Начало
 Новини
 Коментари
 Любопитно
 Треньор
 БГ Ловецъ
 Библиотеката
 PET индустрия
 Ветеринар
 Обяви
 Хороскоп
 Роднините
 Разказахме ви...
 Услуги
 Организации
 БНКСТГ
 Ваймаранер клуб
 Пойнтер клуб
 Развъдници
 Правилници
 Конкурсът!
 Арт
 Глезотии
 Партньори
 Links
 За контакти

  

Lubimci

Hunting Network International

 

 БНКСТГ

2 Лов с гончета - проблеми при отглеждането, обучението и използването на гончетата в България
2004.12.03

Уважаеми колеги ловци, любители на този красив и емоционален начин на лов,
Реших да напиша тези няколко реда за лова с гончета поради следните причини: от киноложка гледна точка – съществено изостaване на този клон от кинологията по една или друга причина в сравнение с останалите породни групи ; а от чисто ловна гледна точка – слаба информираност от страна на ловците, липса на конкретни публикации по тези въпроси (много видни наши кинолози пишат прекалено общо), както и не на последно място заради изключително ниската ловна култура която все повече ни завладява.
Тук ще си позволя да изразя мнение по някои въпроси без да претендирам, че съм голям “кинолог” или ловец. Ще се радвам, ако и други опитни ловци вземат становище по проблема.
На всички ловци е известна максимата, че “доброто куче прави добрия ловец”. Това в още по-голяма сила важи за лова на дребен и едър космат дивеч. Тук притежаването на “добро” ловно куче е жизнено важна за успешното приключване на ловния излет.
Нужно е още в началото да конкретизираме ловния обект както от гледище на зaконовите разпоредби, така и заради различните качества които са необходими за лова на този или онзи вид дивеч. Съгласно сега действащите разпоредби на ЗЛОД и ППЗЛОД лов с гончета се допуска само при лова на дива свиня и на хищници, като при това се допускат само до три броя ловни гончета.  Привнесената в България чужда традиция при лова на едър дивеч се опитва да “вкара” българските ловци в един модел дълбоко несъответстващ на начините на лов, на теренните особености, и, ако щете, на икономическото състояние на ловното ни стопанство. От многобройните филми, които съм изгледал, и от информация от приятели ловували в централно-европейските и англо-езичните страни забелязвам една обща тенденция – преминаването на лова към все по-статичен. Дали ще се ловува от джип (Африка), или от чакало (Европа), предпочита се стреляното животно да е неподвижно, а стрелецът да използва стабилен упор. Защо това е така? В тези страни или отдавна не се практикува лова с кучета или от чисто икономическа гледна точка е неоправдан динамичния лов на гонка. Все пак частникът-собственик или арендатор на ловното поле-предпочита да може да огледа добре животното и то да бъде отстреляно на място от клиента, а не да се разчита на майсторски изпълнения по преминаващ като стрела край ловеца дивеч. Нека да отбележим и парковия характер на европейските гори, в които дори пътищата през гората често са с асфалт. В подобно оградено ловище повече се търси ритуалът в лова, красотата при извеждането на 40-50 еднакви гончета , конете и т.н. Тук качествените изисквания към гончетата са значително занижени. Знае се, че в оградата има определения вид и брой дивеч и че след една – две обиколки на кучетата те ще го открият, а когато са и много на брой все ще има някое което да залае и да поведе останалите. Именно за това любителите на гончета в тези страни изпитват ловните качества на кучетата по заек… Позволете ми да обясня на скептично настроените колеги защо това е така. При изпитанията по заек (соло – само едно куче) може да се направи най-добрата оценка на ловните качества на гончето. Специалистите казват, че заекът е удобен обект за изпитания заради трайната миризма която оставя на дирята, независимо от факта, че е по слаба от тази на лисицата например (която пък е по нетрайна). За ловното гонче най-важните качества са добро обоняние и настойчивост при търсенето. При лова и изпитанията по заек гончето трябва да намери топлата