Начало
 Новини
 Коментари
 Любопитно
 Треньор
 БГ Ловецъ
 Библиотеката
 PET индустрия
 Ветеринар
 Обяви
 Хороскоп
 Роднините
 Разказахме ви...
 Услуги
 Организации
 БНКСТГ
 Ваймаранер клуб
 Пойнтер клуб
 Развъдници
 Правилници
 Конкурсът!
 Арт
 Глезотии
 Партньори
 Links
 За контакти

  

Lubimci

Hunting Network International

 

 Ваймаранер клуб

2 Пътепис от едно световно първенство и една балканска държава ... някъде на запад
2004.03.24

Уважаеми читатели,
В този брой ви предоставяме резултатите от класирането на ловните кучета от XXIV Световно Първенство за ловци с британски и континентални породи кучета, работещи със стойка и XXIV Световно Първенство "Свети Хуберт" за ловци мъже и жени с кучета, работещи със стойка и кучета шпаньоли, проведени от 25 до
27.10.2002 г. на ловните полета около гр. Задар в Хърватска - този път и с българско участие. Световния шампионат се провежда за трети път в тази страна. За първи път хърватските ловци са били домакини през 1985 г., а за втори - през 1997 г.
След дълго отсъствие на България от световните първенства тя отново бе представена с малък национален отбор, съставен от двамата ветерани, участвали в последния национален отбор преди шест години в Чехия.
Както вече знаете от списанието ни, в края на м. септември бяха проведени няколко международни полеви състезания ­квалификации за съставяне нанационален отбор за Световното Първенство в Хърватска в ловните полета около гр. Добрич. Според класирането, което сте прочели, на 11 октомври Българската Републиканска Федерация по Кинология утвърди национален отбор в камерен състав:
- За XXIV Световно Първенство за ловци с континентални породи кучета на 25 и 27 октомври: Костадин Карачанов от клуб "Курцхаар - Пловдив" ­собственик, водач и треньор на двата курцхаара ROLI-UB и КIKLOB DEL RADE SAVIC-BIL
- За XXIV Световно Първенство "Свети Хуберт" за ловци мъже с кучета, работещи със стойка на 26 октомври: Петър Петров от киноложко дружество "София" ­ собственик, водач и треньор на късокосмест ваймаранер YU, BG Ch ВЕ55У z RYBNIKU. На мястото на Мирослав Ненковски - победителя от състезанието "St. Hubert" в Добрич - отново Костадин Карачанов с курцхара ROLI-UB.

