Начало
 Новини
 Коментари
 Любопитно
 Треньор
 БГ Ловецъ
 Библиотеката
 PET индустрия
 Ветеринар
 Обяви
 Хороскоп
 Роднините
 Разказахме ви...
 Услуги
 Организации
 БНКСТГ
 Ваймаранер клуб
 Пойнтер клуб
 Развъдници
 Правилници
 Конкурсът!
 Арт
 Глезотии
 Партньори
 Links
 За контакти

  

Lubimci

Hunting Network International

 

 Любопитно

2 Kучета - водачи на слепи хора (Част I)
2004.02.14

Към читателите на тази книга
Всичко, което ще прочетете на тези страници е само скромен опит на двама ентусиасти да обединят и систематизират наличната теоретична информация от български и преводни източници, осветляваща историята и същността на професията куче водач. Четивото е илюстрирано с практиката на един от авторите – Албена Алексиева с нейната партньорка Камила аус дем Шварценцвингер. Изложението няма претенции за теоретична изчерпателност, нито пък е наръчник за обучение на кучета водачи. Предназначението му е да уточни представите за историята и възможностите на този благороден вид служебни кучета. Бихме се радвали, ако тя провокира интереса както на слепите хора, които искат да имат такива предани и надеждни придружители, така и на съмишлениците на идеята и в България да се появи училище за кучета водачи. Девет от главите са резултат от задълбочените проучвания и дългогодишния интерес на Ангел Сотиров към явлението куче водач. Две глави са общи, а останалите представят моята практика на сляп човек с куче водач.
Самата аз загубих зрението си на 14 годишна възраст и преживях мъчително шока и проблемите на мобилността, които сполитат всички късно ослепели хора. Курс по ориентиране и мобилност преминах още в гимназията на Училището за деца с нарушено зрение в гр. София, а после малко повече от 10 години доста успешно се справях с белия бастун. Винаги обаче съм мечтала за куче водач и макар че много обичам кучетата, никога не си взех такъв домашен любимец, явно защото съм чакала срещата си с Камила. Тази среща се състоя на 16 април 1999г., когато тя пристигна в България заедно с другата немска овчарка Сента и двамата треньори – Гунтер Болдхаус и Томас Бешер. За съжаление два месеца по късно Сента изчезна по време на разходка и до днес не е намерена. Камила и аз истински се запознахме в Пловдив, където прекарахме три тренировъчни дни на неутрална територия. После се върнахме в София и през следващите пет дни заедно с Томас Бешер отработвахме основните ми всекидневни маршрути. От тогава до днес Камила е най-сигурният ми спътник, любимка на цялото семейство и неразделна част от живота ми.
Албена Алексиева

