато историята се превръща в легенда
2006.11.18

2 МOПС - симпатичен, намръщен, мързелив и обичлив!:-))
2006.07.24

2 Ка де Бо - екзотичните бойци от о. Майорка
2006.07.17

2 Рупърт Шелдрейк или експериментите, които могат да променят света
2006.03.08

2 Непризнатите породи териери на Великобритания (част I)
2005.10.06

2 Непризнатите породи териери на Великобритания (част II)
2005.10.06

2 КООКАБУРА
За една интересна птица и за колекция от сребърни монети

2005.07.23

2 Характерът на дого аржентино
2005.06.14

2 АЛЯСКОТО ХЪСКИ - господарят на IDITAROD
Oписание и произход

2005.03.22

2 Ловните оръжия с късо и дълго острие през Средновековието и в наши дни
2005.02.01

2 АМЕРИКАНСКИЯТ БУЛДОГ БЪД – кучето, прекосило САЩ с кола!
2005.01.12

2 Списанията за кучета по света
2004.06.10

2 Уейн Джон или какво свързва Ванкувър с Казанлък
2004.05.26

2 Философия на стандарта на породата КАНЕ КОРСО
2004.04.26

2 INTERZOO 2004 - световното изложение за домашни любимци
2004.04.08

2 Андалуска седмица на полевите изпитания 2004
2004.03.31

2 Кучетата - водачи на слепи хора (Част II)
2004.02.14

2 Kучета - водачи на слепи хора (Част I)
2004.02.14