Начало
 Новини
 Коментари
 Любопитно
 Треньор
 БГ Ловецъ
 Библиотеката
 PET индустрия
 Ветеринар
 Обяви
 Хороскоп
 Роднините
 Разказахме ви...
 Услуги
 Организации
 БНКСТГ
 Ваймаранер клуб
 Пойнтер клуб
 Развъдници
 Правилници
 Конкурсът!
 Арт
 Глезотии
 Партньори
 Links
 За контакти

  

Lubimci

Hunting Network International

 

 Любопитно

2 Кучетата - водачи на слепи хора (Част II)
2004.02.14

7. МИТОВЕ ЗА ПРИДРУЖИТЕЛСКИТЕ УМЕНИЯ НА КУЧЕТО
В книгата "Енциклопедия за кучето" /5/ четем, че кучето се научава: "... да различава светлините на светофара и да реагира според предназначението им", а в друга книга "Обичаш ли кучето си?", публикувана през 1990 г., авторите Райна Георгиева и Христо Георгиев твърдят: "Когато стигне да кръстовище или светофар, кучето поставя една от предните си лапи пред краката на своя господар или застава пред него и му дава знак да тръгнат едва тогава, когато движението на превозните средства спре или светне зелен сигнал". Д-р Райна Георгиева в статията си "Как се обучават кучета водачи?" пише, че кучето след съответното обучение може "..... да различава светлините на светофара и да знае значението им".
Това са трите широко разпространени мита за придружителските умения на кучето водач:
1. Че то разпознава светлините на светофара
2. Че знае тяхното значение
3. Че кучето взема решение, кога е подходящият момент за пресичане на улицата
В тази свръх положителна митология, възможностите на кучето водач са силно надценени - нека не забравяме, че кучетата нямат цветно зрение! Естествено в горните три твърдения силно пък са подценени възможностите и ролята на зрително затруднения човек.

8. КАКВО НАИСТИНА МОЖЕ ЧЕТИРИНОГИЯТ ПРИДРУЖИТЕЛ
Университетският преподавател от Париж Бернар Браше, сам невиждащ и притежател на куче водач пише, че едно умно и добре обучено куче може да изучи около 50 маршрута, които стават обичайни за него. Задачата на слепия човек, според Браше, при тези рутинни маршрути е само да внимава кучето да не сгреши или да прояви разсеяност. В нова пътна обстановка обратно - ръководна роля има придружаваният невиждащ човек. Той трябва предварително да я познава, например от план (тактилен или вербален) и да насочва кучето. На тротоара кучето избягва всички пречки. Ако срещне непреодолима трудност, то спира. В такъв случай стопанинът му нарежда да търси изход и то обикновено го намира, както би го намерил обикновен пешеходец.
По-отговорна става ролята на зрително затруднения човек при пресечки. Кучето спира на края на тротоара, защото не различава цветовете на светофара и не може да прецени скоростта на превозните средства /3/. Кучето не тръгва, когато минава кола. Стопанинът трябва да избере момента за пресичане. Може да се каже, че движението с куче е 100% сигурно по тротоара и 50% при пресичане /3/. Според Браше и в последния случай сигурността е много по-голяма с куче , отколкото с бял бастун. Както пише същият френски автор, неведнъж му се е случвало кучето му да спре пред завиваща кола, която самият той не е чул поради малката й скорост.
Кучето се ориентират много добре в обществени места, с които е свикнало. То лесно намира познатите магазини, без грешка води стопанина си във вътрешността на сградите, където е неговото работно място. Кучето на Бернар Браше например отлично познавало 4 или 5 зали, разпръснати в различни университетски сгради, в които той изнасял лекции. Смята се, че в това отношение независимостта на инвалида по зрение е пълна. Животното трябва да бъде съвършено спокойно, докато стопанинът му работи. Обикновено то лежи близо до него, символично завързано за крака на стола. Кучето на Браше например, понасяло леко четири часа неподвижност.
Повечето автори твърдят, че добре обученото куче водач възвръща 80% от активността на слепия човек /3, 5/ Могат ли кучетата водачи да съчетават функциите на обучени пазачи?
Според Гунтер Болдхаус това не е възможно, защото на кучето водач трябва да се гледа като на протезата за око или инвалидната количка, сиреч, като на "средство". А нито протезата, нито количката гарантират безопасността на инвалида - те са помощни средство. От друга страна, ако кучето водач бива възпитавано за изпълнение на "защитни функции", може да се очаква то да сгреши при тълкуването на поведението а хората на улицата и да прояви агресивна реакция в случай, когато това не е необходимо. Не може да се обучава куче водач едновременно и за пазач, защото това са две взаимно изключващи се по степента на агресия дресури. /6/