И СЛЕПИТЕ ХОДЯТ ПО ЗЕМЯТА КАТО ВАС!
И слепите ходят по земята като вас! Навсякъде! Или почти навсякъде... По улиците, по планините, по полята, по палубите на кораби и самолети, и дори в пустините... Но как?
1. С бастун:
"Държи се като слепец о тояга!" - тази българска поговорка (вероятно такава или подобна има и при другите народи) показва изключителното значение на тоягата/бастуна за невиждащия човек. В тоягата (този протобастун) слепият се вкопчва веднага след като му се разрешава да живее! Векове наред всички недъгави, включително и слепите, са били унищожавани, за да не тежат на групата със своята издръжка! Нека си спомним зловещата пропаст около Тайгета в древна Спарта, където са били хвърляни децата с увреждания /1/. И само до преди няколко века в Африка и Полинезия първобитни племена се гощават със своите недъгави съплеменници, като готвят от тях вкусни ястия в общия казан /2/! Посредством тоягата невиждащия проверява до колко е безопасно мястото пред него. Тоягата е "окото" на слепия, или по-точно неговата удължена ръка! Чрез нея той уточнява наличието на препятствия и пак с нейна помощ (на тоягата) той ги идентифицира! Основната функция на този инструмент в случая, казано с терминологията на специалната литература, е осезателна. Сиреч, да се опипва и опипом да се разучава настилката и предметите пред движещия се зрително затруднен човек. Стотици години тоягата изпълнява сравнително доста успешно тази своя основна функция - да осезава местата за следващите стъпки на незрящия и да им осигурява безопасност.
През 1930 година французойката Жили Дербемон предлага "тоягите" на слепите да се оцветяват в бяло, за да се забелязват по-добре и белия цвят да бъде знак, символ на зрителния дефект. През следващата 1931г. кметът на Париж реализира тази идея. Оцветен в бяло, бастунът на слепия придобива и втората си основна функция - знакова, да информира другите участници в движението, че ползвателят на бял бастун е с тежко увредено или въобще липсващо зрение.
През 1943 г. в щата Пенсилвания, САЩ, в една военна болница клиничният психолог Ричард Хувър изобретява дългия бял бастун и трите основни техники за неговото ползване. Това изобретение било провокирано от тежката ситуация, в която са се намирали слепите пациенти, принудени да се движат сами от сграда до сграда - болницата е била разположена в гора и в няколко сгради като предпазна мярка срещу евентуални японски бомбардировки. Повече от две десетилетия педагозите на зрително затруднените от Европа са гледали на изобретението на Хувар като поредната американска щуротия и, разбира се, поради това не са го приемали на сериозно.
С появата на дългия бял бастун се поставя началото на съвременното обучение в ориентиране и мобилност, заражда се една нова и особено важна рехабилитационна дисциплина с изключително значение за самостоятелността на невиждащите във всекидневния бит. Ползването на дългия бял бастун и съответните негови техники е един от петте начини за физическо придвижване на зрително затруднените в околната среда, при това с подчертаното предимство на голямата самостоятелност и независимост. Но за да се използва надеждно и ефективно дългият бастун е необходимо определено обучение на неговия ползвател - слепият трябва да овладее основните техники за неговото използване. Това обучение задължително се провежда от специално подготвен за целта учител по ориентиране и мобилност.
Но какво представлява дългия бял бастун? Какви са неговите предимства пред обикновения бял бастун?
Както показва наименованието му, той е по-дълъг от традиционния с около 25 см. Дължината на обикновения бастун е до кръста на ползващия го, а дългият трябва да достига не по-ниско от гръдната кост на невиждащия. Както традиционният, така и дългият бастун може да бъде сгъваем и несгъваем, но особено важно изискване към него е той да бъде изработен от по-лек материал. Това е абсолютно необходимо, защото при използването му се получава доста голямо натоварване на китката на ръката. Дългият бял бастун има две основни функции: осезателна и символна. Но дългият бастун е категорично за предпочитане пред обикновения, понеже:
- По-голямата му дължина осигурява достатъчно време за адекватна и навременна реакция при среща на препятствие, и по такъв начин се гарантира безопасността на всяка следваща крачка;
- Специалните техники, прилагани при използването на дългия бастун, предоставят по-обилна и непрекъсната информация за обстановката по маршрута и създават еднаква сигурност на лявата и дясната половина на тялото на неговия ползвател;
- Гарантира по-голяма сигурност при слизане от различни стълби, особено при стълбите на транспортни средства (влак, автобус и др.);
- Скоростта на придвижване с дългия бастун е по-голяма, поради неговата по-голяма надеждност, и от там по-голямата увереност на невиждащия;
- Начинът на използване и по-голямата му дължина го правят по-забележим в сравнение с обикновения, от другите пешеходци и водачи на превозни средства, сиреч дългия бял бастун е много по-сигнален за околните, отколкото традиционният /3/.
2. С придружител
Това, което ще се каже тук, е валидно при всички случаи, в които става дума за придружаване на сляп или слабовиждащ. Когато водите сляп, предложете му да ви хване за ръката (малко над лакътя), като невиждащият върви половин крачка по-назад от вас. Лицата с остатъчно зрение, а също и напълно слепи, но много добре ориентиращи се в пространството, могат да се движат понякога и само като леко докосват с рамо водача. Когато пътят е труден или когато трябва да се мине през много хора, придружителят върви винаги малко напред. Ориентирите трябва да се казват по възможност ясно и кратко - например: "стълби надолу", "слизаме от тротоара". Често пъти придружителят иска да свърши всичко, той да поеме най-тежкия товар. Това не е нужно, а и не е разумно. По-добре е да се помага там, където е необходимо зрение, а не физическа сила. Един здрав и психически нормален сляп човек може да се справя с всичко, което е във възможностите на запазените му сетива. Естествено, придружителят не може веднага да открие до каква степен е самостоятелен партньорът му, но с течение на времето това ще се изясни. Например, не е необходимо да се казва, че косата е добре сресана или ципът е затворен. Това той установява сам с ръка лесно и бързо. Но ако дрехата му е изцапана, или има бримка на чорапа, трябва да предупредим. Ако срещнете познат човек, добре е своевременно да предупредите кой идва и от коя посока. Когато придружителят разбере, че някой познат желае да поговори насаме с невиждащия, той трябва да се оттегли малко настрана, като предупреждава къде се намира. В началото придружителят трябва да разбере да ли партньорът му се интересува от пейзажи или от външния вид на хора, сгради и други предмети. Интересите могат да бъдат много различни. Важно е да се знае, че е неправилно да считаме, че щом човек е сляп, той непременно трябва да бъде занимаван непрекъснато, понеже няма никакви впечатления. Истината е, че той има впечатления, само че те са от друго естество.
"Аз помагам на сляп" - такива и подобни изказвания трябва да се правят само в краен случай, ако е наложително, а също и толкова често чуваното "Ние виждащите" трябва да се избягва - то подтиска слепия, макар и да е казано с най-добро намерение. Изобщо, старайте се този, когото сте решили да придружавате, да се чувства ваш равностоен партньор. Но ако ви се наложи да окажете помощ на случайно срещнат сляп човек, непременно го попитайте дали желае да му помогнете, с което ще му покажете, че зачитате неговата самостоятелност. Случва се да хващат чакащия на тротоара сляп и да го дърпат на отсрещната страна, без дори той да може да чуе гласа на своя "благодетел" и да обясни, че чака трамвай или автобус. Или ако, съпротивлявайки се, успее да го направи, изненадата е толкова голяма, че след куп извинения го изоставят на средата на улицата и той трябва сам и на свой риск да се връща обратно. При подобни случаи попитайте: "Мога ли да Ви помогна?" и при положителен отговор, предложете на слепия да ви хване под ръка, ако трябва да го придружите до някъде или да му помогнете при пресичане на улицата. Казаното и писано за невиждащите и тяхната самостоятелност често води до там, че някои виждащи хора не се решават да им предложат помощта си, за да не ги обидят, дори и когато ги виждат в затруднение. Случва се понякога те да вървят след незрящия, за да го предпазят от сблъскване или от евентуално препятствие. Намерението, разбира се, е прекрасно, още повече, когато се предполага, че слепият няма да забележи нищо. В редица случаи обаче, особено когато се придвижва, слепият използва до максимум възможностите на всичките си запазени сетива, с което компенсира липсата на зрение. Това му позволява за твърде кратко време да може да установи присъствието на такъв "ангел-пазител", който от фактор на "сигурност" се превръща в причина за затормозяване на възприятията и изнервяне. Затова, както вече беше казано, не се двоумете да предложите направо услугите си / 4/!
3. Без бастун и без придружител
Този начин на придвижване невиждащите използват в жилищни и работни помещения, дворове - с една дума, по добре познати места. Разбира се, ако зрително затруднения е придобил своето увреждане в последствие, той има нужда от придружаване и на тези места в първите дни и седмици след ослепяването. Но веднага след този период, или по-точно дори и по време на този период, трябва да започне неговото обучение за самостоятелното му придвижване без бастун и без придружител в помещенията, които той най-често използва - спалня, тоалетна, баня и т. н.
Има сляпородени лица с почти феноменален усет за пространствено ориентиране, които не използват бастун и придружител дори извън жилищата, сградите и на малко познати места. Техния страхотен усет за пространствено ориентиране им помага да забелязват по маршрута си наличието на стълбове, дървета, автомобили. Но за съжаление това тяхно феноменално чувство е безпомощно за откриване на такива препятствия като дупки по настилката, строителни изкопи, стълбове и дървета с по-малък диаметър. Забравя се също от тези смелчаци, че бастуна има знакова, емблематична функция да осведомява околните участници в движението, пешеходци и водачи на превозни средства, че ползващия белия бастун е със зрителен проблем. Не ползвайки бастун и придружител при придвижването си по улиците и шосетата те реално могат да станат причина за произшествия, защото водачите на превозни средства трудно могат да предположат, че тези смели хора имат тежък зрителен проблем. Ползването на бастун от невиждащите по улиците и шосетата улеснява водачите на превозни средства и ги прави по - предпазливи когато забележат човек със бял бастун.
4. С куче водач
Поради естеството на настоящата книга този начин тук само ще го отбележим. Надяваме се, че любознателния читател изцяло ще удовлетвори своите интереси след прочитане на по-нататъшното изложение или на някои от главите на тази книга.
5. Със звуков водач
Това са устройства, чието разработване започва в началото на 70-те години на миналия век в САЩ и Австралия. С тяхна помощ невиждащите могат да установят наличието на препятствия на около 3 метра от ползващия устройството. Този уред работи като изпраща ултразвуци (вълни, с честота на звука по-голяма от тази,която човешкото ухо може да възприеме), които при отразяването си произвеждат звуци в диапазона на човешкото слухово усещане. С приближаване до препятствието звукът който издава устройството става все по-висок, а при отдалечаване от него - по-нисък. Тези апарати дават възможност да се локализират препятствията: "отпред", "отдясно", "отляво". Някой модификации звукови водачи дават информация за висящи предмети и дори за повърхността на препятствието - ако повърхността е гладка тона е по-писклив и изчистен, ако тя е грапава чувания звук е дрезгав. Предлагат се най-често под формата на тъмни очила или на джобно фенерче, в които е вграден ултра-звуков детектор.
Канадския звуков водач "SENSORY 6" например е направен под формата на тъмни очила и "възприема" предмети на близки разстояния 0.3м до 2м, на далечни (извън сгради) - от 0.3м до 3.5 м. Специалистите по ориентиране и мобилност на зрително затруднени категорично препоръчват тези устройства да се използват само в комбинация с дълъг бял бастун.