Между другото на въпросният Мирослав Ненковски в началото на октомври не му достигна много малко за да успее да провали изцяло участието на български национален отбор в състезанието като чрез измама се опита да запише за участие три пойнтера, които не отговарят на изискванията на Регламента на Световното първенство. Но с изпратено официално писмо от БРФК до организационния комитет на Световния Шампионат в гр. Задар тази "грешка" беше поправена, а кучетата - отписани от националния отбор тъй като са собственост на гръцки граждани и не са регистрирани в племенната книга на БРФК.
Тук е мястото да спомена, че за голямо съжаление ловните сдружения, в които членуваме с колегата К. Карачанов - "София­Запад" и "Сокол" Пловдив - ни отказаха финансова подкрепа за пътуването и представянето ни в Хърватска. Тръгването дори на толкова малък отбор не беше сигурно до последният момент, докато не получихме финансова подкрепа от фирмите "Балканфарма” и "Мениджмънт Бизнес Машини"ООД, за което им изказваме нашите най-искрени благодарности.
След всички тези приключения у нас като за Световно през нощта на 2З октомври потеглихме за Задар. По тъмно минахме държавната ни граница и границата на Югославия, но едва към обед на 24 октомври след доста дълго пътуване стигнахме границата на Хърватска. През цялото време валеше като из ведро, но се надявахме, че поне ще ни върви по вода.
Хърватите на границата много се зарaдваха, че български отбор отива да участва на Световното Първенство, организирано от страната им. Тъй като ние влизахме в тяхната държава за първи път видно бе от печатите в паспортите ни, както и многократните ни пътувания до Сърбия - полицаите и митничарите ни заубеждаваха колко по-хубава държавата им е от остатъчна Югославия. В интерес на истината имат право! От влизането ни на тяхна територия до пристигането ни в Задар за около 700 км колата ни друсна само два пъти! Ветеринарният контрол се заплаща по 6 Euro за всяко куче, но за сметка на това с поставените в кучешките пас­порти печати може да се влиза и излиза в Хърватска неограничен брой пъти в рамките на една година. На 60 км южно от Загреб по магистралата за Риека завихме в ляво и, държейки курс юг—югоизток покрай границата с Босна и Херцеговина, продължихме в планинска местност с първокласен път, но релефът не ни позволяваше да се движим с висока скорост. Минавахме през доста села и махали, всички изключително чисти - с нови и по-стари, но отремонтирани къщи. На видни места имаше окачени табели, че се дават стаи и къщички под наем на немски и английски език. Покрай пътя насядалите баби с плетки в ръце бяха разпънали сергийки с различни по големина бурканчета с пчелен мед. Силно впечатление ни направи факта, че всички дворчета на къщите са без дувари!!! Покрай пътя беше пълно с отбивки и паркинги с доста добре изглеждащи ресторантчета, които, както по-късно разбрахме, са препълнени през лятото, когато е най-активния туристически сезон. Въобще Хърватска се оказа доста популярна сред западните туристи поради голямата близост между планинските и морски курорти. В районите, през които пътувахме, се намират няколко от националните паркове - изключително чисти и добре поддържани, с множество езерца и рекички, пълни с пъстърва. С две думи: на който му омръзне морето на час и нещо с кола от морските курорти започва изобилието от различните планински и селски туристически атракции.
В самия Задар, по-точно в хотелски комплекс "BORIK" (мераклиите да посетят Хърватска идното лято и да комбинират почивката си през август с лов и риболов, могат да проучат възможностите и да си направят резервации на интернет адрес: www.hoteliborik.hr
), където беше сборния пункт, пристигнахме доста късно, но все пак навреме за да оправим някои нови неразбории. Официалното откриване бяхме изпуснали, но тъй като организаторите знаеха, че пътуваме, националния ни трибагреник бе окачен сред останалите 19 национални знамена, а на самата церемония по откриването на Световното Първенство всички бяха слушали и националния ни химн. Тази година бяха дошли участници от двадесет държави предимно от Европа. Организационният комитет точно беше разпределил участващите кучета със стартовите им номера по държави и всеки момент щеше да започна тегленето на жребия за сформирането на двойките. Всички кучета британски и континентални породи се състезават по двойки, разделени в серии (впоследствие бяха сформирани по две серии британски и континентални). Тук бяхме доста неприятно изненадани отново от Мирослав Ненковски, който някак си беше успял отново да запише гръцките пойнтери за участие, а на всичкото отгоре записал още пет кучета за континенталните породи кучета, като на всичките 8 кучета се писал собственик и водач, макар и да знаеше, че доблира кучетата от националния отбор на Югославия. Късметът беше на наша страна, недоразумението беше оправено и тегленето на жребия започна. Бай Коста се падна в серията с двама стари наши приятели от Югославия: Раде Савич и Бора Костич (те пристигнаха на другия ден рано,сутринта с ферибота от Анкона, Италия, защото бяха ходили до Рим за хърватски визи!), и двамата дългогодишни развъдчици на курцхаари, а другите две кучета от Юго отбора, които Мирослав беше записал, бяха в другата серия водени от италиански професионален треньор. Сутринта на 25 октомври бяхме на терена край малко селце след гр. Нин при леко облачно време, постоянен вятър на почти равно поле, само тук таме по някоя малка нивичка или малко лозенце (всичко вече прибрано). На доста места, където се е задържала в локви дъждовна вода, имаше капинаци, които достигаха и до 1 метър височина.
