Начало
 Новини
 Коментари
 Любопитно
 Треньор
 БГ Ловецъ
 Библиотеката
 PET индустрия
 Ветеринар
 Обяви
 Хороскоп
 Роднините
 Разказахме ви...
 Услуги
 Организации
 БНКСТГ
 Ваймаранер клуб
 Пойнтер клуб
 Развъдници
 Правилници
 Конкурсът!
 Арт
 Глезотии
 Партньори
 Links
 За контакти

  

Lubimci

Hunting Network International

 

 Треньор

2 На лов с младо гонче
2005.01.19

В книгата си “Лов с пушка и гончета” Н.П. Кишенский пише: “От нито една друга порода ловни кучета не се изискват толкова умения и навици, колкото от гончетата; другите породи ловни кучета обикновено живеят при по-добри условия, а  междувременно именно от гончетата се изискват в съвкупност качествата на другите породи. Какво наиситна се изисква от тях? Железни крака и сила (т.е.качества на хрътки), злоба - кaчество на породите преследвачи, чувствително обоняние и внимателно отношение към дивеча - качество, присъщо на породите птичари. Отнемете което и да е от тези качества и гончето вече не става на нищо!”

Ако птичарите и някои други ловни породи се отглеждат в домашни условия, то гончето - тази “истинска душа на лова” - много често даже и в най-лютите студове лежи на наръч сено в неголям хамбар или под навес. Много от тях загиват или се губят по време на лов. Често младо куче, пуснато да претърсва, вдига лисица и се отдалечава на разстояние, на което не може да чуе стопанина си.  Не всяко гонче ще се върне само, а понякога става и по-лошо - попада между зъбите на вълка. Изчезват и млади гончета поради неправилното и неумело настървяване. Много често на полвеи изпитания виждаме млади кучeта, които въобщо не са научени да се отзовават на ловния рог или при повикване по име. Не се съблюдават и най-простите правила за дресура и настървяване  - по този начин се нанася осезаем удар на породата.

Преди да изведете младото гонче в гората, то трябва да е научено да се отзовава на ловния рог, да ходи свободно на повод, да изпълнява командите: ”Стой!”, “Ела тук” и т.н. Без усвояването на тези команди пуснатата в гора младо гонче става неуправляемо.
Не е трудно да се привикне малкото куче да ходи с нашийник. За тази цел в началото на малкото кученце се поставя тънък и лек нашийник, а по-късно, след като свикне с него, се слага по-широк и се закача повод като кученцето се гали, поощрява с думи и лакомство. В никакъв случай не трябва да се бие упорито съпротивляващо се младо куче. В краен слуай може да се завърже на верига, а когато се умори - да се отвърже. Постепенно кучето ще се подчини и успехът ви е гарантиран. Гончето трябва да започне да се приучва към звука на ловния рог от 3-месечна възраст. Преди хранене всеки път се подава сигнал с рога по един и същи начин за да може гончето да запомни мотива и звука и п време на лов да се отзовава само на “своя” рог, а не да отива при друг. На Командите “Стой!”, “Остави!” най-добре се усвоятав преди хранене. Трябва да се постигне резултат, при който при подаване на команда: “Остави!” младото гонче престава да се храни и оставя храната. Тогава на лов може смело да (му) се вземе убития дивеч. А командата: ”Стой!” е нужна за да може в подходящия момент по време на лов да се хване кучето на повод.

