Начало
 Новини
 Коментари
 Любопитно
 Треньор
 БГ Ловецъ
 Библиотеката
 PET индустрия
 Ветеринар
 Обяви
 Хороскоп
 Роднините
 Разказахме ви...
 Услуги
 Организации
 БНКСТГ
 Ваймаранер клуб
 Пойнтер клуб
 Развъдници
 Правилници
 Конкурсът!
 Арт
 Глезотии
 Партньори
 Links
 За контакти

  

Lubimci

Hunting Network International

 

 БГ Ловецъ

2 С ДАЛМАТИНКА на заек или защо истинското куче няма нищо общо със „101 далматинци”
2007.09.27

„Та това е безполезно куче! Само за диван. Че каква полза може да има от него? Модата с тези далматинци започна след популярния анимационен филм на Дисни. Започнаха да
ги купуват глезени майки за още по- разглезените си дечица, за да ги успокоят. И никой не се интересува от особеностите на тези кучета. Едно е да гледаш „101 далматинци”, друго е живо куче. А в действителност породата е много трудна за дресировка. Освен това, даламтинците често са агресивни към други кучета. Капризни и склонни към непослушание. И ако такова куче е „изпуснато” от малко, нищо не може да се направи. Господи, защо изобщо се съгласих да взема този далматинец? Ще ми доведат неизвестно какво. Разглезено. Ох, ще се измъча с него!” – в очакване на познатите ми, които ме помолиха временно да се грижа да кучето им, аз седях на верандата, пушех и гледах как моя курцхаар Алфа се опитва с нос да скрие някакво старо кокалче...
След половин час се чу автомобилен клаксон и към къщата се приближи син „Святогор”. Вратите се отвориха, от колата се измъкнаха четиримата мои познати, а след това... О, ужас! Оправдаваха се моите най-лоши очаквания. Премествайки с усилие първо предни, а след това задни лапи, от задната седалка се изсипа безформена бяло-черна купчина месо и стенейки, веднага приседна, разперила лапи, а провисналият й стомах докосна тревата.
- Ето това е нашата мила Дейзичка! Горкичката, целия път изтърпя! – запърха около нея собственичката й – пищна възторжена блондинка на име Ира. Устата й винаги беше леко нацупена, сякаш по езика й е останало парченце лимон, което е забравила да глътне.
- О, сладката ми! – Ира почеса кучето зад ухото.  – А колко много обича макарони „по флотски”! Аз винаги й готвя. Донесли сме й запаси: има кайма, суха храна и кокалчета. А тя обожава ребърца! Ох, кукличката  ми!
Дебелата далматинка все още седеше до колата в смешна „разкрачена” поза.
- Много обича да похапва. – Ира пооправи проческата си. – Вие добре я хранете, за да не плаче душицата ми!
- Аха!  - казах аз, наблюдавайки как съпругът на Ира Дима се задъхва под тежестта на огромния си корем и на чантите с продукти, които внася у дома. „Слончета. Семейство слончета. Та това е храна за 3 месеца. И кучето са превърнали в петнисто слонче.” Дейзи най-накрая свърши почивката си и, без да бърза, започна да души около къщата, където й престоеше да живее следващия месец. На всяка крачка подкожната й мазнина леко потрепваше като желирана.
- Слушай, ако имаш възможност, разхождай повече Дейзи, да поотслабне – издебнал момента, в който Ира не е наблизо, прошепна в ухото ми Дима. – Аз повече не мога. В Москва просто няма къде. Децата я глезят. На улицата всички познати кучкари ни се присмиват. Сравняват гънките на моя корем и на корема на Дейзи. Двечки хипопотамчета, казват. И се заливат от смях проклетниците! Слушай, аз от депресия даже взех да пия по-малко бира. Не повече от бутилка на ден. Съвсем ме измъчи жаждата... А тя само храни ли храни кучето.
- Дима! Диииима! – разнесе се от колата.
- Е, добре, старче. Викат ме. Всичко най-хубаво! – Дима ми стисна ръката и те заминаха, а аз останах в това дебело бяло „чудо” на черни петна и с курцхаарката ми Алфа.