2. ОТ ДРЕВНОСТТА ДО ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА
Кучета водачи на слепи са известни от дълбока древност. Нуждата от векове заставила слепите да бродят по пазари и панаири, за да търсят прехраната си като пеят и свирят. Тогава им хрумнало да използват кучето като водач. Верният другар водел невиждащия си стопанин по познати и непознати маршрути, от селище на селище, заобикаляйки срещнатите по пътя препятствия /3/ Различни творби на литературата и изкуството от древността са доказателства за това. Така при разкопките на Херкуланеума при Везувий е намерена картина, която представя мъж, воден от куче, като се подпира и на пръчка. Една жена му подава нещо, но мъжът не посяга към него, от което може да се предположи, че той е сляп. /3/ Мотивът "Слепият и неговото куче" е често срещана тема в литературата и изкуството на средновековието. Една легенда разказва, че ослепеният от келтския цар Одран германски владетел Хелмхолд бил воден от вярното си куче през гъстите гори на Таунус. Така те обикаляли от замък на замък. В Нюрнберг, Бавария в църквата "Св. Себулдус", има стенопис от 1465 г., на който е изобразен вървящ по улиците сляп човек, съпровождан от куче /5/. В излязлата през 1797 г. книга на А. Ф. Фревиле "История на известни кучета" четем следните редове: "Начинът, по който кучето води несигурните стъпки на слепия предизвиква истинска почуда и заслужава признателност. Каква мъдрост, търпение и грижовност има в тези благородни животни. Те никога не пропускат врати, зад които може да се даде милостиня на господарите им. Видях как някои кучета не вървяха по прекия прав път, само защото по него има дълбоки или пълни с вода дупки. Тези внимателни животни избираха друга, крива пътека, по която техния господар не е подложен на никаква опасност." /3/ От книгата на известния виенски очен лекар д-р Йозеф Берн "Окото" (1813 г.) се разбера, че още през 1780 г. по улиците на Париж се срещали слепи с добре обучени кучета. През 1819 г. в своя "Учебник за обучение на слепи" Вилхелм Клайн, основател на Института за обучение на слепи във Виена, отбелязва накратко възможността кучето да се използва като водач и описва методите за обучението му и грижите за него. /5/
Истински пионер по систематичната и методична дресировка на кучета във воденето на слепи се счита немецът Йозеф Райзинген. В 1780 г. по време на пътешествията си като калфа, той загубил зрението си - едва 20 годишен. През следващите години успял така добре да обучи кучето си да го води, че много хора се съмнявали в слепотата му. Едно особено признание на кучето и наклонността му да води сляп човек намираме в появилата се през 1847 г. книга на слепия швейцарец А. Бирер. В това автобиографично произведение в отделна част той излага своя опит в дресурата на кучета. За съжаление, тези забележителни познания с течение на времето били забравени.Първоначално за водачи били използвани всякакви кучета - безпородни, малки и големи, които слепите сами обучавали. /3/