заешка следа или самият лежащ на легло заек и след като го вдигне да го гони поне 40-50 минути (според руските специалисти 2-3 часа). Всички знаят, че заека прави кръгове когато бяга от гонещото го куче. Това зависи в голяма степен от растителността и терена – дали е равнинен, хълмист или планински, разбира се, но все пак заекът е животно, което не бяга надалеч за разлика от дивата свиня, която е в състояние да измине и 30 км ако е настойчиво гонена. А по отношение на миризмата по дирята – с по-добри качества е куче, което улавя и държи по-слабо миришещата диря. В България ловът на зайци с гончета е забранен. “Великите” ни специалисти считат, че този лов ще навреди на заешката популация, без да искат да признаят, че хищниците вълци, чакали и лисици са много по-настойчиви в преследването и по-бързи в бягането от ловните гончета. Нима един заек които не може да издържи час – два  на гона на кучето може да даде здраво поколение? Или добрият здрав заек би се затруднил да избяга?…
В руските списания често оспорван въпрос е дали да се замени заекът с лисица. Лисицата оставя много силна миризма, която обаче по-бързо изветрява. Това можем да забележим и сами, когато бързо отидем на дирята на току – що преминалата лисица – миризмата на урина е доловима дори за човека. Не веднъж сме забелязвали че гонейки заек, гончето често пресича пресечна лисича диря и с необикновен ентусиазъм се спуска по нея. Това е свидетелство за силната миризма, оставена от дивеча, която обаче изветрява относително по-бързо от заешката. Рядкост е гончето да гони лисицата повече от петнадесетина минути, докато при заека времето може да достигне и до два часа. Ето защо специалистите оценават работата на гончето по лисица, но оценката на тази работа никога не може да бъде максималната, която се дава за работата по заек. Това е още едно признание за по-голямата трудност при преследването на заека и по ю-доброто обоняние и настойчивост, които е необходимо да притежава гончето.
Самият въпрос заек или лисица в нашата страна е безсмислен поради законовата забрана да се ловува заек с гончета и поради странната разпоредба на закона хайките за хищници да се провеждат без кучета. Като дисциплиниран ловец аз винаги участвам в хайките, но почти закономерност е, че не вдигаме никакъв дивеч – нито полезен, нито хищници. Много от колегите се отчайват от закономерната безрезултатност и отказват да участват подобен ловен театър, с който се отчита дейност на ловните и горски началници и се дава материал за журналистически извращения от типа на “проведена беше хайка на територията на дружество…….. и беше отстреляна една лисица”, или за “национална хайка с отстреляни 4 вълка”. Какво е това уважаеми колеги ? Смях и нищо друго!
Тук е мястото да отбележим и един метод на лов на хищници, който незнайно защо се пренебрегва от държавните органи и от ръководителите към ловните сдружения. Става дума за т.н. “групов лов на хищници”. При този предвиден в закона и правилника за приложение на закона методът на лов наподобява този на лова на дива свиня като включва и използването на кучета. Разликата идва от това, че при хайката ловът се провежда в един и същи ден от всички дружини в състава на сдружението, а при груповия лов на хищници – само от една дружина. От тук идва и твърдението за трудност при контрола, въпреки че според мен е силно преувеличена. Необходимо е да настояваме по-категорично за плануване на този метод на лов на хищници, защото той би бил най-резултатния.