В нашите условия на лов изпълнението на командите е много важно! Твърдението, че това довежда до намаляването на настойчивостта на гончето при преследване е лишено от всякакви основания. Н.П. Пахомов - наричан “бащата н а руските гончета” - пише в книгата си “Полеви проби на гончета” Та нима убиваме стръвта на птичарите, застанали на стойка, заставяйки ги да останат на място след излитането на птицата, преодолявайки инстинктивното им желание да подгонят излетялата птица... “ И по-нататък - неспазването на правилата за обучение на гончетата: “... това е просто нежелание на някои лентяи-ловци да отделят малко време за да научат младото гонче на несложните изисквания за внимание и отзоваване на команди. Дресурата е необходима на гончето. Тя може да направи лова приятен отдих и само тя може да направи лова сполучлив, а не случаен...”
Важно изискване е спокойното отношение на гончетата към домашните животни. Те се приучват да съжителстват с тях още от бебета - това особено се отнася за тези, които са прекалено злобни и са отгледани в града. Най-лесният начин: заедно с гончето, поставено на повод, се приближавате към домашните птици или животни и с отдръпване назад или леко наказание търпеливо го учите на равнодушие към тях. Ако не привикнете веднага гончето към равнодушие и то успее да удуши някое домашно животно на практика след това е почти невъзможно да го отучите.

След като гончето е усвоило всички основни команди, може да се пристъпи към настървяване. Правилното настървяване може да подсили важните качества на гончето (претърсването, намирането на дивеча), а неумелото настървяване понякога може завинаги да развали кучето или то да се загуби. Напоследък много гончета загиват, удавено от вълци, които са се размножили толкова много, че да се ловува с гонче на сняг е крайно опасно. За да предпазят гончето от сивия разбойник, старите ловци връзват на врата му звънче на ремъче от нещавена кожа. В средата ремъкът се изрязва по-широк за да не се движи и подскача, а към краищата е доста по-тънък. Ако кучето се закачи за клон или храст, ремъкът ще се скъса. Привиквали са кучетата да носят звънчета още преди да тръгнат на лов. А вълците не закачат кучета със звънчета.

За настървяване са подходящи гончета, които са навършили 10 месеца. Но според някои водещи наши кинолози обучението може да започне и по-рано в зависимост от физическото развитие на младото куче. А да запознавате малкото гонче с гората можете още от 4-месечна възраст. Не трябва да се забравя, че същинското настървяване, когато гончето през ден-два работи на терена по 4-5 часа, се отличава от едночасовата разходка из гората. Ако често водите 6-месечно кученце да гони дивечпо 4-5 часа с претърсване и гонене на дивеч, може и да го изпуснете (унищожите).
Помня когато за първи път настървявах 5-месечната руска пегая гончая Скрипка. Кучето беше упорито, но след 30-40 минути непрекъснато гонене лягаше да си почине, отдъхваше и започваше отново да гони. Развалих това гонче. Тогава точно започвах да водя и настървявам гончета, вслушвайки се в съветите на стари развъдчици на гончета, и, разбира се, направих много грешки. Бедата е в това, че младият ловец без ловен усет следва безразборно всякакви съвети, а много (даже и опитни) ловци с гончета взимат малки кученца с тях - да свикват.
Спомням си как старият московски ловец Браушкин водше на лов 8-месечната руска пегая гончая Волга и я водеше в чифт с родения предишната есен Малыш. Волга се оказа толкова издръжлива, че често вечер я спираха от лова и я носеха на ръце до селото защото не можеше да ходи сама от преумора. Тя израстна много слаба, на изложбите с усилие получаваше оценка”Добър”... 
Правилото за всички, които обучават гончета, е едно: не претоварвайте, а постепенно натоварвайте кучето с работа, като отчитате всички обстоятелства!

Първият теоретик на оръжейния лов с гончета Н. П. Кишенский в книгата си “Лов с пушка и гончета” пише по този повод: “Вече съм казвал,че гончето не трябва да се води на истински лов преди да навърши 1 година, а мнозина се увличат и развалят кучетата.” Все пак той не изключва възможността за настървяването и на 8-9 месечни гончета тъй като общо и безпогрешно правило относно началото на процеса на настървяване не съществува. Но по-късното начало на същинския лов е за предпочитане пред по-ранното и, ако цените гончетата си, е по-добре да позакъснеете с няколко седмици. На същото мнение е и Н.П. Пахомов.
Повечето от заминаващите се с обучение на гончета считат, че едновременно със запознаването на младото гонче с гората то трябва да се учи и да не отива при непознати хора. Това е важно и главно условие защото иначе много лесно можете да изгубите младото куче.