Най-напред запознах кучетата. Всичко мина спокойно, а и не можете да е по друг начин, защото Алфа е доброжелателна и отстъпчива по характер. Дейзи също съвсем не се оказа агресивна и двете кучета се сприятелиха. Извън ловния сезон винаги храня Алфа само веднъж на ден. А когато се открие ловът, тогава се храни два пъти, вторият обикновено след работата си в полето. Започнах да храня така и далматинката, само че намалих дозата двойно. И, разбира се, никакви макарони „по флотски”. Първата седмица Дейзи лежеше до празната си паничка, тъгуваше. По характер тя беше истински меланхолик – затова само ме гледаше с помътнели кафяви очи и понякога тъжно стенеше, облизвайки ръба на празната си паничка. Много й беше криво. Но аз бях непреклонен, въпреки, че и на мен ми беше жал да я гледам толкова тъжна. Та нали кучето не е виновно, просто не му е провървяло със стопаните.
Обикновено се разхождах с кучетата по 4 – 5 часа на ден. Алфа много се забавляваше да се закача с трудно подвижната Дейзи и беззлобно да я похапва и „атакува” от всички страни. Беше забавно да се наблюдава колко бавно и тромаво се придвижва почти цилиндричното, черно – бяло тяло на далматинката, която се опитва да отрази кръговата атака на кафявата мълния. Сякаш петнист тлъстичък Мечо Пух се опитва да се отърве от досадна и пъргава пчела. Трябва да кажа, че Дейзи нямапе нищо против да си поиграе с Алфа, но отначало много бързо се уморяваше и лягаше на земята, дишайки тежко, изплезила език. Но постепенно „желето” на гърба на Дейзи се превърна в неравни подкожни издатини. Излишните мазнини полека-лека изгаряха. Намалих малко дневната й доза вода и в началото на втората седмица се появи нещо като талия и скосена линия под гръдния кош. Кучето започна по-леко да се изкачва по наклон, стана по-издръжливо, все по-често започна да бяга в тръс, очите й се отвориха, а в тях започнаха да проблясват весели искрици по време на играта. Дейзи с удоволствие апортираше стари топки за тенис и изпълняваше прости команди. Оказа че, че е достатъчно умна, склонна към обучение и се поддава на дресировка. Е, а за парченце сирене беше готова да си захапе дори опашката! Изобщо, много скоро от дебелата глезена Дейзи кучето се првърна за мен в симпатичната, скъпа на сърцето ми почти като роднина Дезяха. А когато по време на една от дългите ни разходки даламтинката съвсем неочаквано започна да „мишкува” в полето като копаеше едновременно с двете предни лапички, аз реших, че непременно ще я взема с мен на лов!



До откриването на сезона оставаха два дена. Аз отидох за бележка за заек. Попитайте който и да е селски ловец: „С какво куче ходиш на заек?” и той, без да се замисли, ще ви отговори: ”С гонче!”. Тук в дълбоката провинция на Владимировска област най-разпространените породи кчуета са гончетата, лайките и дратхаарите. Докато си плащах разрешителното, Лев Василиевич – председател на местното ловно дружество – иронично се усмихваше, когато разбра, че ще ходя на лов за зайци с курцхаар.
- Не е издръжливо това куче. Капризно е. Няма да издържи на преследването – каза той.
- Та нали курцхаахрът е универсално ловно куче!
- Да, да, знам. Но това е в книгите. На теория. Ловците ги използват най-вече като птичари. – и Лев Василиевич потъна в книжата си – знак, че разговорът ни е приключил. А старшият лесничей – заядлив ловец с гончета – като чу и за далматинката, направо се разсмя:
- Та това не е куче! Непотребна кукла!
Все пак ми издадоха разрешително, но аз се обидих. Много се обидих заради кучетата! И реших напук на всички да хвана заек с курцхаар и даматинка! Когато се върнах обратно в село Орехово, първата ми работа бе да включа компютъра и да започна да изучавам свалената от Интернет още в Москва база данни с породите кучета. Оказа се, че далматинците са „каретна” порода, т.е. в Далмация през средните векове те са бягало пред каретата на собствениците си и са проверявали пътя за възможни опасности от нападение. А това означава, че макар и „размекнали се”, днешните далматинци продължават да носят в кръвта си гените на онази издръжливост и способност за бързина и претърсване. Качества напълно достатъчни за лов на зайци.