Съдийското жури, определено чрез жребия от предната вечер, беше сформирано според изискванията на правилниците на FCI за провеждането на международни полеви изпитания от трима международни съдии в състав: председател на журито г-жа Ан Бриджит Дю Фау Де Лавалаз от Бразилия, г-н Марино Седмак от Хърватска, Сило Милатон от Италия. В нашата серия бяха 12 двойки континентални птичари от породите епаньол бретон, курцхаар, дратхаар, лангхаар, чешки фоусек и грифон кортлас. Жребият беше определил Бай Коста да стартира в двойка 5 с по-младото си куче КIKLOB DEL RADE SAVIC-BIL. По-възрастното и по-опитно ROLI-UB бе в двойка 9. И двете кучета се бяха паднали с партньори в двойките с два епаньол бретона от Португалия, също водени от един водач.
В първата двойка стартираха един курцхаар от Франция и един дратхаар от Холандия, на самия старт още преди водачите им да ги отвържат, ние - фотографите и публиката - вдигнахме един заек и един фазан, след старта и двете кучета подминаха заешката диря (подгонването на заек води до моментална дисквалификация накучето), но за съжаление за времето на тура (15 минути) те нямаха късмет да намерят фазан или яребица, за да се класират.
В третата и четвърта двойка се състезаваха нашите приятели Бора Костич с мъжкия си курцхаар Браун и Раде Савич с женския курцхаар Мелоди. И двете кучета показаха стилен галоп, но също не намериха дивеч, за да се класират. Турът на младия Кiklob del Rade Savic - Бил започна на сравнително равен терен, някъде към 5-та минута той направи стойка зад едни храсти, от там се вдигна заек, но той остана спокоен и не го подгони. За съжаление всичко това видяхме само ние от публиката поради изгодната ни за наблюдение позиция. До края на 15-те минути нямаше дивеч. Следващите три двойки 6, 7 и 8 имаха късмет и вдигнаха няколко ята яребици и доста фазани. Но двойка 7 от породите чешки фоусек и грифон кортлас бяха дисквалифицирани, защото след перфектна работа през първите 10 минути (вече беше към обед, а температурата 25С) съдиите смениха полето. Когато пуснаха кучетата, за да отработят оставащите им 5 минути състезателно време, те не усетиха близко легналите птици и, галопирайки, вдигнаха двойка фазани, което доведе до тяхната незабавна дисквалификация. Дойде ред да стартира и Бай Коста с втория си курцхаар ROLI-UB. Още от самото начало на тура и двете кучета отвориха хубави, широки 160-180 метра симетрични совалки с характерния за породите им бърз и стилен галоп. На третата минута нашето куче се закова на твърда стойка, Бай Коста дотича преди стрелеца, фазана бе перфектно кулиран и вдигнат да излети без помощта на водача, но хърватския стрелец със самозарядна Bereta 12 кал. го изпусна и с втория си изстрел. Това беше истинско предизвикателство за ROLI и той малко подгони фазана, но след последвалите команди положението беше овладяно. С колегите от Холандия и Дания точно се зарадвахме, че се класирахме, когато към 12-тата минута съдийското жури вдигна един фазан и моментално дисквалифицира и двете кучета. При такива ситуации се предполага, че двете кучета са пропуснали дивеча, а дали е прибягал някъде от храстите от страни е въпрос на шанс. Въпреки дисквалификацията колегите от Холандия и Дания много харесаха ROLI  и веднага започнаха преговори да го купят. Преди да им отговаря на въпроса за цената, старият лисугер Бай Коста се консултира набързо с хърватите, за да не подбива цените им. Млади кучета на неговото ниво на обучение се продават на средноевропейска цена от 3000 Euro до 5600 Euro. Разбрахме се, че цената е 3500 Euro. Цената беше приета без коментар - оставаше само да дойде неделята за да свърши шампионата и да се демострират на полето останалите команди, които изпълнява нашият национал. Разбира се, родословията им също бяха детайлно проучени и най-накрая одобрени. Най-голямо впечатление им беше направил стила на работа на двете кучета, но за по-младото се съгласиха да платят само 3000 Euro. Обаче по стечение на обстоятелствата и с "помощта" на лош балкански манталитет тази сделка си остана само една мечта за българина.
Последните три двойки и новосформираните двойки за репесаж от кучета, представили се добре в редовното си време, но ненамерили дивеч, имаха късмет и някои от тях намериха по две и повече ята яребици. Като цяло полетата изобилстваха от фазани и яребици. Местните хора не ловуват на яребица, имат много прелетен пъдпъдък, много разселени фазани, а от преди три години са разселили и вирджински пъдпъдък. Намирахме по полето и отстреляни котки и лисици, което пък от своя страна показваше, че местните ловци пазят добре инвестициите си.лятото на Адриатика е доста горещо, но под малкото дървета в полето или под някои от по­високите храсти видяхме не веднъж поставени (затапени) мивки, вкоито ловците сипват вода за дивеча през летните жеги.