3. ПЪРВИТЕ ШКОЛИ ЗА КУЧЕТА ВОДАЧИ
Организираната подготовка на кучета водачи на слепи започва по време на Първата световна война, през която много хора загубват зрение. Още след нейното избухване виенският лекар Земфелдер прави предложение на ослепелите от войната мъже да се отпусне по едно куче водач, но това не намира отзвук в Австрия. Едва тайния съветник Сталинг в Германия успява да осъществи на дело тази идея. През 1916 г. заедно с немската организация за кучета санитари, той основава първото в света училище за кучета водачи на слепи в Олденбург. То обаче не просъществувало дълго, по финансови причини, въпреки, че имало убедителни успехи. /3/ През 1923 г. немското дружество за овчарски кучета отворило в Потсдам вратите на второто училище в света за кучета водачи. От там започва пренасянето на опита за използване на кучетата за водачи на слепи в почти всички държави в Европа и далеч извън нея. /3/ Скоро биват открити такива школи в Швейцария, Великобритания, САЩ, Франция и Полша. Днес в повече от 30 страни се подготвят кучета водачи на слепи. Ако първите начинания в тази област се отличават с професионалния опит на гледачите на кучета, то в наши дни научните методи определят плановете за обучение.
И.Ф. Уексуел за първи път публикувал научен метод за обучение на кучета водачи на слепи, които няколко години по-късно (1938) бил подобрен и усъвършенстван от ученика му Сарис. Той конструирал първата количка за дресировка * и провел с нея много ценни опити. Д-р Брюл окончателно привел тренажорната количка в днешния й вид. Работата на тези двама автори поставила научните основи на дресировъчния процес на кучета водачи на слепи. /3/
Бележка под линия: Тренажорна количка - съоръжение на колела с височината, ширината и обема на човешка фигура, изработено от лек метал

