Начало
 Новини
 Коментари
 Любопитно
 Треньор
 БГ Ловецъ
 Библиотеката
 PET индустрия
 Ветеринар
 Обяви
 Хороскоп
 Роднините
 Разказахме ви...
 Услуги
 Организации
 БНКСТГ
 Ваймаранер клуб
 Пойнтер клуб
 Развъдници
 Правилници
 Конкурсът!
 Арт
 Глезотии
 Партньори
 Links
 За контакти

  

Lubimci

Hunting Network International

 

 Ваймаранер клуб

2 Отглеждането на ваймаранерите в Германия (7)
2004.07.22

Целта на всички усилия при отглеждането на ваймаранерите е запазването и подобряването на тази порода преди всичко в нейното ловно предназначение. Всички по-нататъшни разсъждения трябва да са подчинени на тази цел.
Днес отглеждането на ваймаранерите се базира на принципа на чистата порода. Поради това кръстосването с други породи е забранено. Този принцип се е наложил въпреки всички противоречиви мнения тъй като вариационната широта (т..н. “депроо”) на тази порода е достатъчно голяма за да се запазят и подобрят желаните белези чрез прецизен подбор, ограничен в рамките на самата порода. Както и преди, и днес с пълна сила важи правилото на майор Хербер: “Не самата порода, а подборът при развъждането е залог за достгигане на висша форма и най-добри резултати.”
Поради относително ограниченото разпространение на ваймаранерите при отглежането и раазвъждането им е необходима определена насоченост. Тя има задачата по възможност да запази кръвните линии на породата и изисква от отглеждащите ваймаранери да не допускат до участие в подбора кучета с ярко изразени недостатъци. Затова при планирането на всяко чифтосфане стопанинът би следвало да получи съвет от специалист-консултант. Генерално поставените изисквания на Клубовете на водачите на ваймаранерите имат за цел в отглеждането да се включват само кучета с добри физически и ловни качества. Преди всичко трябва да се попречи на предаването на типични наследствени физически недостатъци. Във връзка с тези изисквания кучетата трябва да отговарят на следните условия:
- Те трябва да са вписани в регистрационната книга на клуба ;
- Общо взето трябва да представляват стабилен и ориентиран съобразно предназначението си тип;
- Официалната им екстериорна оценка от специалистите на клуба трябва да е не по-малко от “Добър”;
-
Като доказателство за ловните им заложби трябва да са издържали успешно поне един есенен развъден изпит HZP
;
- При вътрешния клубен тест на способността си за реакция трябва да са получили най-малко оценка “Добър” 

Естествено, желателни са и други доказателства за положителните заложби или, съответно, постижения на кучето. Издържаният клубен изпит по практическа използваемост VGP и майсторският изпит за птичари дават важни доказателства не само за ловните възможности на кучето, но и за неговата предразположеност към дресура, към плуване, за закалката му. Допълнителните клубни изпити за способността да следва кървава диря, за издирване на изчезнал обект и отбрана свидетелстват още веднъж за заложбите и изострения нюх на кучето. И тук отново трябва да посочим, че развитата чувствителност по отношение на дивеча е задължително качество за едно използваемо ловно куче.
Недопустими недостатъци за едно ловно куче са:
- Психическа неустойчивост – страхливост, нервност, страх от изстрели и от вода ;
- Деформации;
- Съществени недостатъци в захапката – перекус (горната челюст е по-дълга от долната) и булдожа захапка (долната челюст е по-дълга от горната), липса на важни зъби ;
- Тежки заболявания, които се приемат за наследствени – например епилепсия ;
- Дефекти на тестисите ;
- Дефекти на очните клепачи
- Изкривяване на тазобедрената става (дисплазия) – отсъствието на този наследствен дефект трябва да бъде доказано чрез оригинална ренгенова снимка на тазобедрената става.

Централното насочване и контролиране на развъждането се ръководи от специалист-консултант, който работи в тясна връзка с останалите членове на ръководството и особено с водещия клубния регистър. Основната база за дейността на консултанта е централната картотека, която съдържа цялата достъпна информация за всеки регистриран ваймаранер.
Методът на отглеждане, разбира се, стопанинът може да избере сам. Той трябва да прецени – при нужда и с помощта на специалиста-консултант – кой начин на отглеждане би му позволил да постигне желаната цел. Стопанинът е свободен да затвърди наследствено наличните заложби в отглежданото от него семейство ваймаранери чрез вътрешно или умерено вътрешно размножаване в рамките на едно семейство или едно родствена линия. Но той може да въведе и чужди положителни качества чрез външно размножаване – комбинационно кръстосване – или да отстрани отрицателни белези по аналогичен начин – изчистващо кръстосване. Професионалните развъдчици, които по-често чифтосват кучетата си, би трябвало при наличието на подходящи животни да се стремят към размножаване в роднински или линейни рамки. Този начин може да е от полза както за личната дейност на развъдчика, така и за цялостното развъждане на ваймаранерите. Генетичното затвърждаване на родословието чрез този своеобразно стеснен начин на размножаване води до оформянето на поколенията по закономерно сходен начин и развъдчикът може да гарантира за наличието на определени качества у дадено поколение. Трябва да се има предвид обаче и това, че ако изходните животни не са без дефекти, стесненото (вътрешно линейно) размножаване би довело до затвърждаване на наследствения дефект, което, естествено, би провалило основната цел при отглеждането на расови кучета. Редом с положителните белези ще се утвърдят и негативните. Нереалистично е да се твърди, че при въпрешно получените линии се запазват само добри качества. Но като общ резултат вътрешно-линейното размножаване е по-скоро положително. При наличието на образувани по този начин родословни линии за развъдчика-непрофесионалист е по-лесно да потърси връзка с кучета от такива във висша степен селекционирани линии поне от едната родителска страна. Тъй като наследствено-генетичната структура на тези линии е добре известна, комбинационното кръстосване е удобен начин да се запазят положителните заложби в очакваното поколение. Освен това при кръстосването на чисто образуваните родословни линии  с по-ниска степен на инбридинг може да се използва и т. наречения хетериозисен ефект.