В края на туровете на нашата серия главния съдия г-жа Ан Бриджит Дю Фау Де Лавалаз от Бразилия направи разбор за протеклото състезание и отговори любезно на всички въпроси, независимо от езика, на който са зададени - испански, френски, италиански, английски или немски. Класиралите се кучета отидоха на последното си изпитание за деня - апортиране (донасяне) на дива патица от дълбока вода. Тук почти всички от класиралите се на полето кучета (кое по-бързо, кое по-бавно и след кратко увещаване) се справиха със задачата. Единствените две кучета, които отказаха да апортират, бяха двете югославски кучета - собственост на А.Неделкович от Чачак, водени от италианския треньор Нико Лучи. Това последно изпитание не носи точки, но куче, отказало да апортира, не може да бъде положително оценено и съответно губи всички точки, които е изработило на полето. След вечерята в хотел Рuпtаmikа (там закусваха и вечеряха всички състезатели) започнаха коментарите за случките през деня. Разбира се, имаше и доволни и недоволни. От нашата серия нямаше куче с присъдена титла, а най-високата оценка беше Отличен (I, II и III място), съответно присъдена на три кучета от породата епаньол бретон от Португалия, Испания и Хърватска. Организаторите се бяха потрудили да осигурят и една копирна машина, на която всеки, който желаеше, да направи безплатно свои копия от списъците със стартовите таблици, класирания за деня или за някой от предишните дни и други документи.
Дойде ред и за теглене жребия и за най-близкото до лова състезание XXIV Световно Първенство "Свети Хуберт” за ловци мъже и жени с кучета, работещи със стойка и кучета шпаньоли. Мъжете ловци бяхме разпределени в три серии по 10 или 11 ловци във всяка от тях. Аз и бай Коста се паднахме в различни серии, така че пътувах с микробуса на колегата от Гърция Дионисос Дулос - професионален треньор и развъдчик на британски птичари: английски, ирландски, гордън сетери и пойнтери. Хърватският грип вече ме беше здраво хванал за носа, още по-лошото беше, че кихах и ми течаха вече и очите, но какво да се направи - нали пристигнахме в последния момент и време за аклиматизация нямаше. След закуската в 8.00 потеглихме към ловните полета за нашата серия. Колоната ни беше доста голяма защото в серията ни беше единият хърватски състезател и датчанинът - световен шампион от миналата година във Франция. По стечение на обстоятелствата аз бях със стартов 8, а датчанинът - с №7. Първи стартира хърватскияш състезател с женски дратхаар, който му намери един фазан, направи твърда стойка, остана мирна при изстрела и апортира убития фазан, след това до края на 20-те минути от тура нямаше късмет да намери втори фазан, но направи стойка на две ята яребици и един доста голям заек. Естествено не беше стреляно по тях, защото официално бе разрешено само отстрела на фазани от състезателите. Така, че хърватинът финишира с 63 точки. С моя приятел от Гърция имахме друг съществен проблем - нямахме пушки! Разбира се старите ни приятели от чешкия отбор веднага ми услужиха с една надцевка HKEL 200Е, която между другото не беше донесла успех на техния състезател, който също беше с женски дратхаар.
Междувременно бяхме се преместили на нови терени: обрани малки лозя, храсталаци къпини и трънки средно по един метър високи - ­идеални места за фазаните. С голямо внимание наблюдавахме представянето на датчанина. Епаньол бретонът му (с голям месингов звънец на нашийника) работи доста добре. В началото водачът му избягваше по-високите храсти, но какво да се направи, шампионът си е шампион и намери последователно два фазана баш в най-големите трънки сякаш напук стопанина си и с не малко усилия и оскубана козина успя да му ги донесе. Така те финишираха с 64 точки както разбрахме вечерта след обявяването на официалните резултати.
Дойде
и моят ред и задължителното представяне пред съдиите, по включва и проверка като в казармата и на цевите на оръжието, показах и четирите патрона, на които имах право. 3а целта бях избрал две седмици марка В&Р италиански и две петици марка FIOCHI - също италиански. На съдиите обясних, че причината за моя избор е горещото време (27С с лек ветрец откъм морето) и поради тази причина фазаните издържаха на стойката на кучетата и се вдигаха много близко пред ловеца, така че за първи изстрел сложих седмица, а за втори - петица. Терените бяха до самия бряг на морето, отляво с кедрова горичка, а наоколо - храсталаци. Аз избрах един участък с доста храсти, избягван до сега от предишните двама състезатели, които щяха да възпрепятстват за по-широко търсене на моя женски ваймаранер BESSY z RYbniku, но нали сме на лов - важното беше да намерим фазани. Още в края на първата минута тя застана на твърда стойка в едни трънки, изчака мен и двамата съдии от Италия и Швейцария, проследи бягащия фазан около 20 метра, отново твърда стойка, фазанът се вдигна, последва изстрел с Меркела. BESSY донесе фазана, аз го предадох на съдиите за оценка на изстрела. В края на 5-та минутa - отново стойка и проследяване в къпини този път. Фазанът се вдигна, но в момента, когато натисках спусъка, коварния грип ме принуди да кихна, естествено птицата се превъртя още във въздуха и паднa в един трънков храст. Ясно беше, че е ударена в крилото, а ранените фазани бягат доста добре. Подканяйки кучето за бърза намеса, се затичах към мястото на падането на ранената птица, но някъде на две трети от пътя BESSY сви вляво и, прекосявайки в галоп едно малко лозе, спря на стойка на около 50 метра зад лозето пред поредния капинаж. Докато прескочим първите няколко реда на лозенцето със съдиите, фазанът се опита да излети и беше хванат във въздуха от BESSY. Тук честно казано ми причерня, защото не знаех дали е същата птица, но кучето ни я донесе още жива и при съдийския преглед се оказа, че съм я закачил в лявото крило. Тук следваше друг интересен момент, а именно умъртвяването на все още живата фазанка. То трябва да се извърши хуманно и с чалъм, а това става или с шилото на ловния нож или като се откъсне едно твърдо махова перо и се забие в ухото на ранената птица - мъките и се прекъсват моментално. Ние финиширахме успешно с два убити фазана. До края на тура BESSY намери и трети фазан, но, разбира се, не стрелях по него. Съдиите ни присъдиха 60 точки - това означава 3-то място в нашата серия и 11 място в общото индивидуално класиране. След нас имаше само още двама състезатели - един от Босна и Херцеговина и моя приятел Дулос от Гърция. Босненецът беше с един хубав пойнтер, който още в първата минута му намери фазан, но и ловецът болен от грип като мен, кихнал малко след изстрела и не видял къде пада фазанът, който в последствие той търси до края на времето му от 20 минути и не намери, финишира само с 17 точки. Дулос избра моята комбинация на патрони и със същият Меркел 200Е и един страхотен черно-бял английски сетер мъжки избра да претърсва моя участък. Бяхме сигурни, че имаме поне един фазан - третият на BESSY кацна пред нас. Той успя да вдигне три фазана, но не стреля по тях защото сетерът му не им беше направил стойка преди това (стрелбата по случайно вдигнал се дивеч без стойка на кучето води до дисквалофикация). Така те финишираха само с 42 точки.

