Начало
 Новини
 Коментари
 Любопитно
 Треньор
 БГ Ловецъ
 Библиотеката
 PET индустрия
 Ветеринар
 Обяви
 Хороскоп
 Роднините
 Разказахме ви...
 Услуги
 Организации
 БНКСТГ
 Ваймаранер клуб
 Пойнтер клуб
 Развъдници
 Правилници
 Конкурсът!
 Арт
 Глезотии
 Партньори
 Links
 За контакти

  

Lubimci

Hunting Network International

 

 Ваймаранер клуб

2 Дресура (5)
2004.07.22

В основни линии дресурата на ваймаранера не се отличава от дресурата на другите породи птичари. Някои негови породни особености все пак създават необходимостта от леко модифициран подход. Поради пренебрегването на тези заложби професионални треньори понякога срещат трудности с тази порода особено ако са привърженици на силовата дресура. Това не се смята за недостатък на породата защото податливостта на ваймаранера към дрсурата прави професионалното обучение необходимо само в много редки случаи. Много по-добре е ловецът да се заеме с реално изпълнимата задача сам да обучи кучето си.  Защото онзи, който не може да отдели няколко минути на ден за занимание с кучето си, няма да има време да ходи редовно на лов т.е. не се нуждае от такова куче! Когато дресурата на кучето се поеме от стопанина му, това не отменя необходимостта от участие в полеви изпитания (по установения ред от Съюза на ловните кучета). Тези изпитания се провеждат от националните клубове на ваймаранера или на други ловни породи или ловни съюзи. Тези изпитания (изпити) са в интерес не само на развъждането изобщо, те дават основните доказателствоа за годността на кучето за допускане до разсъдна дейност като продължител на породата си. Освен това преследването на целта кучето да постигне успех на тези изпити често се отразява твърде добре на активността на водача му. Кучетата, които се раждат през пролетта обикновено полагат съюзен изпит в клас “Млади” следващата пролет, а през есента – есенен развъден изпит (HZD).  Указанията, необходими за подготовката на ловното кучет за тези изпитания, са дадени от Табел.
Тук трябва накратко да  засегнем няколко точки, които са особено важни за воденето на ваймаранерите:
1. При тази порода е възможно и целесъобразно още преди полагането на пролетния изпит кучето да се включи в гонка за зайци. Особено важно е кучето да има достатъчно възможности за участие в такива гонки както преди, така и след дресурата за изпитите. То не бива да се превръща в куче, предназначено само за преследване на благороден дивеч, а трябва да запази интереса си към зайците. С помощта на дресурата може да се усъвършенства и дебненето. Това е особено необходимо за пролетния изпит за млади кучета като се има предвид, че по отношение на способността си за дебнене ваймаранерът съзрява по-късно. Освен това благодарение на предпочитанието си да работи ниско с наведе до земята нос ваймаранерът често проследява дирята и се добира до жертвата си без да дебне.
2. Изискваната за есенния изпит работа на вода често се смята за сериозно препятствие от водачите на ваймаранери. Основната задача тук е кучето да бъде подготвено навреме. Според моите наблюдения е най-дборе кучето да опознае водата докато е малко. В ранна възраст то подхожда към мокрия елемент съвсем мепредубедено. Ако възрастно куче трябва за първи път да влезе във вода често се налага то да бъде заставяно насила да го направи. Все пак и в тази възраст не всичко е загубено. Такива кучета по-късно също могат да станат отлични плувци. При започването на работа във вода за кучетата, които не могат да бъдат заведени до водата по друг начин, най-ефикасен е методът на безкрайната връв. Основна предпоставка за успех си остава спокойното и обмислено провеждане на дресурата, както и присъствието на поне компетентен помощник.
3. Паралелно с подготовката за изпитите протича и основната дресура. За начинаещите в тази област е добре да вземат участие в провежданите на много места курсове за водачи на кучета, които наблягат предимно на основната дресура. Най-подходящ от учебниците е този на Табел заради ясната си и логична структура. Тук още веднъж трябва да подчертаем, че ваймаранерът не само не понася, но и не се нуждае от силова дресура. Това става ясно особено при обучението за донасяне на предмет. Готовността и желанието, с които кучето изпълнява задачите си, често правят излишно стриктното спазване на всяка точка от учебната програма. Привържениците на дресурата с минимална употрева на сила (пълното отсъствие на принуда е невъзможно
) би трябвало да се запознаят с книгата на Клинкерберг, която предлага много интересни нови съвети – например за приучването на кучето към сигнален лай след изпълнение на задачата (умъртвяване на дивеча).
4. По време на основната дресура, която при ловеца, обучаващ сам кучето си, може спокойно да продължи по-дълго, от колкото при професионален дресьор, е много важно ученикът да бъде разведен из областта, за да се запознае с основните задачи на ловната практика. Така например сигурното захапване на гръкляна на жертвата кучето научава върху умъртвеното тяло на копитен дивеч. Добре е също така да се упражни в проследяването на кървава диря, която със сигурност води до мъртвото тяло на косматия дивеч. Най-добре е, ако при въвеждането на кучето в ловната практика се наблегне на освен на основните за бъдещото му ловно предназначение задачи. Така например куче, което по-късно ще бъде използвано за подплашване и вдигане на дивеча, не бива да бъде държано прекалено изкъсо. На такова куче трябва да се дават много повече за работа в гъсталак. Виждането на заек, който се скрива в храстите, е подходящо за провеждането на такова обучение.
5. При обучението за проследяване и вдигане на воден дивеч успехът може да бъде подготвен още по-добе като подхвърлим във водата изплашени патици, които да бъдат отстреляни пред насъсканото куче.

