Начало
 Новини
 Коментари
 Любопитно
 Треньор
 БГ Ловецъ
 Библиотеката
 PET индустрия
 Ветеринар
 Обяви
 Хороскоп
 Роднините
 Разказахме ви...
 Услуги
 Организации
 БНКСТГ
 Ваймаранер клуб
 Пойнтер клуб
 Развъдници
 Правилници
 Конкурсът!
 Арт
 Глезотии
 Партньори
 Links
 За контакти

  

Lubimci

Hunting Network International

 

 Ваймаранер клуб

2 Отглеждане и възпитание на малките (4)
2004.07.22

По този въпрос има достатъчно киноложка литература, така, че тук можем само на кратко да посочим някои основни и типични за ваймаранера положения.
Раждането при нашите кучета (за успокоение на по-страхливите развъдчици) протича най-често без усложнения. Наистина понякога износването на плода се удължава с няколко дни, но това рядко изисква намесата на ветеринарен лекар. Едно от най-важните условия за нормалното протичане на раждането са търпението и спокойствието на стопанина и в обкръжаващата кучето стеда. Именно привързаността на младите женски ваймаранери към стопанина им (особено тези, отглеждани в апартамент) често става причина за желанието им те да не бъдат сами по време на раждането. Това не означава обаче, че например цялото семейство трябва да присъства на събитието, защото тишината и спокойствието са първото условие, което стопанинът трябва да осигури на кучето си. За да се наблюдава по-добре бременността на кучета, които иначе са гледани в специални боксове, е добре да се подготви подходящо място за раждане в или в близост до кьщата на стопанина. При раждането, особено на първите кученца, е разрешено леко издърпване на подалите се вече крайници на малкото. На кучека, която няма опит, може да се помогме и при изхвърлянето на обвивката на плода (ризата). При всички случаи обаче стопанинът трябва сам да се погрижи за прерязването на пъпната връв. Дърпането и захапването на пъпната връв от кучето може да доведе до разкъсване на мускулните влакна в пъпната област на корема, а от там и до изсипване на пъпа. Отрязването на пъпната връв става с чиаста ножица на разстояние 3 см от коремната стена. Останалата част изсъхва и след няколо дни пада. При кучетата с отрязана по този начин пъпна връв досега не съм наблюдавал изсипване на пъпа.
По правило първите дни след раждането протичат без проблеми тъй като кучката се грижи толкова добре и пълноценно за малките, че от грижите на стопанина просто няма нужда. В това време той може да се заеме с някои необходими формалности. Преди всичко:
1. Ако не го е направил до сега, да подаде молба за регистриране на име на развъдника си.
2. Да избере подходящи имена за кученцата - например: за второ кучило в развъдника те трябва да започват с буквата Б: Бен, Бодо, Белла, Бони и т.н.
3. Заявка за вписване на новото кучило в регистрационната книга, попълване на контролния лист и незабавното му изпращане на клубния консултант (наблюдател).
4. Обмисляне на въпроса на кого ще бъдат поверени кученцата в бъдеще. Уведомяване чрез формуляри на органите-посредници при продажба ( може и ловната преса).
Колкото по-бързо бъдат уредени тези въпроси, толкова по-скоро ще бъде изготвено родосолвието на малките и толкова по-лесно те ще бъдат продадени.
На възраст 3-5 дни опашката на кученцата би трябвало да се купира. Наистина това правило има своите противници, но по отношение на ловните ( дори и дългокосмести) кучета все пак е уместно да се придържаме към купирането. При некупираните кучета и най-малките наранявания по върха на опашката могат да предизвикат появата на екземи, които поради трудното си лечение са доста неприятни и изисква вече задължително купиране. При кученцата с къса козина купирането на опашките става по правилото "50/50", на дългокосместото куче трябва да се отнеме само връхчето на опашката. Купирането трябва да стане с остра ножица като е най-добре отрязването да е косо/полегато и то с наколн от задната горначаст към предната долна. Така раната остава от долната страна на опашката и белегът е по-незабележим. Много важно е, че купирането трябва да бъде последвано от незабавно и сигурно спиране на кръвотечението.
На възраст 10-14 дни кученцата трябва да бъдат обезпаразитени (за глисти) за първи път. Това става с приемането на специални пастообразни медикаменти за малки кученца. Следващите обезпаразитявания трябва да се извършат 2-3 пъти на периоди от по една седмица. Онези стопани, които искат да си спестят тази мярка, могат да бъдат твърде неприятно изненадани тъй като смъртните случаи сред кученца, които не са били на време или дори изобщо обезпаразитени, никак не са редки!