Най-добре е настървяването да започне през пролетта на заек. През есента за младото гонче е по-тежко: листата от дърветата падат и не е лесно да се разбуди дивечът.  А през порлетта заекът-беляк не се скрива така, както през есента повреме на линеенето, обикала на развномерни кръгове и почти винаги може да се долови и по слух. Затова на обучаващия гончето си ловец е много по-лесно да му помогне, ако то изгуби следата. Лисицата пък често повежда кучето по слух кимолемтри напред, а и това е предпазлив звяр - само да чуе подозрителен шум и изчезва, а след това... “търси вятъра в полето”! Старият завет на ловците с гончета: настойчивият ловец има настойчиво куче. Никога не изоставяйте изгубената следа и в едно и също утро не преследвайте няколко заека. Това само разваля кучето! По този повод Н.П. Пахомов в книгата си “Гончетата и ловът с тях” пише:”Някои ловци на терени с много заек често не търсят продължението на следата след нейното изгубване, а започват да търсят друг заек. Като резултат гончето е научава да изоставя следата веднага щом тя прекъсне и да се отправя да търси следващата. Младото гонче трябва да се застави да намира изгубената следа (например след лъжлив скок встрани на заека) докато не намери същия заек и го вдигне отново. Само така обученото гонче ще има успех по време на лова и ще ви носи само приятни емоции!” 
Особена жилка има у ловеца с гончета -тя го довежда до висше напрежение по време на лова и за него няма нищо по-мило от звука на лаещите гончета. И у когото веднъж се е пробудила тази страст, той остава завинаги кръвно свързан с гончетата. И е имало защо в миналото старите ловци са сваляли шапки и са танцували от радист, когато са чували лая на обградилите дивеча гончета:
“ ... это в острове взгремела стая,
что твой Россини, что твой Бетховен!”

Гончето се пуска там, където има зайци. Истинската беда е, ако се попадне на преминаващ дивеч - той може веднага да се втурне право напред и да увлече след себе си гончето по слух. Преди пускането на кучето не забравяйте да свалите нашийника му. Обикновено младото гонче не се отдалечава много при претърсването. За да имате постоянен контакт с него, а също така и за да “събудите” по-лесно заека,  от далечното ни минало се е запазила очарователната традиция за подканяне и поощрение на кучето на глас - с  весели подвиквания: “Търси, търси, тук някъде е той!”, ”Намери го, мила моя! Браво!” и т.н. Тези пощрителни викове винаги трябва да са еднакви и подадени по един и същи начин с една и съща интонация. Гончетата притежават удивителна памет и свикват с гласа на своя стопанин. Помня как за първи път се учих на такъв вид поощрение към кучетата при опитния експерт по гончетата А. К. Лидум. Той ходеше из гората без да бърза, в джоба му винаги имаше лакомства за кучетата. Ако гончетата дълго време не се показваха, той спираше и започваше весело да подвиква: ”Хайде, хайде, Юга! Намери го, намери го, Гулик!” По този начин той разви у гончетата умението за самостоятелно, умно и широко претърсване.