4. КОИ ПОРОДИ СА ПОДХОДЯЩИ ЗА ВОДАЧИ
Най-често използваните за тази цел са следните породи: немско и източноевропейско овчарско куче, шотландско коли, лабрадор, голдън ритрйвър и лабрадор-ритрийвър.
На базата на неколкогодишни проучвания през 80-те години, експерти от Германия се преориентирали към породата лабрадор. Тази порода е по-ниска от немското овчарско куче, с твърди и къси косми. Лабрадорът притежава добър и уравновесен характер, фигурата му не е така грациозна като на немската овчарка, но е по-миловиден, по-малко респектира с вида си и за това по-лесно се приема от околните. При него е налице силно изразена положителна мотивация за учене. В сравнение с немското овчарско куче, средно необходимите му учебни часове като водач на сляп са с около 30% по-малко. Пести се също учебно време и поради това, че лабрадорът е добродушен, докато при немската овчарка са необходими учебни занятия и за туширане на нейната агресивност. При лабрадорите 50-60% от представителите на поколението на куче водач е годно за дресура, а при немските овчарки само 10-15% от поколението става за тази работа. /6/ През последните години във Великобритания има силни предпочитания към породата кралски пудел, която там се смята особено подходяща за жени и тинейджъри. Проблем за тази порода е, че нейните представители никак не обичат да работят на открито и в дъждовно време.