Вечерта в бара на по чаша студена хърватска бира започна разбора на събитията от отминалия ловен ден. Най-малко дивеч се оказа, че са имали сериите на жените и те бяха доста побеснели! На бай Коста пък му се паднало някакво мочурище, а той от притеснение забравил, че на това състезание всеки състезател има правото сам да си избере в кой край на ловното поле ще ловува. Така, че той не беше намерил фазани, а само две патки, по които не стрелял, въпреки стойката на кучето му. Въобще и двамата имахме слука този ден, но затова съдиите му присъдили само 40 точки, които го класират на 10, последно място в неговата серия и 24 място в общото индивидуално класиране, а отборно България се класира на 8-мо място със сбор от 100 точки. Особено ядосана беше г-жа Мари Клер от Швейцария - водещ развъдчик на пойнтери в Европа за последните 30 години. На нея и се паднала рядка кедрова горичка - дотук добре. В края на 10-та минута - твърда стойка на пойнтера, тя се наточила с пушката за фазан, а от трънката скачат и хукват две средно големи диви прасета!? Разбира се, тя с голямо чуство за хумор прие приятелските закачки: “Ех, който си има късмет за едро и на световно пак му се вдигат пустите прасета!"

Победителите от трите серии при мъжете бяха пуснати на бараж за формиране на окончателното класиране, посочено тук:
XXIV Световно Първенство "Свети Хуберт" за ловци мъже с кучета, работещи със стойка - индивидуално класиране:
1. MASSIMO D'AMBROSIO (Италия) с куче LULLI курцхаар 98т. + 12т. от баража
2. DOMENICO PICCIANI (Италия) с куче STEKKA курцхаар 77т. + 11 т. от баража
3. PAUL VALDEMAR NIELSEN (Дания) с куче PYN'S MIRA Епаньол Бретон 58т. ­+ 6т. от баража