Разстоянието между Орехово и съседното Анциферово е около 6 км. Местността е пресечена: има малки оврази и островчета гора с диаметър 100 – 150 метра. А на равните, сухи и открити участъци традиционно се отглежда люцерна. Прекрасни места за заек - русак! Точно тук реших да изпитам ловните качества на далматинката.. В деня на откриването на сезона излезнахме с кучетата преди зазоряваме – само съвсем леко на изток започваше да просветлява. Средата на ноември. Вече няколко пъти беше валял сняг, но без да трупа. През нощта температурата падаше до нулата. По местата, където не бяха прибрали люцерната, покритите със слана детелини хрущяха под краката ми в такт със стъпките. Кучетата – и двете на повод рамо до рамо – вървяха равномерно и спокойно до мен. Малко им беш студеничко и леко потреперваха, а от муцунките им излизаха облачета пара. „Ама че чифт за лов на заек! Курцхаар и далматинка! Ако разкажа на някой, няма да ми повярва. А може би това е напразно усилие? Ох, май няма да видим заек!” – съмнявах се аз, ходейки по покритата със скреж пътечка. Когато поривите на утринния ветрец засвистяха около ушите на Алфа, тя започна да проявава признаци на нетърпение. Може би усети нещо или просто се обади темпераментът й в очакване на любимото й занимание - лова. Но засега я удържах с командата „Редом!”. Тогава Дейзи обръщаше глава и  леко докосваше с нос кафявата шия на неспокойната си приятелка: „Ти какво? Нали винаги така отиваме на разходка? Ще поиграем, ще потичаме, ще се повеселим. Не се притеснявай!”. Горката Дейзи. Даже и не подозираше какъв експеримент съм й подготвил!
Но ето – след като подминахме поредния малък овраг, ние излезнахме на широкото открито поле с люцерна. Слънцето вече бе изгряло и видимостта, независимо от сутрешната мъглица, беше прекрасна. Отпред на около километър разстояние се виждаха 3 чудесни островчета брезови горички. Вятърът духаше в лицето ми. Аз веднага реших, че и мястото, и времето са напълно подходящи за лов на заек и пуснах Алфа. Курцхаарът, ниско навел блестящата си от влага главица, започна да претърсва полето на зиг-заг. Ние с далматинката тръгнахме отзад.  Дейзи бе наострила уши и внимателно наблюдаваше стремителното движение на приятелката си. Доста бързо (някъде около 5 минути след като започна да работи) Алфа се натъкна на заек – русак. След подадената от мен команда „Глас!”, тя започна да кяфка и се впусна след заека. Аз погалих далматинката, след това лекично я побутнах и й казах: „Напред!”.  Високо вдигнала опашка, Дейзи потича малко и спря, явно опитвайки се да разбере какво става отпред и какво всъщност се иска от нея този път?!
А отпред в открития участък на полето люцерна заекът, описвайки големи пресичащи се кръгове, водеше преследващата го с истеричен лай Алфа към трите брезови островчета в средата на полето. Опашката на Дейзи започна да потреперва. Изглежда, далматинката взе някакво решение или направи план на действията си. И наистина: Дейзи скочи и делово побягна по правата към последното, най-отляво, горско островче. Явно беше измислила нещо. Аз спрях, запалих цигара и започнах да наблюдавам внимателно. Интересно, как ще завърши разгръщащата се под утринните слънчеви лъчи битка? А в това време, проблясващ с дългите си задни лапи и черните ивици на ушите, заекът вече се приближаваше към най-дясното горско островче. Алфа, естествено, не изоставаше, напрягайки всички свои кучешки сили на около 30 метра отзад. Разбира се, Дейзи се движеше с далеч по-малка скорост от тази на заека и курцхаара, но бягаше право напред, без да се отклонява и затова стигна до горичката по-рано от заека и Алфа. Там за момент се спря, а след това рязко се хвърли напред в храсталака. И сега почти до земята сред голите клони на храстите трудно можеше да се забележи главата на далматинката. В позата й се долавяше напрегнато очакване. Изглежда, че планът, светкавично оформен в главата на Дейзи и стремително осъществен, бе засада.
И в този момент аз почувствах пълна увереност, че заекът със сигурност ще бъде наш.
А той, гонен от непрестанно лаещата Алфа, вече бе заобиколил първата горичка, в продължение на описвана  осморка бе отминал втората и след третия кръг излезе точно срещу това място, на което се бе притаила далматинката. И Дейзи изкочи от укритието си като изстреляна от прашка и чупейки малки клончета по пътя си и без да забавя скоростта си, се хвърли върху заека и го захапа през средата на тялото, а после с рязко движение го преметна през гърба си. Стори ми се, че чух звука на пречупени кости. Далматинката бе показала захват, характерен само за борзоите! Заекът се свлече на земята. Очевидно бе счупен гръбнака му. На дотичалата Алфа не й оставаше нищо друго, освен да побутне с нос тялото и разочаровано да излае веднъж. След това свете кучета седнаха едно до друго и въпросително ме загледаха. Аз се приближих, прибрах заека в раницата и ги похвалих. Ето така
7-килограмов заек-русак бе уловен от курцхаарка и далматинка!