Ловните успехи са най-добрият стимул за настойчива и продължителна работа. Затова при прекалено интензивните тренировки не трябва да забравяме, че водим на повод куче, което едва в ловната практика ще може да натрупа необходимия опит, който ще го направи способно и сигурно ловно куче. Начинът на въвеждането на ваймаранера в ловната практика се определя от самия лов, както и от отношението на кучето към ловната среда. И тук ваймаранерът показва добра адаптивност: така например са известни случаи, при които по-стари кучета, които по-рано не са ловували във вода, при подходяща среща с нея се превръщат в изявени ловни специалисти.
Във връхната точка на ловната си кариера кучето непременно трябва да бъде подложено на изпитите на Съюза на ловните кучета, а в зависимост от възможностите му, и на допълнителни изпити. За основни се смятат съюзните изпити за практическа пригодност
(VGP), майсторският изпит за ловно куче и съюзният изпит за проследяване на кървата диря (V WP). На допълнителните изпити кучето показва готовността си за апортиране на предмет, сигурносста при откриването на изгубен обект и способността за шумно подплашване на дивеча. Тези изпити (също както и споменатите вече пролетен и есенен за млади кучета) са от голямо значение за развъждането като същевременно стимулират водача на кучето да покаже пред публика способностите и постиженията на своя питомец.
Както вече споменах в статията “Породни белези на ваймаранера(3) “, в много родословни линни е генетично заложено недоверието на кучетата към непознати или, казано по друг начин, защитният (отбранителният) инстинкт. Докато заложената ожесточеност спрямо пернатия дивеч и дребните хищници е задължителна за едно ловно куче, то потенциалната настървеност спрямо хора се приема от много водачи като допълнителна типична особеност на породата. Клубовете на водачите на ваймаранерита се стремят да запазят тази предразположеност при развъждането и по тазй причина заедно с есенния развъден изпит (HZP) провеждат и тест за настървеност спрямо хора, при който се оценява и стабилността на психиката на кучето. Тестът се провежда под формата на хайка-състезание и често е обект на критика. Критиците обаче трябвя да се замислят над факта, че едно неподготвено, но притежаващо подходящи заложби куче само по този начин може да си изяви. Който изпитва необходимост или някаква лична удовлетвореност от това, може самостоятелно да развие тези качества е да превърне питомица си в пълноценно куче-пазач. Също така би било целесъобразно да се включи в някоя от многото спортни киноложки организации. Обаче един ловен съюз в никакъв случай не може да поставя на преден план развитието на отбранителния инстинкт у кучето. За повечето едностранчивото поощряване на тези заложби особено при мъжките кучета не е целесъобразно. Опитът ми показва, че е достатъчно просто да се насочва вниманието на кучето км подозрителни лица. Така то се научава много бързо да демонстрира застрашително поведение спрямо подобни хора. А това предодвратява глупави действия от тяхна страна.

Д-р Вернер Петри

 

 Ваймаранер клуб

2 РЪКОВОДСТВО на Национален клуб "Ваймаранер - България"
2012.07.16

2 РАЗВЪДНИЦИТЕ в клуба
2012.07.16

2 В памет на любимите ни кучета R.I.P.
2011.02.17

2 РОДОСЛОВИЯТА на кучетата от клуба
2011.02.17

2 Ваймаранерите около нас - ФОТО ГАЛЕРИЯ само от приятели!
2007.03.06

2 Ваймаранери по Радио СТАРА ЗАГОРА
ПРАЗНУВАМЕ третия рожден ден на клуба!

2007.02.17

2 КЛУБОВЕ на любителите на породата ваймаранер по света
2007.02.16

2 КАК да си купим ваймаранер?
2006.10.26

2 Ваймаранерите - шампиони на клуба за 2005!
2005.11.24

2 Новини от клуба
2005.09.29

2 Нашият първи рожден ден!
2005.03.07

2 Молба за членство в клуба
2004.08.01

2 Произход на ваймаранера (ваймарския птичар) (1)
2004.07.22

2 История на развъждането (2)
2004.07.22

2 Породни белези на ваймаранера (3)
2004.07.22

2 Отглеждане и възпитание на малките (4)
2004.07.22

2 Дресура (5)
2004.07.22

2 Оценка на формата и козината (6)
2004.07.22

2 Отглеждането на ваймаранерите в Германия (7)
2004.07.22

2 Ваймаранерите в чужбина (8)
2004.07.22

2 СТАНДАРТ на породата ваймаранер
2004.03.28

2 УСТАВ на Национален клуб "Ваймаранер - България"
2004.03.24

2 ПРАВИЛНИК за селекция и развъждане на Национален клуб "Ваймаранер - България"
2004.03.24

2 Пътепис от едно световно първенство и една балканска държава ... някъде на запад
2004.03.24