9. ДВОЙКАТА ЧОВЕК - КУЧЕ В РАБОТЕН РЕЖИМ
Нека първо ви разкажа един класически английски виц за кучета водачи. На една лондонска улица, сляп човек с куче водач спира млада дама с въпроса: " - Извинете госпожо, как мога да стигна до Бъкингамския дворец?" дамата се навежда и започва да шепне в ухото на кучето: " - Вървиш направо, после втората пряка в ляво и след първия светофар, надясно - дворецът се вижда!" - после се изправя и окуражително потупва мъжа по рамото:" - Спокойно господине, всичко съм обяснила на кучето!" Ако вашата представа за възможностите на кучетата водачи съвпада с тази на дамата от анекдота, вие обезателно трябва да прочетете написаното по-долу. Добре обученото куче водач наистина може удивителни неща, но никога не бива да се забравя, че то не е нито човек, нито машина. Перфектната му работа се основава на взаимодействието му с човека, в така наречената "двойка човек - куче". Ситуациите, в които то взема решения вместо човека, са малко и сравнително рядко се случват.
Всичко, което ще ви разкажа е резултат на опита ми с моето куче водач - немската овчарка Камила аус дем Шварценцвингер, с която живея и работя от три години. Както вече знаете, тези служебни кучета получава дресура, която включва два типа умения: обучение в послушание или така наречената обща дресура и водачески умения - специална дресура, която ги отличава от всички други видове служебни кучета. Общуването в вашия партньор става посредством набор от команди, които също могат да се разделят на две групи: общи и специални. Общите команди са: стани, легни, на място, напред, кръгом, наляво, надясно, редом, по-бързо, по-бавно и т.н., а също така и команди за похвала и мъмрене. Специалните водачески команди изискват от кучето да търси светофар, пешеходна пътека, спирка, стълби, вход, изход, асансьор, пейка в парка или свободно място в градския транспорт и т.н. Когато опознаете добре четириногия си партньор, с помощта на тези команди вие можете да управлявате поведението му във всяка ситуация и съвсем точно да се ориентирате в обстановката чрез сигналите, които той ви дава.
За да си представите всичко това, ще се опитам да го онагледя с примери, извлечени от собствения ми опит:
В момента, в който поставите на кучето специалния твърд повод, то разбира, че преминава в работен режим. Сега ще се опитам да опиша какво може добре обучения четириног придружител в различни работни ситуации. В ежедневието си всеки човек използва няколко обичайни маршрута, чийто брой и честота на преминаване зависят от неговите навици, активност и контактност. Да предположим, че разглеждаме пътя до работното ви място, до градския парк или до дома на ваш приятел. Мислено можем да разделим всеки от тези маршрути на етапи, които включват междинни цели и препятствия. Например: първо трябва да стигнете до автобусната спирка, после пътувате няколко спирки с автобуса, след това пресичате кръстовище или минавате през подлез и накрая, след като повървите пеша стигате до крайната си цел, която е сградата на работното ви място или дома на приятеля ви.
НА УЛИЦАТА
Излизате от къщи, давате команда за посоката, например "наляво" и тръгвате към спирката. Кучето ще се стреми да ви води по тротоара или по най-безопасната част от пътя, в случай че няма тротоар. Докато вървите, то ще избира пътя така, че да заобикаляте всички опасни препятствия: дупки, липсващи плочки, камъни, циментови кошчета за боклук и цветарници, паркирани коли, сергии и т.н. ако трябва да прекосите малки пресечки, когато наближите края на тротоара, то ще забави рязко ход и ще спре на ръба. За вас това е сигнал, че предстои слизане. Тук трябва да спрете за миг, за да се убедите, че не се задават коли, след което давате командата за пресичане, стъпвате на платното и пресичате с ускорена крачка. Кучето е обучено да пресича само в права посока и колкото е по-широка улицата, толкова повече то бърза, за да ви качи на безопасния тротоар. Преди да се качите на бордюра, то отново спира за миг, което е сигнал, че предстои качване. Когато наближите спирка /20-30метра/, давате командата "търси спирка". След като тази междинна цел вече е в полезрението на партньора ви, той ви отвежда под козирката на спирката или до табелката, прави кръгом и сяда от лявата ви страна.
Впрочем, кучето водач винаги върви от ляво, вие държите повода с лявата ръка и когато сте в покой - седнали или прави, за предпочитане е то да седне или да легне пак от лявата ви страна. Кучето търпеливо ще изчака да вземете решение на кой автобус ще се качите и когато той дойде, давате команда " стани", после "до ръба", за да слезете от тротоара и накрая давате команда "търси вход". Партньорът ви ще избере най-близката врата и ще ви заведе пред нея. При качването в автобуса първо е кучето, което държите вече само на дългия мек повод, а след него се качвате вие. Слизането става в обратния ред - първо човекът, а после кучето, за да не ви повлече, ако реши да скочи, което за него е по-лесен и естествен начин за слизане.
В АВТОБУСА ИЛИ В ДРУГО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО
В случай, че пътувате в автобус, в който има свободни места, кучето ще ви заведе до първата свободна седалка, след което ще се напъха под нея, като прибере краката и опашката си така, че да не пречи и да не го настъпят. Подобни идеални ситуации обаче, твърде рядко се случват в нашия градски транспорт, така че обикновено свободни места няма и се налага да помолите някого да стане, ако никой от спътниците ви не се сети да го направи сам. В автобуса кучето предпочита да легне, защото така е по-устойчиво при завои и рязко удряне на спирачки. То винаги ляга така, че да наблюдава пътеката и най-близката врата. в автобус и тролей е добре да се избягват въртящите се платформи при хармониката, а за метрото - ескалаторите, защото там съществува опасност да бъдат защипани ноктите на кучето, а това може да донесе много неприятности.Дипломираното куче водач е обучено да пътува в пътническите салони на самолета и влака. То тича от ляво, когато карате с някого велосипед-тандем. В лека кола, при пътуване на къси разстояния, стопанинът сяда на седалката до шофьора, а кучето в краката му. Моето куче и аз пътуваме по този начин дори в лек автомобил "Тико". Четириногият придружител се държи спокойно и дисциплинирано във всички видове превозни средства.Съгласно българските нормативни документи, кучето водач може да пътува в обществения транспорт, що има отличителни знаци, намордник и паспорт.
СВЕТОФАР, КРЪСТОВИЩЕ И ПОДЛЕЗ
На коя спирка слизате, естествено решавате вие. Когато времето за слизане наближи, командвате "стани", а след това "търси изход". За съжаление, понякога се налага да разбутате струпани на пътеката или вратата хора, за да може кучето да я види. Това най-вероятно ще предизвика сърдитите забележки и уплашени възгласи на тези, които до момента не са забелязали партньора ви. Добре би било да реагирате спокойно и в никакъв случай не изпитвайте вина - вие и кучето имате право да сте заедно навсякъде. След като слезете, кучето ще ви заведе на тротоара и ще чака команда за посоката, в която трябва да продължите. Да предположим, че командвате "надясно" и после " напред", за да стигнете до кръстовището. Когато наближите /20-30 метра/ до целта давате команда "търси светофар". Кучето ви отвежда до светофара и на ръба на тротоара спира в очакване на вашето решение кога да пресечете. Ако светофарът е снабден с бутон за звукова сигнализация, има специална команда, с която искате от кучето да ви покаже бутона, което то прави като се изправя на стълба с глава под копчето. В цяла Европа светофарите са озвучени, но у нас, за съжаление това удобство все още е рядкост. Затова най-често ще се налага да пресичате на обикновени кръстовища и светофари, при което е задължително да питате хората или да се ориентирате по тях. По природа кучето е далтонист и не може да бъде научено да разпознава цветовете на светлинната сигнализация. Решението кога да се пресече е изцяло ваша грижа. Ако можете да избегнете кръстовището, като преминете през подлез - това е за предпочитане. Когато наближите подлеза, давате на кучето команда "търси стълби". Приближавайки първото стъпало, то ще забави крачка и пред него ще се закове. За вас това е сигнал, че стълбите започват. Давате на кучето команда "редом", за да се притисне плътно до левия ви крак и започвате слизането стъпало по стъпало. На последното стъпало преди площадката, партньорът ви отново ще спре, за да разберете че стълбата е свършила, а ако има площадка, за да се ориентирате, че вече сте на нея. Вътре в подлеза вие вземате решение за посоката, за да стигнете до нужния изход. Това означава, че трябва да сте наясно къде сте и къде отивате. В противен случай - питайте.
Излизането от подлеза става по същия начин - чрез команда "търси стълби" и после "редом", за да изкачите стълбите. Когато наближите сградата, представляваща крайната ви цел, давате команда "търси вход" и влизате в нея. Ако това е място, на което ходите сравнително рядко, добре е да си набележите ориентири, по които да разберете, че вече сте наблизо. Ако това е всекидневно посещаван обект, кучето ще го запомни и още след 5-6 посещения можете изцяло да разчитате на него. Още когато тръгнете в съответната посока на финалния етап от маршрута, то ще знае къде отивате и ще ви заведе направо там дори без да командвате. Ако в сградата има асансьор, можете да дадете команда "търси асансьор" и кучето ще ви отведе пред вратата му.
ЗА РОЛЯТА НА ДОВЕРИЕТО
Тук е мястото да подчертая, че синхронът в работата на двойката сляп човек с куче водач е възможен само, ако е споен с доверие. Искам да кажа, че адекватната смяна на ръководната роля при вземане на решения е възможна само когато опознаете кучето си и му се доверите.С времето се убедих, че когато е в работен режим, кучето ми знае какво прави и защо го прави. Когато не се доверя на решението му, а се наложа по господарски, обикновено го подтиквам към работна грешка, за която отговорността е изцяло моя. Ще ви дам пример. По един от обичайните ни маршрути обикновено минавахме между паркирана върху тротоара кола и витрина на някакъв магазин. Един ден когато стигнахме до там, Камила се закова и отказа да продължи напред. Дадох и команда да търси път и тя тръгна да ме сваля от тротоара, за да заобиколим мястото по улицата. Да се върви по улицата по принцип е грешка, затова аз реших да се наложа и много сърдито изкомандвах "напред".Разбира се кучето се подчини, продължихме напред и минахме по страшно много натрошени стъкла. Кучето е изцяло отговорно за избягването на всички текущи препятствия и опасности по трасето и най-доброто, което стопанинът може да направи е да му се довери Сега ще ви дам и друг пример за значението на доверието. Аз имам непреодолим страх от стълби, който датира от първите месеци на ослепяването ми. Още в първия ден от обучението с Камила в Пловдив, треньорът ни беше определил маршрут с много преминавания през подлези. Цял ден препускахме в несвяст нагоре и надолу по стълбите на някакви подлези, после по мостовете на Марица, и после пак през подлези. Същата нощ сънувах кошмар, как се търкалям с кучето надолу по стълбите на някакъв подлез. Събуждам се в студена пот и си казвам: Няма нищо! Това е само сън! Всичко е на ред!" Заспивам и пак сънувам същия кошмар. На другия ден бях много напрегната и реших да споделя с треньора кошмарите си. Тогава той ми обясни, че за кучето слизането по стълбите, в тази тъмна дълбочина на подлеза, е не по малко страшно отколкото за мен. То слиза бавно и внимателно и пазейки себе си, пази и мен. Искам да ви кажа, че сега мога да тичам по всички стълби - към офиса или на всеки подлез, но само когато съм с Камила. С нея се чувствам така свободна и сигурна, както не мога с никой човек Когато опознах напълно четириногата си партньорка, свикнах да дешифрирам всеки неин сигнал само за части от секундата Сега се движа така уверено и свободно, както никога не съм могла с помощта на бял бастун, например.
НА ОБЩЕСТВЕНИ МЕСТА
Добре обученото куче водач може да ви придружава на всички обществени места: на работа, в учреждения, ресторанти, аптеки и т.н То търпеливо чака да приключите работата си, дори ако това отнема часове. Когато се очертава продължителен престой, добре е да му се намери удобно място, където може да легне без да пречи. По правило то не лае, не става и не досажда на никого. Ако стане неспокойно, най-вероятно има нужда от извеждане за тоалет, нещо което рядко се случва извън обичайното време за разходка. Двойката човек с куче водач представлява много респектираща и интересна гледка. Слепият човек с куче водач не е и не изглежда безпомощен, а напротив. Неговата поява по улиците и на обществени места не събужда съжаление, а уважение. Благородния вид и мисия на кучето предизвиква възхищение и симпатия. Уверявам ви, че съвместният живот и работа с куче водач носят лична свобода, ново самочувствие и спокойна увереност в себе си. За огромната любов и грижа, които получавате от партньора си няма да говоря, защото това не може да се разкаже, то трябва да се преживее.

10. КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ ПРИ СРЕЩА С КУЧЕ ВОДАЧ
Има няколко основни неща, които са важни:
1. Минувачите и спътниците в превозното средство трябва да знаят, че не е добре дълго да гледат кучето в очите, защото това се тълкува от него като предизвикателство.
2. Не е добре да бъде разсейвано кучето с жестове или по друг начин, защото то може да направи сериозна работна грешка
3. Когато хората искат да осъществят контакт, трябва да се обръщат директно към придружавания, а не да се опитват да установят връзка първо с кучето /спомнете си английския анекдот за кучето водач от предната глава/
4. И накрая - задължително е, когато срещнете двойката "човек с куче водач", да й направите път, както се постъпва във всяко цивилизовано общество. /6/
Важно е да се знае, че околните хора трябва да избягват някои действия: Едно куче водач не бива да се гали, да се подмамва или да се плаши! Така то принудително ще се отклонява от своите задължения. Първо питайте собственика дали може да го погалите или да помогнете при нужда. На хората е трудно да се въздържат да не го погалят. За това понякога на твърдия повод се поставя надпис: "Не ме разсейвай - работя"! В никакъв случай не хващайте твърдия повод, защото така ненужно ще внесете несигурност в работния екип! При разходките, ако срещнете куче водач, хванете собствения си домашен любимец за каишката. Обикновено едно куче водач се държи напълно спокойно - то напада само когато стопанинът му е заплашен. /6/