В къщи, след като нахраних кучетата, аз полегнах да си почина, задрямах и сънувах, че моля Ира и Дима да ми позволят да кръстосам Дейзи с борзой. И даже им показах снимка на предполагаемия симпатичен риж жених  на име Горец. В края на краищата собствениците на далматинката се съгласиха и ми разрешиха да направя това безобразие!
А после на сън видях малките на Дейзи.
И си оставих едно за мен: най-едрото мъжко кученце. А той много бързо порастна (както става в сънищата) и се превърна в красив борзой, но с къса козинка и черни петна по цялото тяло. И ето ние с този полуборзой – полудалматинец сме в ринга на областната изложба, а засраменият Лев Василиевич – председател на ловното дружество – ни връчва диплома. Та ние сме заели първо място в полевите изпитания с лов на заек!

                                                                  Василий Логинов
www.hunter.ru 


Избрахме и преведохме този разказ специално за читателите на списание "Български ловецЪ".
Той бе публикуван в брой 8/2007. Надяваме се, че ви е било забавно
!  


                                    dogbg.net 2007
 

 

 БГ Ловецъ

2 ПАНСИОН за КУЧЕТА - хотел или зверилник?
2008.07.17

2 С ДАЛМАТИНКА на заек или защо истинското куче няма нищо общо със „101 далматинци”
2007.09.27

2 РЕДАКЦИЯ на списанието и абонамент
2007.02.28

2 ГЛИГАНСКИ пътеки
2007.01.22

2 СТРАШИЛИЩЕТО от Лакатник
Разказ по действителен случай

2006.12.09

2 ДЖАК РЪСЕЛ и ПАРСЪН РЪСЕЛ ТЕРИЕРИТЕ - най-умните ловци
2006.11.22

2 Най-доброто от Форум "Ловецъ" на dogbg.net
2006.01.03

2 Вълците от Дерин Дере
2004.09.23

2 На лов с CHEVALIER
2004.09.19

2 Идеалната батарея за едър дивеч
2004.08.23

2 Убийствените зони
2004.08.20

2 Избор на оптика
2004.08.10

2 Да спасиш човешки живот
2003.04.02

2 Mеждународни полеви състезания за британски и континентални породи кучета
Международна изложба CACIB за всички породи кучета ДОБРИЧ 2002

2003.04.01