След забраната да ловуваме с любимите си гончета на заек или на лисица, вълк и чакал, ни остава единствено лова на дива свиня. Какви качества се изискват от гончето при този лов? Според мен това е преди всичко злоба. Разбира се различни ловци търсят различни качества от кучето “свинар”. Едни искат кучето да се нахвърля върху прасето и да прави опити да го задържи или да го прогони чрез хапане от всички страни (разбира се, тук става въпрос за две и повече кучета). Тази техника обаче е нежелана от самите собственици на кучетата, понеже въможността за нараняване на кучето е много реална (за отбелязване е че повечето убити и сериозно наранени кучета са пострадали при схватка със средни и по-дребни по размер прасета). Има обаче и друга страна – теренните особености. Може би някой ще каже, че гонче, лаещо по прасето от 20-30 метра в гъсталак от черно тръне с размери 100-250 квадратни метра, може да бъде ефективно (разбира се, с цел отстрел)? Същото важи и за чакала. Много пъти съм бил свидетел на това как няколко кучета се опитват безуспешно да изгонят от трънка наколко квадратни метра голяма,  чакал, който почти винаги ранява някое от тях.
Ако обаче ловуваме в чиста букова гора без подлес куче, работещо от дистанция и демаскиращо дивото прасе, може да доведе до желания отстрел на дивеча на легло. И все пак считам, че по-нападателните кучета са за предпочитане, дори с риск от нараняване.
Да се върнем на качествата на кучето, които са необходими за този вид лов.
Следващото според мен е обонянието. Дивата свиня е животно със силна и трайна миризма, която може да бъде доловена дори от човека. Именно поради това аз поставям обонянието на второ място. Доказателство за това мое твърдение са и многобройните мелези и овчарски кучета използвани, и при това доста успешно, при лова на прасета. Много се ценят и кучета, които работят с висок нос, подобно на пойнтера, като много често откриват денуващите диви свине от растояние 200-300 метра. Това обаче не е типичната работа на гончето и би била подходяща само за равнинни или леко хълмисти терени. В силно пресечени местности и въздушните течения са по-особени, и разликата във височината при местонахождението на дивеча и на кучето ще окажат влияние на работата. То би трябвало да работи по следата, използвайки предимно ниското си обоняние, като само в непосредствена близост до дивеча да повдигне глава от дирята и да открие леглото на свинете. Разбира се, за тази правилна работа на гончето е необходим и известен труд от страна на гонача – необходимо е да се обходи ловния район, в който ще се проведе гонката за да се установи наличието на пресни следи и кучето да бъде насъскано по тях. Това обаче се прави относително рядко тъй като е трудно веднъж да се обходи района с цел разузнаване за присъствието на дивеч и втори път при същинската гонка. Още повече, че това се прави почти от едни и същи ловци, обикновено гоначи, които често са и най-опитните при разчитането на следите. Направена веднъж и правилно тази разузнавателна обиколка винаги се “изплаща” – както чрез правилната подредба на пусиите, така и чрез добрата работа на гончетата.
Как става на практика – ловците придварително са решили откъде да започнат гонката, нареждат пусиите и се пускат десетина кучета, които усетили се свободни първо се впускат в бесен галоп през храстите и често подвеждат гоначите, че са “усетили” нещо, и едва ако се натъкнат на дирята и притежават добри ловни качества започват да я следват с лай. Почти винаги кучетата се пръскат  - кое по фазан, кое по заек или сърна и вдигат ненужно адреналина на ловците чрез прогонването на дивеч, които не е обект на този ловен излет. Този метод има по-скоро случаен характер и често не води до очакваните резултати. Съвсем иначе би стоял въпросът ако кучето е насочено по прясната свинска диря – рядко то би се отклонило по заешка или друга диря, поради това че дивата свиня е дивеч със силна миризма и ловните кучета я предпочитат пред тези на другия вид дивеч.