XXIV Световно Първенство "Свети Хуберт"
за ловци мъже с кучета, работещи със стойка - отборно класиране:
1. ИТАЛИЯ  - 2 т. (две първи места в сериите)
2. ДАНИЯ    - 4 т. (едно първо и едно трето място в сериите)
3. ХЪРВАТСКА - 6 т. (едно второ и едно четвърто място в сериите)

XXIV Световно Първенство "Свети Хуберт" за ловци жени с кучета, работещи със стойка - индивидуално класиране:
1. GARCIA BURUTARAN (Испания) с куче NERO ОЕ OYANGOREN - 58т.
2. ANNIEK EHRMI (Франция) с куче LIVIE ОЕ LA FONTAINE английски сетер ­ 54 т.
3. MMe. MICHELE FAGI (Франция) с куче MOZART ОЕ LA GRAND'R английски сетер - 52 т.  

XXIV Световно Първенство "Свети Хуберт" за ловци жени с кучета, работещи със стойка - отборно класиране:
1. ФРАНЦИЯ - 106 т.
2. ИСПАНИЯ - 94 т.
3. ГЕРМАНИЯ - 88 т.

XXIV Световно Първенство "Свети Хуберт" за ловци - мъже с кучета шпаньоли - индивидуално класиране:
1. GERARD GARNER (Франция) с куче MALIA DU POMMEROI - 83 т.
2. MARCO GEMINIANI (Италия) с куче JOE шпрингер шпаньол - 70т.
3. PIERRE JOUVENAL (Франция) с куче INDOUNE DU PREMIL AVIERES шпрингер шпаньол - 61 т.

XXIV Световно Първенство "Свети Хуберт" за ловци мъже с
кучета шпаньоли - отборно класиране:
1. ФРАНЦИЯ - 144т.
2. ИТАЛИЯ - 130т.
3. САН-МАРИНО - 83 т.

След вечерята поканихме с бай Коста нашите приятели от Югославия, Гърция, г-жа Мари Клер и съпруга и, някои от хърватите, а сред тях и Хари Херак - водещ развъдчик в момента на курцхаари в Европа. Той не беше в хърватския отбор, защото - както той каза - ­продал на две ловджийки в Гемания подготвените кучета непосредствено преди квалификациите на цена, на която не можел да устои. Всички много харесаха 12-годишния маврут на бай Коста и му честитиха БО-годишнината. В чест на гостите той се отпусна и изпя няколко родопски песни, които веднага привлякоха още слушатели, а г-жа Мари Клер му пригласяше на италиански с някакви подходящи според нея оперни арии!