11. ИЗИСКВАНИЯ КЪМ КАНДИДАТА ЗА КУЧЕ ВОДАЧ
Високи са изискванията и към бъдещия стопанин на куче водач. Той трябва да бъде физически и психически здрав, за да овладява кучето и да осъществява тесен контакт с него. Установено е, че кучетата водачи са неподходящи за младежи до 18 години, защото те са още психически неуравновесени. Възрастните хора над 65 години срещат трудности при физическото овладяване на кучето. Това не се отнася за хора, имали преди кучета, тъй като те познават начините за работа с тях. Университетския преподавател Бернар Брашер, сам ползващ куче като придружител, сочи следните 6 основни изисквания към притежателя на куче водач:
1. Той трябва да чувства естествено влечение към животните. Кучето е живо същество, надарено с чувствителност и работата, която то ще даде, твърде много зависи от разбирателството между него и стопанина му. Срещу полаганите усилия, изключителни за едно животно, то трябва да намери щастието си в обичта на човека. Ще отбележим също, че за водачи се подготвят кучета от едри породи - немско овчарско куче, лабрадор и т.н., така че слепия не бива да има страх от големи животни
2. На животното трябва да се осигурят известни удобства /например достатъчно голямо жилище/. То обаче се стреми да бъде винаги с господаря си и тази възможност не бива да му се отнема, с изключение на нощта. Много важно е на животното да бъде осигурен хранителен режим. То трябва да се храни добре, но в никой случай да се прехранва / както някои домашни любимци/, защото прехранването съкращава живота на кучето и влошава общото му здравословно състояние.
3. Кучето трябва да "работи" редовно , каквото и да е естеството на работата на стопанина му. В противен случай то губи спортната си форма и става безразлично към служебните си функции.
4. Ефикасността на кучето водач зависи от добрия избор и от качеството на дресурата. Животното трябва да бъде едновременно послушно и инициативно на улицата. Тези качества обаче не се придобиват веднъж за винаги. Дресурата трябва постоянно да се поддържа и развива. В този смисъл качествата на кучето зависят от стопанина му. Установено е, че когато връзката между двамата партньори е добра, животното постоянно прогресира. Идеалното положение е поддържането на дресировката да се смята като един вид спорт, което е твърде стимулиращо.
5. Бъдещият стопанин трябва да знае, че неговият другар ще го следва навсякъде - на почивка, в хотела, при приятели и т.н. Когато това е невъзможно - например театър, концерт и др., най-добре е животното да се остави в жилището си, което е поносимо за него, ако се касае за много редки случаи.
6. Кучето трябва да бъде добре прието от всички хора в жилището и от съседите.

А сега ще представим и позицията на Албена Алексиева. Ако в главите "Какво наистина може четириногия придружител" и "Двойката човек - куче в работен режим" в общи линии отговаряме на въпроса за придружителските възможности на кучето - тук ще се опитаме да разясним друг, не по-малко сериозен въпрос - кой може да ползва куче водач. Много ми се ще да кажа: всеки сляп човек, който наистина го иска, но за съжаление отговорът не е толкова лесен. Има някои задължителни условия, на които кандидатите трябва да отговарят и няколко сериозни проблема, които трябва да имат предвид.
ЗДРАВЕ И КОНДИЦИЯ
Енергичния и бърз начин, по който кучето се движи в работен режим, както и задължителните разходки два пъти дневно, изискват от слепия човек добро общо физическо състояние и здраве. В този смисъл всякакви проблеми с опорно-двигателния апарат и общата физическа активност биха затруднили до степен на невъзможност използването на куче водач. Това е причината, хора над 65 годишна възраст, които никога не са имали куче водач, обикновено да получават отказ. Като правило тяхното здраве и общо физическо състояние не им позволяват динамиката и енергията необходими за адаптация към движение с куче водач. Същото се отнася и за по-млади хора, които имат тежки хронични заболявания, снижаващи общата им физическа активност. За незрящите с допълнителни увреждания от типа: влошен слух и зрение или увредена лява ръка, които са в добро физическо състояние, школите обикновено предлагат специално обучени кучета за всеки конкретен случай. Като правило, подборът на кучето се съобразява с пола, ръста, теглото и стила на живот на кандидата. Например енергичните, спортен тип хора с високо ниво на физическа активност могат да се адаптират добре към темпото и характера на една немска овчарка. Кротките, с по-спокоен стил на живот, а също така и психически по-лабилните и чувствителни хора, по-добре се справят с помощта на уравновесените и подчертано спокойни лабрадори, голдън ритрийвъри и кръстоските между тях.
ОБУЧЕНИЕ В ОРИЕНТИРАНЕ И МОБИЛНОСТ
Необходимо е кандидатът за куче водач да притежава добри мобилни умения. Той трябва да е преминал курс на обучение по ориентирани и мобилност, да е овладял техниките за ползване на дълъг бял бастун. В някои школи за кучета водачи, получаващия куче се обучава не само как да го ползва и да се грижи за него, но и се включва в кратък курс по ориентиране и мобилност. В този курс се акцентира най-вече на овладяване на техниките за ползване на дълъг бял бастун. С основание се смята, че кучето водач и дългия бял бастун не са взаимно изключващи се алтернативи. Кучето водач и белия бастун са една чудесна комбинация за надеждно и независимо движение при всички мобилни ситуации. /3/ Нещо повече, когато се изградят пълното доверие и синхрон между незрящия и неговото куче, белият бастун може да се окаже излишен в процеса на движение, освен като допълнителна сигнализация за околните, когато двойката попадне в много сложна пътна обстановка - например, голямо кръстовище с разрешен десен завой.
ЛИЧНА МОТИВАЦИЯ
Тук вече е мястото да се каже, че важно условие е наистина да сте сигурни, че искате куче водач. Ако имате страх от кучета или не обичате животните, най-вероятно ще ви е много трудно да свикнете с него и което е по-важно, няма да му се доверите напълно, а това лишава нещата от смисъл. Взаимодействието в "двойката" се крепи на абсолютното доверие между партньорите. Когато кучето заобикаля или предупреждава за текущите препятствия по трасето, вие му се доверявате на 100%. Ако попаднете в непозната обстановка, пак можете да му се доверите напълно, докато се ориентирате самите вие. То ви вярва, обича и пази, защото вие сте господарят, за когото то работи. Според моите наблюдения, слепите хора, които отлично се справят с белия бастун и са свикнали да се движат самостоятелно по този начин, обикновено не са мотивирани да ползват куче водач и не са склонни да му се доверят. Кучето изисква немного на брой, но системни грижи, който няма да ви дотежат, само ако наистина го искате и се нуждаете от него. Хранене, разходки, ресане, къпане, ваксини и т.н. все неща, които са ваша грижа и не бива да се подценяват, ако искате да имате здраво и трудоспособно куче.
ОТНОШЕНИЕТО НА СЕМЕЙСТВОТО
Отношението на семейството е от изключително значение. Собственикът на школата, от която аз получих своето куче, ми разказа случай, когато сляп човек е бил принуден да върне четириногия си придружител в училището, защото съпругата му така и не могла да свикне с него и да го приеме. Много е важно да разчитате на подкрепата на семейството си, още когато вземате решението да имате куче водач. След това тя ще ви е нужна докато трае процесът на адаптация. И не на последно място - всичко би било много по-лесно, ако имате едно обичано и желано от цялото семейство куче.