5. КАК СЕ ПОДБИРАТ ЗА ОБУЧЕНИЕ "СУРОВИТЕ" КУЧЕТА
Кучетата, които се предлагат за водачи на слепи, трябва да отговарят на редица изисквания: те не трябва да бъдат по-ниски от 60 см при раменете, за да може слепият човек точно и сигурно да дешифрира техните сигнали за обстановката по маршрута. За водачи се подбират съвършено здрави животни, тъй като те ще трябва да понасят значително натоварване. Едно куче водач работи за своя стопанин средно 8-10 години. Кучетата водачи на слепи трябва да бъдат: силни, издръжливи, подвижни, да имат уравновесен характер и приятна външност и да са способни да подтискат страха от форсиране на кола, изстрели, гръмотевици и др., както и естественото си любопитство. Необходимо е също кучетата да притежават добра възприемчивост, добра памет и умение да се концентрират върху изпълняваната задача. За обучение са пригодни и мъжки и женски кучета, но по-податливи са женските, които и повече се привързват към стопанина си. Силно възбудимите, нервни и злобни кучета са непригодни за водачи на слепи. /3/
Най-често школите не разполагат със собствени развъдници. Те се снабдяват с кучета предимно от частни лица, тъй като е необходимо животното да е израснало в домашна обстановка, да е свикнало с уличното движение, както и да общува с много и различни хора. Училищата, които разполагат със собствени развъдници развиват мрежи от приемни семейства (доброволци), които взимат за отглеждане и социализация малките кученца, преминали първоначалните тестове за подбор.
Нужни са около 4-6 седмици, за да се прецени дали кучето е подходящо за нелеката и отговорна "професия" - придружител на сляп. Първоначално ветеринарен лекар преглежда кучето, за да се установи здравословното му състояние. След специално тестиране се подбират кучетата, подходящи за обучение за придружител на сляп човек. Обикновено само около 10% от предлаганите кучета се одобряват. Те са на възраст от 12 до 36 месеца.