Неделя сутрин е, леко облачно време с препръскващ дъждец и вече е последният ден на XXIV Световно Първенство за ловци с британски и континентални породи кучета, работещи със стойка. Аз оставих бай Коста в сигурни ръце - той се качи с двете си кучета в микробуса на нашия приятел Раде Савич, който предната вечер тържествено му подари за БО-годишния юбилей един млад мъжки курцхаар (който след месец наистина му докара на състезанията в Пловдив). Тръгнах с Дулос  да наблюдавам британските птичари, той участваше с един оранж-бял английски сетер. Полетата бяха в централната част на полуострова, дивеч имаше много и почти всички двойки имаха шанса да намерят. Както обикновено, някои кучета не издържаха докрай на стойката и подгонваха дивеча, но това си е и шанс. Съдийското жури беше доста строго и понеже провежданото състезание трябваше да е максимално близко до практичния лов на яребица и фазан, съдиите изискваха от кучетата симетрично търсене максимум по 150 метра в ляво и дясно. Във втората двойка от серията с британските породи беше новият Световен шампион английският сетер SHARAM с водач и треньор г-н Биатолини от Италия и пойнтерката GIПЕ VON DER POSTSCHWAIGE с водач/треньор/собственик и развъдчик г-н Ули Верхау от Германия. Двете кучета показаха страхотен стил на търсене, но и голямо послушание. Първо намериха по един пъдпъдък и останаха неподвижни при изстрелите, а след това и при отстрела на фазаните. Тъй като не ги намираха едновременно, второто куче спонтанно секундираше на направилото стойка. Така сетерът SHARAM след баража получи втората си титла Отличен I място САСТ, CACIT - 14 точки и направи голям шлем, ставайки световен шампион с две титли и общо 28 точки. Само седмица по-рано на Европейското първенство за сетери той бе станал Европейски шампион също с две титли! В тази серия беше и пойнтерът на г-жа Мари Клер, воден и трениран от италианския професионален треньор Либеро дел 3агни. Той се класира с оценка Много добър. Изключителен спектакъл предложиха на публиката десетата поред двойка от пойнтер от Испания и английски сетер от Хърватска. Те сякаш още на старта усетиха яребиците и бяха на стойка, а полето им се беше паднало с пет пръста висока люцерина. След старта отвориха на широко и намериха по едно ято яребици на по 230-270 метра в ляво и дясно от съдиите, изчакаха много спокойно тичащите си водачи и стрелците и останаха на място след последвалите изстрели. Тук състезателите получиха първо предупреждение от съдийското жури да удържат кучетата на по-прибрано търсене, но ловната страст ги беше обхванала вече така, че след пускането им те отвориха на по 450-500 метрови совалки и в края на 8-та минута пак застанаха на стойка в двата противоположни края на полето... И отново тичане на водачи, стрелци и съдии, още две ята яребици и спокойствие при изстрелите. В това време керванът на публиката, проточен по шосето успоредно на полето, живо аплодираше двете кучета. Сега вече състезателите получиха второ предупреждение от съдийското жури, но след пускането кучетата сякаш се бяха наговорили да направят една демонстрация на Великото търсене Gгапd Quеtе (Gгапdе Cheгca) и отвориха совалки на по 780-800 метра в бесен, но стилен за породите галоп, което беше посрещнато с овации от публиката, но със сигнал за хващане на кучетата от водачите им, даден от съдиите. Испанецът успя още във втората минута, но хърватинът, не чул съдиите, продължаваше да окуражава своя сетер и успя да го хване едва след петата минута, което за съжаление лиши от класиране и двете кучета.
След последната двойка последваха репесажите от новосформирани по усмотрение на съдиите двойки. Това бяха кучетата, направили стойка на пъдпъдък или нямали шанса да намерят официално обявения дивеч, но оставили изключително добро впечатление у съдиите. Тук прецакан остана гръцкият състезател Христос Папаколяс с черно-бял английски сетер, който беше в 11-та, предпоследна двойка заедно с хубав ирладски сетер с чаровна водачка от Словакия. Ирландският сетер не издържа на темпото на гръцкия англичанин и легна в люцерината още в 5-та минута... и турът и на двете кучета беше прекратен. Журито обеща да повика Христос за доработка на оставащите му 10 минути в новосформираните двойки, но после някак между другото съдиите го ЗАБРАВИХА! Много жалко наистина за състезателя и неговия английски сетер. Но на Световно явно и това може да се случи!

Прибрахме се в хотела, нахранихме кучетата и
, официално облечени, се събрахме в конферентната зала на съседния хотел за финалната и доста дълга церемония по награждаването. Водещият говореше на хърватски, а след това преводачи превеждаха последователно на английски, френски и италиански.
Наградените бяха още по-щастливи, а ощетените и "прецаканите" малко по-спокойни. Всички се събрахме на последна дружеска вечеря от националната хърватска кухня, разменяха се за последно визитни картички, телефони, съблазнителни покани за успешни ловове на различни места по Европа и тържествени обещания за гостуване на различни състезания. Предстои ловната 200З г.!!! А следващото XXV Световно първенство през октомври в Испания очаква новия национален отбор на България! Дано не е в обичайния камерен състав за да можем да се класираме сред първите 6 отбора, а защо не и сред първите три?!!