12. КАК МОЖЕМ ДА СЕ СНАБДИМ С КУЧЕ ВОДАЧ?
Докато в България не бъде открито училище за кучета водачи, което надявам се ще се случи в близките години, единствения възможен начин да се снабдите с такъв чудесен придружител е да го закупите от някоя задгранична школа. След като се спрете на държавата и училището трябва да направите писмено запитване, в което да уточните възрастта си, пола, ръста, теглото, семейно положение и работата си. Отговорът на училището вероятно ще включва конкретно предложение и цена. От тук нататък всичко е въпрос на уговорка, време и пари.
ЦЕНАТА
В Интернационалната Федерация на училищата за кучета водачи на слепи членуват над 150 училища от цял свят: Европа, Азия, Австралия, Америка. Това са социални училища, които предоставят обучените кучета безвъзмездно на слепите граждани от своята страна.Издръжката на всяко училище, както и средствата вложени в обучението на кучетата се осигуряват от неправителствени организации, благотворителни инициативи на местната общност, социални институции и фондове. Във Великобритания например, Нейно Величество Кралицата е патрон на Асоциацията на училищата за кучета водачи на слепи. В Испания - училището се издържа от националната организация на слепите ОНСЕ. Едно от италианските училища е под патронажа на Lions club. В Германия и Холандия Здравната каса може да изплаща стойността на кучето, така че слепият човек го получава безвъзмездно. Чужденците обаче не попадат под съответната социална закрила, така че училищата, чийто регламент позволява това, определят пазарни цени. Поради обстоятелството, че в България все още няма училище за обучение на кучета водачи и не съществува официален регламент на статута и начините на изплащането на тези служебни кучета, купуването им може да стане от задгранични школи, по фиксираните от тях цени. Казано на късо, плащането на кучето става изцяло ваш проблем, а цената обикновено е много висока. Никъде по света тези кучета не са евтини, тъй като това е сложна и скъпа дресура, в която са инвестирани много време и професионализъм от най-висша класа. В Германия например, цената на едно обучено куче водач варира от 25 000 до 35 000 марки в зависимост от породата и възрастта му. В нашите условия изплащането на внесено от вън куче е възможно само чрез мащабни дарителски и спонсорски кампании, които разбира се някой трябва да организира.
СЪВМЕСТНО ОБУЧЕНИЕ
Всяко училище, от което бихте взели куче водач, ще ви предложи задължителен курс на обучение за съвместна работа с новия ви партньор. Не подценявайте този курс, защото той е от изключително значение за успешния ви старт. Личния ви треньор ще ви обясни и покаже всичко важно, което трябва да знаете от самото начало. Първите си маршрути ще отработите заедно с него. Точно по време на това обучение ще се отпуснете и ще повярвате напълно в новия си придружител.
ЕЗИКЪТ
Когато получите куче водач обучено зад граница, това значи, че общуването с него ще става на езика, на който е построена дресурата. Налага се да се овладеят до степен на светкавична реакция около 20 - 30 команди на съответния език. Това изобщо не е страшно. Дори ако предварително не сте знаели и една дума на него, след около 2 седмици ще изстрелвате командите автоматично и безпогрешно за всяка ситуация.