6. КАК СЕ ОБУЧАВАТ КУЧЕТАТА ЗА ВОДАЧИ
За да може работещият с куче водач човек да се движи спокойно и уверено, кучето трябва да бъде обучено да обръща внимание на препятствията, които за самото него просто не съществуват. Неговото "чувство за пространство" трябва да отчита и пространството за стопанина - тесния проход, през който би минало и най- едрото куче, но не би могъл да премине вървящия с него човек, прагове, които кучето прескача, без дори да ги забележи, но в които придружителя би се спънал. Всичко това кучето трябва да запомни и да води слепия си стопанин заобикаляйки препятствията. Обучението продължава няколко месеца. За този сравнително неголям срок, кучето трябва да изучи може би най-сложната кучешка "професия" - придружител на невиждащ човек.
Добре обучените кучета реагират на около 40 словесни команди. Те трябва да бъдат подбрани така, че да са твърде различни в звуково отношение. Това са думи, които се състоят най-често от една-две срички: "форан" - напред, "зиц" - седни, " плац" - легни и др. Съществуват различни начини за използване на набора от команди при построяването на обичайни маршрути. Единият от тях, използван например в руската школа, представлява закрепване на цялата маршрутна схема с една дума, обозначаваща обикновено крайната цел на маршрута -например "Поли" за поликлиника и др. Идеята тук е маршрутите да се градят и помнят като цялостни схеми, чието разгръщане се задейства с една командна дума, обозначаваща крайната цел. Другият начин залага на гъвкави маршрутни схеми, сглобени от отделни етапи, включващи междинни цели, откриването на които е закрепено с отделни команди. Така различните комбинации от междинни цели и команди правят набора от команди универсален и приложим както в обичайна така и в непозната обстановка.
Един дресьор обикновено обучава 10-12 кучета годишно, като се занимава с 3-4 кучета едновременно. Всеки треньор води само 2-3 месеца обучението на всяко куче, за да се избегне трайната емоционална връзка човек - куче /6/ . По този начин всяко куче има най-често по четирима треньори. През последните 2-3 седмици от обучението на кучетата за водачи, треньорите са на плаващо работно време, за да може да се провежда дресировка на тъмно, а също и в пиковите моменти на градския трафик, за да може кучето да се адаптира към тази обстановка.
Смята се, че най-подходящи за треньори са хора, които са били гледачи на животни с изградени навици да се грижат за тях. Всеки треньор обикновено разполага с една тренажорна количка (имитираща обслужвания невиждащ човек като височина и ширина), изработена от лек метал. /3/ Продължителността на обучение е различна, в зависимост от породата, възрастта и индивидуалните качества на кучето. Треньорът трябва да е добър пешеходец, защото редовно изминава десетки километри на ден. По време на упражненията на гърба на кучето се поставя специален повод с дъгообразна дръжка (приличащ на хамут, наричан още твърд повод или гешир) и чрез него то свиква да различава времето, когато е на работа, от свободното време. Именно чрез твърдия повод (гешира) невиждащия човек усеща движенията на кучето. Чрез специалната си форма, оцветяване и надписи, твърдият повод сигнализира на околните, че кучето е водач, а човекът когото придружава е сляп. Докато е на работа, кучето не трябва да притеснява стопанина и околните с присъствието си.
Всеки ден "ученикът" се поставя в нова ситуация. На специалните писти за обучение има бариери, тротоари с различна височина, локви и прегради. Постепенно кучето се научава да спира в края на тротоара, да заобикаля локвите, да върви в синхрон с крачките на човека, да се забавя когато има наклон, да не криволичи и тегли силно. След завършване на обучението, кучето се подлага на изпит, за да се провери усвоило ли е необходимите умения. С кучето зрително затрудненият човек трябва да се чувства сигурен. Между тях трябва да има положителна връзка и за това получаващите куче водач също преминават курс на обучение в школата. През първите дни се определят двойките човек - куче. После зрително затруднените заедно с кучетата започват тренировки в учебния полигон. Когато започнат да се справят добре, обучението преминава в реални градски условия под наблюдението на треньор. /5/ Бъдещите четириноги помощници на слепите трябва да свикнат да се качват и слизат от автобус, тролейбус, трамвай, метро, спокойно да преминават по улиците, да не отклоняват своето внимание по пешеходци и градския транспорт . /7/
Следва продължение...