Специален проблем в практиката на отглеждането на породата представляват двете разновидности космена покривка. Както знаем, ваймаранерите в Германия са два типа: с къса козина (тип курцхаар) и с дълга козина (тип лангхаар). Късокосместият ваймаранер силно доминира в числено отношение – във ФРГ днес живеят средно около 1400 ваймаранери с къса и не повече от 100 с дълга козина. (Серията от статии на д-р Петри е писана в началото на 80-те години на ХХ век - б.р.) Принципът на онаследяването на късата и дългата козина е добре известен: дългият косъм се проявява като рецесивен генетичен признак на късия косъм. За практиката това означава, че типът лангхаар е строго наследствен т.е. се получава при чифтосване на две кучета от същия (дългокосмест) тип. Затова от такива връзки се разждат само малки кученца с дълга козина. Обратно – типът курцхаар е доминантен спрямо типа лангхаар – с малки изключения. В поколението, получено при кръстосването на кучета тип курцхаар и лангхаар се появяват и животни, които на общ външен вид са късокосмести, но притежават някои признаци на дългокосместите – например по-дълга и вълниста козина на гърба, зачатък на гащи, рунтава опашка и т.н. В такива случаи се казва, че курцхаарът, макар и доминантен, не може съвсем да покрие гена за дълъг косъм. При чифтосване на две кучета от видимо смесен тип винаги се получават няколко кучета с дълга козина, при които този признак е генетично строго унаследен от типа лангхаар. Подобни кучета с видимо проявен смесен тип козина могат да бъдат от голяма полза за запазването на числено по-слабия вид лангхаар. Все пак смесеното наследство не се разпознава от пръв поглед при всички късокосмести ваймаранери. Затова получаването на едно или повече дългокосмести кучета в кучило от късокосмести родители се посреща с изненада от стопаните. И така, когато се чифтосват две кучета с къса козина, имащи сред предците си такива с дълга козина, трябва да се внимава и да не се избързва с купирането на опашката на кученце с неизяснен още тип козина.

Онзи, който иска да се запознае по-подробно с проблемите на унаследяването на кучетата, може да намери достатъчно информация при Бърнс и Фрейзър. Наред с основите на наследствената теория, в книгата на Хармър могат да се открият и съвсем полезни практически съвети. Дадени са много напътствия за чифтосването, бременността и раждането.   

Д-р Вернер Петри                          

 

 Ваймаранер клуб

2 РЪКОВОДСТВО на Национален клуб "Ваймаранер - България"
2012.07.16

2 РАЗВЪДНИЦИТЕ в клуба
2012.07.16

2 В памет на любимите ни кучета R.I.P.
2011.02.17

2 РОДОСЛОВИЯТА на кучетата от клуба
2011.02.17

2 Ваймаранерите около нас - ФОТО ГАЛЕРИЯ само от приятели!
2007.03.06

2 Ваймаранери по Радио СТАРА ЗАГОРА
ПРАЗНУВАМЕ третия рожден ден на клуба!

2007.02.17

2 КЛУБОВЕ на любителите на породата ваймаранер по света
2007.02.16

2 КАК да си купим ваймаранер?
2006.10.26

2 Ваймаранерите - шампиони на клуба за 2005!
2005.11.24

2 Новини от клуба
2005.09.29

2 Нашият първи рожден ден!
2005.03.07

2 Молба за членство в клуба
2004.08.01

2 Произход на ваймаранера (ваймарския птичар) (1)
2004.07.22

2 История на развъждането (2)
2004.07.22

2 Породни белези на ваймаранера (3)
2004.07.22

2 Отглеждане и възпитание на малките (4)
2004.07.22

2 Дресура (5)
2004.07.22

2 Оценка на формата и козината (6)
2004.07.22

2 Отглеждането на ваймаранерите в Германия (7)
2004.07.22

2 Ваймаранерите в чужбина (8)
2004.07.22

2 СТАНДАРТ на породата ваймаранер
2004.03.28

2 УСТАВ на Национален клуб "Ваймаранер - България"
2004.03.24

2 ПРАВИЛНИК за селекция и развъждане на Национален клуб "Ваймаранер - България"
2004.03.24

2 Пътепис от едно световно първенство и една балканска държава ... някъде на запад
2004.03.24