13. ГРИЖИ ЗА КУЧЕТО ВОДАЧ
У ДОМА
Добре обученото куче водач идва с железни домашни навици, които са така създадени, че съвместният ви живот да изисква минимум усилия и грижи от ваша страна. Стопанинът няма никакъв интерес да ги разваля, защото разглезването и непоследователното поведение, в края на краищата си остават за негова сметка.
СВОЕ МЯСТО
Важно е още първата минута, кучето да разбере къде е неговото "място". Това може да бъде дюшече или някакъв вид дебела постелка, която може да се мести. Където и да я поставите - у дома или в хотела или в стаята отредена за вас, когато сте на гости, кучето ще знае, че това е неговото място и винаги когато дадете команда, то ще отиде там. Качването и лягането по мебелите: дивани, фотьойли, легла е абсолютно забранено и кучето няма да го прави, ако вие не го подтикнете или не му го разрешите.
ХРАНЕНЕ
За три години опит установих, че кучето водач се гледа много по-лесно от което и да е домашно куче.Това е така, защото от стопанина се изисква само да поддържа дресурата и да не разваля добрите навици на животното. Едно от неверните твърдения, които битуват сред хората, включително и сред слепите е това, че изхранването на кучето водач е изключително скъпо.Истината е, че ежедневната дажба на кучето водач, дори ако е от едрите породи, не струва повече от 1 лв., когато се използват маркови сухи храни от среден клас съгласно инструкциите на съответното училище.Има няколко важни неща за храненето, които непременно трябва да се помнят. За всяко служебно куче, храненето е част от дресурата. Добре обученото куче водач се храни веднъж на денонощие, не приема храна от чужди хора и не досажда на масата, когато се храните вие. Най-пълноценно за кучето и най-удобно за стопанина е храненето с качествена суха храна, изборът на която трябва да бъде съобразен с породата, теглото, активността и възрастта му. Важно е дневната дажба да се поднася в един и същи час, за предпочитане вечер, след като е приключил работния ден на кучето, за да може после да се отпусне и да почива. ДРУГО ВАЖНО НЕЩО е дажбата суха храна да бъде предварително накисната в топла вода в продължение на 15-20 минути. Това подобрява вкуса и увеличава обема й 2-3 пъти още преди да бъде изядена. Така поднесена, тя засища веднага и по-лесно и пълноценно се усвоява. Този начин на хранене има няколко неоценими предимства:
- Точен баланс на хранителните вещества,
- Лесно, бързо и чисто приготвяне,
- Удобство при пътуване.
Друг освен стопанина може да храни кучето само по изключение. Добре е да не разрешавате на приятелите и познатите си да дават на кучето лакомства, но преди всичко не разрешавайте на кучето да взема нещо за ядене от друг човек. Спокойно можете да забравите на масата или на открито някакви хранителни продукти - кучето няма да ги докосне, нито ще ви досажда по време на хранене. Ако се налага да бъде с вас в същото помещение, например в ресторант, то ляга под масата и го забравяте.
РАЗХОДКИТЕ
Извеждането сутрин и вечер за свободна разходка и тоалет е задължително. Добре е това да става на спокойно и удобно за вас място в близост до дома ви. Когато се пуска да потича на свобода, кучето трябва да бъде без твърдия водачески повод и без дългия мек повод, но задължително със звънче на нашийника, за да го чувате и да не му позволявате да се отдалечава повече от необходимото. Редовните свободни разходки и режимът на контролираното хранене са много важни за здравето и кондицията на кучето водач, защото ако то надхвърли идеалното си тегло и стане прекалено силно или лениво, ще ви бъде трудно да го владеете и да разчитате на него.
СЕМЕЙСТВОТО И ПРИЯТЕЛИТЕ
Според мен е задължително идването на кучето у дома да е предшествано от семеен консенсус по въпроса. Ако то не е желано и добре прието от всички, това много ще затрудни адаптацията му и ще бъде източник на голям брой неприятни недоразумения. Още от самото начало най-важния човек - "водачът на глутницата", ще бъде и ще си остане стопанинът - този за когото кучето работи. Останалите членове на семейството скоро също ще получат своите места в йерархията, която кучето прави на семейната група - "глутница". Възможно е в началото то да не слуша никого другиго и да ви следва по петите от стая в стая. След известно време, когато обживее новия си дом, то ще престане да ви следва като сянка и ще се чувства отлично само или в компанията на другите членове от семейството. След като изградите сериозна връзка с кучето (според моя опит това отнема около 3-6месеца), вие можете да оставяте кучето у дома съвсем само. То няма да направи никакви бели, просто ще си стои и ще ви чака. Ако правите дълги отсъствия обаче, с дни или седмици, имайте предвид това, че вашия партньор много, много ще тъгува за вас. Приятелите ви скоро ще разберат, че това красиво и послушно животно не е "ей кученце", с което можеш да си поиграеш и да го помачкаш. Ще установите, че кучето също проявява предпочитания към определени хора, а на други показва сдържано, но недвусмислено, че не ги харесва.

14. И В БЪЛГАРИЯ КУЧЕТА ВОДАЧИ
У нас също са известни отделни случаи, когато слепи са използвали кучета водачи (Стара Загора, София и др.), като самите слепи са ги дресирали според възможностите и нуждите си, макар че кучетата не винаги са били от най-подходящата за целта порода /3/ На 2.06.1983 г. на аерогара Варна пристигат двама инструктори - дресьори от Централната републиканска школа за подготовка на кучета водачи - гр.Купавна, собственост на Всерусийското общество на слепите (ВОС). И заедно с тях две кучета - дар от ВОС за Съюза на слепите в България. Пристигналите от Русия кучета са много красиви. Дана е немска овчарка и по външен вид прилича на вълчица. Тя е сдържана и строга и не приема ласки от всекиго. Шотландската овчарка Тези е дружелюбна и гальовна и със своята червеникаво-кафява окраска напомня на лисица. Първата е носителка на 5, а втората на 3 медала от киноложки изложби. И двете се възпитанички на школата за кучета водачи в град Купавна. Тя е създадена през 1960 г. и в нея до сега са подготвени над 3 000 кучета /3/. На другия ден след пристигането Дана и Тези за първи път установяват контакт с бъдещите си български стопани - Виктор Христов от София и Валери Каменов от Видин. Това са хората, на които те ще заменят бастуните и придружителите, ще бъдат занапред техните очи. През 1985 г. в двора на Централното управление на Съюза на слепите в България се появява малка дървена колибка в която всяка сутрин Кръстина Желязкова от брайловата печатница оставя красиво черно куче. Докато тя работи, Беси най-покорно я чака, а после заедно тръгват към къщи /6/. На 14 май същата година от школата за кучета водачи от гр. Ерфурт, Германия пристигат нови две кучета със своите дресьори. Едното се предоставя на Кръстина Желязкова, а другата немска овчарка - на Валентин Георгиев - инспектор по рехабилитация в ПП УСПЕХ - гр. Варна. За съжаление съдбата на тези две четириноги придружителки на слепи не е особено щастлива. Беси и Кръстина имат много проблеми в своите взаимоотношения и няколко месеца след получаване на кучето водач, Кръстина преустановява ползването му като придружител. След четири години – 1989 г. Беси е използвана за разплод при опит да се създаде първата българска школа за кучета водачи в София. "Варненката" Анка се разболява сериозно и само 9 месеца след пристигането й в България умира. През 1990 г. невиждащият Иван Левски от гр. Перник, който е бил на лечение в Москва, успява да се снабди по частен път с дипломирано куче водач от школата в Купавна, Русия. За съжаление, само два месеца след пристигане на кучето в България, то е откраднато. Валентин Георгиев, оценил големите преимущества на кучето водач, през 1992 г., организира успешна спонсорска кампания за доставяне на ново куче водач. Новата му четиринога придружителка е от породата лабрадор и се казва Ванда - възпитаничка на Мюнхенската школа за кучета водачи на Гунтер Болдхаус.
На 16 април 1999 г. на летище "София" с полет на "Луфтханза" кацат две немски овчарки, придружени от двамата си треньори - Гунтер Болдхаус и Томас Бешер. /6/. Журналистката Албена Алексиева получава Камила, а Сента става собственост на юриста Хюсеин Исмаил - и двамата от София. И Камила и Сента са ученички на школата за кучета водачи в гр. Арнщат - Германия, собственост на Гунтер Болдхаус. Школата е трета по големина в Германия, смята се за първа по качество на дресура и нейни възпитаници работят успешно по цял свят. /6/. Според нормативната уредба в много страни тези животни се причисляват към служебните кучета и имат особен статут в обществото. Когато един сляп човек притежава такова животно, той може да влиза с него в магазини за хранителни стоки, лекарски кабинети, църкви, ресторанти, пазари, открити къпални, обществени превозни средства и самолети. За кучето водач не се плаща данък. Освен това присъствието на тези животни в жилищата не може да бъде забранено - наемодателите трябва да разрешат на слепия човек да живее с кучето си. /9/ Въобще обичайните забрани за кучета като правило не важат за четириногите придружители. В Германия например само на кучето водач е разрешено да пътува без намордник в обществения транспорт.