 

 Любопитно

2 КАНАДСКО ЕСКИМОСКО КУЧЕ - една древна приказка с модерно продължение в стил Ханс Кристиян Андресен
2012.01.04

2 СПИНОНЕ ИТАЛИАНО - спокойствието на универсалния ловец
2010.08.27

2 МИНИ ФОКСИ - колко мъничък може да бъде един фокс териер?
2010.07.16

2 СЕГУДЖО ИТАЛИАНО - съвременният наследник на старинна порода гончета
2010.07.02

2 ХЪНТАУЕЙ - елате в НОВА ЗЕЛАНДИЯ, за да го видите!
2010.03.26

2 Африканските ловци БАСЕНДЖИ днес
2010.03.12

2 БАСЕНДЖИ - пазителите на Черното злато на АФРИКА
2010.03.12

2 ШИБА ИНУ - древни и модерни приключения на малкото куче от японската широколистна гора
2010.02.04

2 ШИБА ИНУ днес - в целия си блясък
2010.02.04

2 ЕРАТА на космическите полети на КУЧЕТАТА
2009.05.12

2 ДЖОН ГРОУГАН - авторът на романа "МАРЛИ & аз" - за книгата, филма и обратите на съдбата на кучетата в тях
2009.04.27

2 КНИГАТА "МАРЛИ & аз" - ОРИГИНАЛЪТ за живота и любовта с най-лошото куче в света
2009.04.17

2 Лабрадорът КЛАЙД - запознайте се със звездата на "МАРЛИ & Аз"
2009.03.22

2 ЛАБРАДОР РЕТРИВЪР - аристократичната история на породата
2009.03.09

2 АЛЯСКИ КЛИЙ КАЙ - хъски в МИНИАТЮРА!
2008.12.27

2 ПЛОТ ХАУНД - чистокръвният американски ловец на едър дивеч
2008.09.22

2 ПЕРУАНСКАTA ОРХИДЕЯ НА ИНКИТЕ - екзотика от Южна Америка
2008.07.25

2 ЛАСИ празнува своя 70 рожден ден! (Част І)
2008.03.27

2 ЛАСИ празнува своя 70 рожден ден! (Част ІІ)
Кучетата зад екранния герой

2008.03.26

2 Малкият БОРДЪР ТЕРИЕР - доброжелателен, смел и енергичен!
2008.02.18

2 ИРЛАНДСКИЯТ СЕТЪР - чар и ловни умения в червено
2007.10.02

2 МАДОНАТА с бекасината
2007.04.20

2 ХРЪТКАТА от Ибиса - древният и загадъчен ловец на зайци
PODENCO Ibisenco

2007.03.26

2 Westminster Kennel Club Dog Show - най-престижната изложба за кучета в САЩ
2007.02.21

2 Свети ХУБЕРТ - когато историята се превръща в легенда
2006.11.18

2 МOПС - симпатичен, намръщен, мързелив и обичлив!:-))
2006.07.24

2 Ка де Бо - екзотичните бойци от о. Майорка
2006.07.17

2 Рупърт Шелдрейк или експериментите, които могат да променят света
2006.03.08

2 Непризнатите породи териери на Великобритания (част I)
2005.10.06

2 Непризнатите породи териери на Великобритания (част II)
2005.10.06

2 КООКАБУРА
За една интересна птица и за колекция от сребърни монети

2005.07.23

2 Характерът на дого аржентино
2005.06.14

2 АЛЯСКОТО ХЪСКИ - господарят на IDITAROD
Oписание и произход

2005.03.22

2 Ловните оръжия с късо и дълго острие през Средновековието и в наши дни
2005.02.01

2 АМЕРИКАНСКИЯТ БУЛДОГ БЪД – кучето, прекосило САЩ с кола!
2005.01.12

2 Списанията за кучета по света
2004.06.10

2 Уейн Джон или какво свързва Ванкувър с Казанлък
2004.05.26

2 Философия на стандарта на породата КАНЕ КОРСО
2004.04.26

2 INTERZOO 2004 - световното изложение за домашни любимци
2004.04.08

2 Андалуска седмица на полевите изпитания 2004
2004.03.31

2 Кучетата - водачи на слепи хора (Част II)
2004.02.14

2 Kучета - водачи на слепи хора (Част I)
2004.02.14