За настървяването е написано наистина много, но и до момента има спорни места. Например как е по-добре да се настървява гончето - самостоятелно или със старо куче? Работата е там, че в този въпрос има и положителни, и отрицателни страни. Последните са значително повече. Защо?
Първо: защото младото гонче в двойката започва да се осланя на работата на другото гонче.
Второ: защото опитните гончета, познавайки добре месността и претърсвайки широк периметър, увличат толкова надалеч попадналото за първи път в гората младо куче, че то често не успява да се върне при стопанина си.
Трето: старото гонче може да да има и отрицателни качества: слаб глас при облайване, неотзваемост, прекалено отдалечаване при преследването на дивеча. Младото гонче веднага възприема тези качества.
Извесния кинолог-експерт Н.Н. Челищев в краткото си ръководство за младо ловци пише:”Колкото и да е странно младите гончета винаги по-охотно възприемат от старите пороците, от колкото достойнствата. Това обстоятелство специално трябва да се вземе предвид при избора на възрастното куче при настървяването.”
Опитните ловци, обучаващи гончета, знаят, че ако само веднъж изведат младото гонче за настървяване заедно със старо и опитно, след това трябва 10 пъти да го извеждат само в гората за да го настрои отново за самостоятелно претърсване и гонене. Ако младото гонче произхожда от работни родители, възпитавано е на свобода и е хранено добре, то трябва да проработи само. Чрез самостоятелно настървяване от него може да стане добре работещо куче, което по-късно при необходимост винаги ще работи в двойка с друго гонче.
Най-главен и решаващ момент при настървяването е изработването на майсторството и настойчивостта у гончето - никога не отвеждайте гончето от края на изгубената следа и не търсете друг заек; не оставяйте гончето само в гората; не се занимавайте със странични работи (събиране на гъби, примамване и стрелба по лещарки и т.н.). За да може да помогне на гончето си в края на следата при изгубването и, ловецът трябва да притежава майсторство, да познава навиците на дивеча, да има опит при откриването на следи след лъжливи скокове и други прикривания на следите от зайците. Направете заедно с гончето кръг - от начало малък, след това по-голям и по-голям като поощрявате кучето с подвиквания. Желателно е да намерите точно къде то е изпуснало следата на заека защото скокът му по правило е малко по-назад от мястото, където кучето е изгубило следата му. Това е много важно.
Настойчивостта в преследването на дивеча е наследствено качество при гончетата. Но има и гончета, които до толкова са лишени от това качество, че настървяването им и ловът с тях си е истинско наказание и по никакъв начин това важно качество не може да се формира у тях.
Много често младите гончета дават глас по мазни следи и дори лаят по птици. Но с времето след като подгони някой и друг заек младото гонче бързо ще престане да лае напразно. Ако кучето прекалено много се увлича по мазни следи и ги облайва, ловецът е длъжен да го върже на повод и да го отведе.
Нерядко се явява и друг проблем (недостатък) - така нареченият “добор” т.е. облайване на дивеча още преди той да се е вдигнал от лежанката. Този проблем често се предава по наследство и с никакви усилия не може да се отстрани. А на заек това е истински порок защото докато кучето лае пред лежанката, заекът изскача и създава толкова много фалшиви следи наоколо, че гончето още дълго си лае из гората. Има и гончета, които разлайват напразно. А от гончетата, които разлайват слабо, трябва да се отървете, защото това е неотстраним порок. 
При настървяването умело използвайте ловния рог и извикването по име на гончето. Главното правило е НИКОГА да не лъжете кучетата. Извикването по име е необходимо когато ловецът е засякъл заека и иска да покаже на кучето новата прясна следа., а не тогава, когато трябва да вържете гончето на повод. С ловния рог се тръби когато гончето трябва да се свали от следата, по която гони в момента. На излизане от къщи за настървяване може и е нужно да се тръби с рога. Младите гончета веднага запомнят тези звуци. А когато те бързо се отзовават повикването с ловния рог, ловецът просто е длъжен да им даде лакомство за награда. Много ловци не изпълняват това правило, а понякога по неясни причини дори наказват кучетата (“Какво ми се мотаят в краката?”) или - още по-лошо- непрекъснато тръбят с рога без причина. В този случай гончетата съвсем престават да се отзовават на рога. 
На полеви изпитания често виждаш как стопанинът (водачът) на може да покаже на гончето си следата на заека. В този случай направляването на кучето чрез извикването му по име трябва да се осъществява енергично и умело. Старите опитни ловци, направляващи при обучението гончетата с възгласи, така могат да използват гласа си, че цялата гора да потрепери. Но по време на лов особено на лисица, е най-добре кучето да се насочва по следата с ловния рог като се съблюдава необходимата тишина и внимание. Правилото е само едно - и при настървяването, и при лова трябва да се шуми по-малко за да не се подплашат зверовете, а трубенето с рога и извикването на кучето по име да става само при крайна необходимост.