Ето и окончателното класиране на британските и континенталните птичари:
XXIV Световно Първенство за ловци с британски породи кучета, работещи със стойка - индивидуално класиране:
1. GIUSSEPPE BIETOLINI (Италия)- английски сетер SHARAM - 2хЕхс.1, CACT, CACIT - 28 т.
2. JOSE LUIS S. (Испания) - английски сетер NACA ОЕ LOS DESMONTES ­Exc.1, CACT, R.CACIT
3. KURMAN ТЕО (Швейцария) - пойнтер NEGRITA of HUNТlNG DREAM - ЕХс.2, R.CACT, R.CACIT

XXIV Световно Първенство за ловци с британски породи кучета, работещи със стойка - отборно класиране:
1. ИТАЛИЯ   - 50 т.
2. ФРАНЦИЯ - 31т.
3. ШВЕЙЦАРИЯ - 28т.

XXIV Световно Първенство за ловци с континентални породи кучета, работещи със стойка - индивидуално класиране:
1. LE GALL (Франция) - курцхаар NESS DU VALAT PERRET - ЕХс.1, CACT, CACIT + Ехс. - 21т.
2. DANIEL IMIZLOS М. (Испания) - епаньол бретон JAGUAR ОЕ KERVEILLANT ­М.В. + Еxс.2, R.CACT, R.CACIT –17 т.
3. PAUL VALDEMAR NIELSEN (Дания) - епаньол бретон PYN'S JAES - Еxс.1, CACT, CACIT - 14 т.

XXIV Световно Първенство за ловци с континентални породи кучета, работещи със стойка - отборно класиране:
1. ИСПАНИЯ - 51т.
2. ХОЛАНДИЯ - 37т.
3. ФРАНЦИЯ - 33т.


P/S
Този репортаж бе публикуван в бр.1/2003 на списание “Български ловец”. За съжаление България не изпрати свои отбори на Световните първенства нито през 2003 в Испания, нито през 2004г. В Словакия.
Нека си пожелаем това да стане през 2005! И може би някое от младите кучета от клуба ни ще се присъедини към отбора!

Петър Петров – председател на Национален клуб ”Ваймаранер – България"

 

 Ваймаранер клуб

2 РЪКОВОДСТВО на Национален клуб "Ваймаранер - България"
2012.07.16

2 РАЗВЪДНИЦИТЕ в клуба
2012.07.16

2 В памет на любимите ни кучета R.I.P.
2011.02.17

2 РОДОСЛОВИЯТА на кучетата от клуба
2011.02.17

2 Ваймаранерите около нас - ФОТО ГАЛЕРИЯ само от приятели!
2007.03.06

2 Ваймаранери по Радио СТАРА ЗАГОРА
ПРАЗНУВАМЕ третия рожден ден на клуба!

2007.02.17

2 КЛУБОВЕ на любителите на породата ваймаранер по света
2007.02.16

2 КАК да си купим ваймаранер?
2006.10.26

2 Ваймаранерите - шампиони на клуба за 2005!
2005.11.24

2 Новини от клуба
2005.09.29

2 Нашият първи рожден ден!
2005.03.07

2 Молба за членство в клуба
2004.08.01

2 Произход на ваймаранера (ваймарския птичар) (1)
2004.07.22

2 История на развъждането (2)
2004.07.22

2 Породни белези на ваймаранера (3)
2004.07.22

2 Отглеждане и възпитание на малките (4)
2004.07.22

2 Дресура (5)
2004.07.22

2 Оценка на формата и козината (6)
2004.07.22

2 Отглеждането на ваймаранерите в Германия (7)
2004.07.22

2 Ваймаранерите в чужбина (8)
2004.07.22

2 СТАНДАРТ на породата ваймаранер
2004.03.28

2 УСТАВ на Национален клуб "Ваймаранер - България"
2004.03.24

2 ПРАВИЛНИК за селекция и развъждане на Национален клуб "Ваймаранер - България"
2004.03.24

2 Пътепис от едно световно първенство и една балканска държава ... някъде на запад
2004.03.24