За съжаление, България е все още много далеч не само по нормативната уредба и опит на Западна Европа в разпространението и обучението на кучета водачи, но и по отношение на образа на това служебно куче и адекватното възприемане на двойката сляп човек с куче водач. Наистина през последните две десетилетия в България по различно време и на различни места са живели и работили 8 дипломирани кучета водачи, обучени в руски и германски училища. Поради малобройността и разкъсаното им във времето появяване обаче, те си остават прецеденти, които не получават публичност и не водят до промени в обществените нагласи. Явлението куче водач най-вероятно няма да хване здрави корени у нас, докато не се появи местно училище, което да произвежда обучени кучета с дресура и цени съответстващи на българската реалност. Само появата на повече такива кучета би могла да доведе до регламентирането и изплащането им от специалните социални фондове, за да могат българските слепи граждани да ги получават безвъзмездно, както е по цял свят. Докато кучето водач е събитие за нашата действителност, няма как да се изгради адекватно социално и институционално отношение към него, нито към двойката "сляп човек с куче водач". За три години опит Камила и аз натрупахме в общата си биография голям брой тъжни и смешни случки, в основата на които винаги е било непознаването и неразбирането на явлението куче водач. Сега ще ви разкажа някои от тях, за да се посмеем заедно, и за да ви напомня, че когато човек не разбира нещо, по-добре е да попита, отколкото да прибързва със заключенията. През първите две години отнесох много ругатни, защото обикновено ме вземаха за "невъзпитана нахалница", която за ужас на мирните граждани влачи голямото си куче по най-непозволените места! Например: качваме се в автобус - първо Камила, после аз. Рейсът естествено е препълнен и се налага да поразбутаме хората, за да си намерим място - аз да се хвана, а кучето да легне. Веднага около нас се завихря скандал: "Къде си го повлекла това куче, ма! То нема място за нас, тя с куче че се вози! Никой ли не ти е казвал, че у рейса не може с кучета..." Започвам спокойно да обяснявам, че това куче може защото аз съм сляпа, а кучето ми е водач. Кой разбрал, кой не - хората се разделят на "за" и "против" и продължават разправията помежду си. Веднъж в един тролей възмутена дама ми заяви, че съм проста, врътна се и отмина преди да мога да и обясня каквото и да било. Друг път в метрото една жена се развика, че не била длъжна да се съобразява с мен и кучето ми. Честно казано, доплака ми се, но стиснах зъби и си казах, че и аз не съм длъжна да се съобразявам с нея - това е обществен транспорт и аз имам право да го използвам. Както и да е..., жената сигурно имаше фобия от кучета. Още през първите няколко месеца от съвместната ни работа с Камила разбрах, че ще се наложи да се примиря с огромната неприязън и страхът на хората, предизвикани от незнанието. Върху твърдия повод на кучето ми има картинка и надпис на немски "куче водач на слепи", но това очевидно не беше достатъчно. Реших да нося тъмни очила, като един от обичайните знаци за слепота. Само след седмица установих, че и това не върши работа, защото стотици хора целогодишно си ходят с тъмни очила, а в моя случай черните очила просто изиграха ролята на още един ексцентричен акцент. Следващото, което опитахме бяха малки червени кръстчета върху белите ленти на твърдия повод. Веднага започнаха да ме питат дали кучето е планински спасител! Е, все пак имаше малък напредък - поне ме питаха преди да ме наругаят... Движейки се между хората, съм ги чувала да правят най-различни и понякога много забавни догадки за функциите на твърдия повод. Една майка обясняваше на детенцето си, че това е седло за возене на малки деца. Много възрастни хора мислеха, че това е "самарче" за багаж. Понякога съчувствено са ме питали да не би да ми е бясно кучето или да му е счупен гръбнакът. Разбира се по-често реакциите на хората са доброжелателни и понякога дори ме развеселяват. Веднъж, беше около Коледа, аз и Камила излизаме от метростанция Сердика заедно с група приятели. Спряхме за малко докато се уточним кой на къде тръгва. В този момент към мен се приближава някакъв мъж и с плътен, артистично любезен глас ме пита: "Извинете госпожо, това куче спасител ли е? Аз отговарям в същия стил: "Не господине, кучето е водач!" Почти неуловима пауза, последвана от нов въпрос: “Хм-м-м, разбирам... А водач на какво?" Отговарям с артистично потупване по гърдите: “Водач на слепи, господине! Аз съм сляпа, а това е моето куче водач!" Човекът направо се притесни: "О-о, извинявайте госпожо, извинявайте...! Аз пък съм Дядо Коледа...!"- и докато да си помисля, че този е по-луд и от мен, той пъхна в ръцете ми едно малко плюшено мече. Благодарих, грабнах си кучето и объркана отминах. После ми обясниха, че това наистина бил Дядо Коледа на софийското метро, който през целия ден раздавал около фонтана дребни подаръчета на децата. Друг път по време на ваканция през първото лято на Камила в България, бяхме на вилата на родителите ми в Странджа. Всеки ден тримата - аз, кучето и сина ми, правехме дълги разходки по хълмовете край селото, които ни доставяха истинско удоволствие. Един следобед срещнахме голямо стадо овце, охранявано от две три кучета. Докато се чудех как да го избегнем, към нас се затича овчарят с голяма сопа в ръцете и Камила разбира се го залая. Хванах си на късо кучето, скарах му се и се приготвих да се извинявам, а човекът взе да се диви: "Ц-ц-ц, машалла..., кво е туй куче? Я глей, глей - на вълк мяза! Ц-ц-ц, опасна работа, а? Голям ли муй масрафа...? Слушай, булка, я го пусни в стадото, а? Ако завали овца - твоя е!" Смаяна запротестирах:"Чакай бе, човек! Ама..., няма да правим такива работи! Това куче не е..." Той обаче продължава: “Няма, булка, не бой се! Дума ти давам, ако завали овца - твоя е!" Едва се откачихме. Голям мерак имаше човекът да провери бойните качества на Камила. Как да му обясня, че тя сигурно за пръв път през живота си виждаше овца!
През всичките тези години най-сериозен проблем съм имала винаги с ведомствената охрана на различните частни и държавни учреждения, които ми се е налагало да посещавам. При всяко първо посещение за някаква среща, винаги си предвиждах 10 минути резервно време за задължителната "схватка" с охраната. Влизането ми с кучето винаги ставаше след дълги и сложни обяснения или изрично разрешение от началника. През последната година, покрай кампанията за връзки с обществеността на Фондация "Очи на четири лапи", нещата доста се промениха. Благодарни сме на всички печатни и електронни медии, които ни помагат да започнем да изграждаме ясен и обществено приемлив образ на двойката "сляп човек с куче водач", да популяризираме целите и задачите на Фондация "Очи на четири лапи" и да получаваме нарастваща обществена подкрепа.