При настървяването на гончето то трябва да е в работна кондиция т.е. нито слабо, нито дебело. В никакъв случй не трябва да се взимат на лов гончета, прекарали скоро боледуване (особено кучешка чума). Необходимо е прекъсване от няколко месеца за възстановяването на кучето.

За да направите гончето настойчиво, с майсторство и внимание в отношението си към дивеча, е трудна задача, която изиска навик, търпение и най-важното: безкрайна любов към кучетата, гората и лова. Няма нищо по-лесно от това да се развали най-доброто от гончетата и то само с един изглеждащ напълно невинен случай. Затова, освен изброените до тук правила на настървяването, младият ловец, обучаващ гончето си, трябва да спазва и следното:
Никога не настървявайте младото гонче на току-що паднал лек сняг защото гончето свиква да търси следите с поглед.
Не настървявайте гончето през нощта - това разваля кучето тъй като то свиква да гони по няколко заека.
При пускането на гончето не забравяйте да подадете команда: ”Стой!” и да му дадете лакомство за поощрение. 
Никога не бийте кучето - само със спокойно и ласкаво отношение можете да завоювате неговото доверие.
Не ходете да настървявате гончета в голяма компания.
Винаги помнете, че главното качество на гончетата е обонянието. С неправилно отглеждане и хранене можете да развалите това качество на кучето и никакво настървяване няма да може да го възстанови.
Настървявайте гончето при всякакви природни условия - по всяко време на годината, в различни видове месности: в блато, в гора, в ниска растителност и т.н.

Б. Марков
(Сп. “Охота и охотничье хозяйство” бр.10/1987)


Благодарим на адвокат П. Петров - председател на Национален клуб “Сръбско трицветно гонче” и верен приятел на проекта ни - за интересните и своеобразни материали за гончетата, които ни предостави!
От екипа на dogbg.net

 

 Треньор

2 ЛОВ С БОРЗОЙ – занимание (не само) за царе и аристократи
История и специфика на лова с борзои

2007.07.27

2 ЛОВ на водоплаващ дивеч с пудел
2007.05.21

2 Отново ЕКШЪН в сърцето на Добруджа
XII Събор на ловното куче Хитово 2005

2005.09.29

2 ЗА ЛОВА НА ЛЕЩАРКА ... и руската салата
2005.03.17

2 Лов на лисици с гончета
2005.03.11

2 Дрeсировка, настървяване и лов с гончета
2005.02.11

2 Указания за обучение на ловни кучета с изкуствени мизирми на дивеч
2005.01.25

2 На лов с младо гонче
2005.01.19

2 XI Събор на ловното куче - off road изпитания за хора и кучета
2004.09.06

2 Настървяването на гончетата
2004.07.23

2 Какво означава хендлинг и какъв е истинският хендлер
2004.05.20

2 Етика на хендлера
2004.05.19

2 Когато се движим в ринга
2004.05.10

2 Изборът на ловно куче от породите лайки
2004.03.12

2 Работата на лайката на катерица
2004.03.11

2 Работата на лайката на мечка-примамка
2004.03.10

2 Ски джоринг - научи се сам!
2004.02.09

2 Мъшинг и ски джоринг - зимните спортове с кучета (Част I)
2004.01.20

2 Мъшинг и ски джоринг - зимните спортове с кучета (Част II)
2004.01.20

2 Х Събор на ловното куче Хитово 2003
2003.09.13

2 Избор и покупка на обучено ловно куче-птичар
2003.07.23

2 Опреснителен курс за Вас и Вашето куче
2003.07.04

2 Пазете се от предразсъдъците!
2003.05.01

2 Коя е МОЯТА порода ловно куче?
2003.04.21

2 Подготовка на ловното куче преди и след ловния сезон
2003.03.31