На следващо място като важно ловно качество на гончето ще поставя настойчивостта. Настойчивото гонче дори при по-слабо обоняние и при по-стари следи винаги ще донесе радост на ловците като прогони дивата свиня дори при по-трудни условия за работа. Правилно е  ако загуби следата настървеното гонче чрез свободно търсене и частично връщане назад да направи опит да я открие отново и да продължи гоненето. Възможно е това да се случи няколко пъти по време на гонката. Гончето с добро обоняние, но не достатъчно настойчиво при търсенето, често се отказва от следата при частично прекъсване на дирята било поради водно препятствие или скок от скала, та дори и при силен страничен отскок от дирята. При такива кучета правилното е ловецът да следва сам следата и когато забележи, че кучето се е отклонило да го призове и когато дойде при него да го вземе на повод, сам да потърси къде продължава дирята и отново да насъска гончето по нея. За съжаление това не винаги е възможно. Обикновенно дирята е през гъсти храсти, където гоначът не може да премине или пък кучето не се отзовава веднага при повикването и търсенето започва да е на принципа на совалката пред ловеца. Именно поради тези причини аз лично считам по-бавните кучета за по-добри в лова на дивата свиня. Бързото куче губи повече енергия при търсенето, често няма необходимото спокойствие за правилното проследяване на дирята и почти винаги се отзовава по-трудно. Подгоненият от бързо гонещото куче дивеч често профучава като локомотив покрай ловеца и е по-трудно да бъде уцелен при изстрела. Обратното – гонче, което работи по-бавно, по-правилно проследява дирята въпреки няколкото завоя повече, които ще направи по лъжливите завои на дивеча, то кара прасето да не бяга талкова бързо като често спира да се ослушва за преследвача, като при това излиза по-бавно на пусията и често вниманието му е до такава степен притъпено от идващия в далечината лай на гончето че може да премине на метри от ловеца без да го усети. По-спокойна и точна ще бъде и стрелбата.
Съществуват и много различни мнения относно ръста на “доброто” гонче. Това обаче е въпрос както на лични предпочитания така и на особеностите на конкретния ловен терен. Често едно гонче е подходящо за лов в равнината, но за планинския лов е прекалено тежко. Или обратното – лекото и бързо гонче, което преследва дивеча в планината (а той бяга със съвсем различна скорост от равнинния), заведено на равнинен терен често преминава през районите на 2 – 3  дружинки и бива изгубено т.е. по-подходящо би било по-бавното и тежко гонче, от което и дивеча не бяга така бързо, и самото куче по-рядко се губи.
Аз самият намирам за оптимални като ръст и ловни качества трицветните гончета, които поради историческото развитие на балканските държави са регистрирани от нашите съседи сърбите в Международната федерация по кинология под наименованието “сръбско трицветно гонче”. От скоро е регистриран и клуб на породата към Българската републиканска федерация по кинология, чиято цел е запазване чистотата на породата и популяризиране на отличните и ловни качества.
Позволете ми, в заключение, да обърна внимание и на една недостойна проява, която е силно разпространена сред българските ловци – кражбата на ловните гончета. В много от случаите увлеченото от гонитбата гонче преминава в района на съседната ловна дружинка, където недобросъвестни ловци често го хващат и го скриват от собственика независимо дали с цел продажба или за да ловуват лично те с него. Необходимо е категорично да противодействаме на подобни прояви независимо дали имаме ловно гонче или ловуваме с това на колегата. Разходите и труда по отглеждане на гончетата (почти винаги повече от едно), заслужават уважение и признателност от всеки истински ловец на едър дивеч.

Петър Т. Петров
Член на
SCI
Председател на Български национален клуб “СРЪБСКО ТРИЦВЕТНО ГОНЧЕ”

 

 БНКСТГ

2 ОБУЧЕНИЕТО на гончетата у нас
2006.06.28

2 Особености на обучението на гончета за лов на диво прасе
2006.06.28

2 Лов с гончета - проблеми при отглеждането, обучението и използването на гончетата в България
2004.12.03

2 СТАНДАРТ на породата сръбско трицветно гонче
2004.12.02

2 УСТАВ на Български национален клуб "Сръбско трицветно гонче"
2004.11.25

2 ПРАВИЛНИК за селекция и развъждане на Български национален клуб "Сръбско трицветно гонче"
2004.11.25

2 Ръководство на БНКСТГ
2004.11.25

2 Молба за членство в клуба
2004.11.25