Ако прочетеното до тук ви е направило по-информирани и съпричастни по темата, значи книгата си е свършила работата. Ако наученото от нея е събудило у вас желание някак да помогнете, повече слепи хора у нас да имат кучета водачи и по-скоро в България да заработи такова училище, то значи вие сте наш съмишленик и потенциален доброволец на каузата. За да станете регистриран доброволец на Фондация "Очи на четири лапи", просто трябва да попълните доброволческия талон, който можете да намерите на нашата уеб страница: www.e4p.net
След като установим контакт, екипът на Фондацията ще ви изпрати материали и ще ви предложи програма за съвместна работа. Очакваме ви!
Албена Алексиева
Ангел Сотиров

 

 Любопитно

2 КАНАДСКО ЕСКИМОСКО КУЧЕ - една древна приказка с модерно продължение в стил Ханс Кристиян Андресен
2012.01.04

2 СПИНОНЕ ИТАЛИАНО - спокойствието на универсалния ловец
2010.08.27

2 МИНИ ФОКСИ - колко мъничък може да бъде един фокс териер?
2010.07.16

2 СЕГУДЖО ИТАЛИАНО - съвременният наследник на старинна порода гончета
2010.07.02

2 ХЪНТАУЕЙ - елате в НОВА ЗЕЛАНДИЯ, за да го видите!
2010.03.26

2 Африканските ловци БАСЕНДЖИ днес
2010.03.12

2 БАСЕНДЖИ - пазителите на Черното злато на АФРИКА
2010.03.12

2 ШИБА ИНУ - древни и модерни приключения на малкото куче от японската широколистна гора
2010.02.04

2 ШИБА ИНУ днес - в целия си блясък
2010.02.04

2 ЕРАТА на космическите полети на КУЧЕТАТА
2009.05.12

2 ДЖОН ГРОУГАН - авторът на романа "МАРЛИ & аз" - за книгата, филма и обратите на съдбата на кучетата в тях
2009.04.27

2 КНИГАТА "МАРЛИ & аз" - ОРИГИНАЛЪТ за живота и любовта с най-лошото куче в света
2009.04.17

2 Лабрадорът КЛАЙД - запознайте се със звездата на "МАРЛИ & Аз"
2009.03.22

2 ЛАБРАДОР РЕТРИВЪР - аристократичната история на породата
2009.03.09

2 АЛЯСКИ КЛИЙ КАЙ - хъски в МИНИАТЮРА!
2008.12.27

2 ПЛОТ ХАУНД - чистокръвният американски ловец на едър дивеч
2008.09.22

2 ПЕРУАНСКАTA ОРХИДЕЯ НА ИНКИТЕ - екзотика от Южна Америка
2008.07.25

2 ЛАСИ празнува своя 70 рожден ден! (Част І)
2008.03.27

2 ЛАСИ празнува своя 70 рожден ден! (Част ІІ)
Кучетата зад екранния герой

2008.03.26

2 Малкият БОРДЪР ТЕРИЕР - доброжелателен, смел и енергичен!
2008.02.18

2 ИРЛАНДСКИЯТ СЕТЪР - чар и ловни умения в червено
2007.10.02

2 МАДОНАТА с бекасината
2007.04.20

2 ХРЪТКАТА от Ибиса - древният и загадъчен ловец на зайци
PODENCO Ibisenco

2007.03.26

2 Westminster Kennel Club Dog Show - най-престижната изложба за кучета в САЩ
2007.02.21

2 Свети ХУБЕРТ - когато историята се превръща в легенда
2006.11.18

2 МOПС - симпатичен, намръщен, мързелив и обичлив!:-))
2006.07.24

2 Ка де Бо - екзотичните бойци от о. Майорка
2006.07.17

2 Рупърт Шелдрейк или експериментите, които могат да променят света
2006.03.08

2 Непризнатите породи териери на Великобритания (част I)
2005.10.06

2 Непризнатите породи териери на Великобритания (част II)
2005.10.06

2 КООКАБУРА
За една интересна птица и за колекция от сребърни монети

2005.07.23

2 Характерът на дого аржентино
2005.06.14

2 АЛЯСКОТО ХЪСКИ - господарят на IDITAROD
Oписание и произход

2005.03.22

2 Ловните оръжия с късо и дълго острие през Средновековието и в наши дни
2005.02.01

2 АМЕРИКАНСКИЯТ БУЛДОГ БЪД – кучето, прекосило САЩ с кола!
2005.01.12

2 Списанията за кучета по света
2004.06.10

2 Уейн Джон или какво свързва Ванкувър с Казанлък
2004.05.26

2 Философия на стандарта на породата КАНЕ КОРСО
2004.04.26

2 INTERZOO 2004 - световното изложение за домашни любимци
2004.04.08

2 Андалуска седмица на полевите изпитания 2004
2004.03.31

2 Кучетата - водачи на слепи хора (Част II)
2004.02.14

2 Kучета - водачи на слепи хора (Част I)
2004.02.14