Едва след четвъртата седмица
би трябвало да започне захранването на кученцата с друга храна. Това разтоварва значително майката, която в повечето случаи междувременно продължава да изпълнява и ролята на ловно куче. Лесно могат да се набавят подходящи храни - преди всичко млечни заместители, но и смляно месо, специализирани сухи храни, консерви, с които малкоъо може дасвикне бързо и започва да ги приема с удоволствие.
След шестата седмица кученцето се татуира от вътрешната страна на лявото ухо - мярка, необходима не само за еднозначното му идентифициране, но и много полезна при издирването на изгубено куче.
За логично задължение на стопанина се смята профилактичното ваксининане на малките срешу най-важните заразни кучешки болести особено с оглед на факта, че ваймаранерът е възприемчив спрямо кучешката чума. Първите вакцинации могат да бъдат направени след седмата седмица, а следващите - на възраст 12-14 седмици.
Много повече, от колкото на всички технически подробности, стопанинът трябва да отдели внимание на емоционалното развитие и социализирането на своите питомци! От момента, в който кученцата започват само на се отделят от майка си, той и семейството му нямат по-важно задължение от това да се посветят напшълно на занимания с тях. Абсолютно необходимо е когато кучето се отдели от стопанина си (т.е. когато е готово за продажба) то да познава напълно средата си: хора - включително и чужди, кучета, миризми, шумове, къщата и двора. Добре ориентираното в средата си куче гарантира на купувача, че развъдчикът е показал необходимата компетентност и е положил значителни усилия при отглеждането на кученцата. Пропуските по време на тази решаваща за оформянето на кучето фаза могат да доведат до деформации в характера и поведението му, които се заличават твърде трудно в последствие.
Кученцето може да бъде дадено на своя нов стопанин на възраст 8 седмици. В противоречие с някои предишни схващания днес се смята, че прекалено късната промяна на стопанина въздейства неблагоприятно върху адаптацията на кучето в новия му дом, върху развитието на характера и заложбите му. Преди да даде кучето на новия стопанин, развъдчикът трябва да го прегледа или да го даде за преглед за дефекти, видими в тази възраст. Например при мъжките кучета на тази възраст тестисите вече трябва да се различават при оглед или най-малкото при напипване. Но не могат да се забележат недостатъци като зъбните дефекти например. Ако въобще съществува някакъв избор, кучето трябва да се (про)даде на добър ловец или водач на кучета. Това не е резултат от елитарно мислене. Наблюденията показват, че ловните породи кучета, чийто кучила в голямата си част не попадат в ръдеце на ловци, много трудно запазват нивото на качествата си - може би е от значение и фактът, че твърде малък брой такива кучета се подлагат на изпит и оценка. Според произхода и предназначението си ваймаранерът е преди всичко ловно куче. Затова трябва да се попречи на странични тенденции като например тази ваймаранери да се отглеждат само като кучета-пазачи. Такива стремежи са в противоречие с фактическите им естествени заложби и дадености и са толкова парадоксални, колкото и желанието немската овчарка да се използва като ловно куче (това е възможно, но само в определени случаи). От тази гледна точка е прието при определянето на цената на малките да се налага някои ограничения. Наистина ваймаранерите винаги са били по-скъпи от другите подобни породи (Хербер казва: "Прасковата е по-скъпа от сливата!"). Цените обаче би трябвало да се придържат към ниво, близко до това на останалите ловни породи и в никакъв случй да не се доближават до цените за луксозните породи. Прекалено високите цени на ваймаранерите крият опасността да станат неприемливи за голяма част от активните ловци, които биха предпочели друга, по-евтина порода.

При новия си господар кучето преживява следващия решаващ на развитието си период.
В досегашния си живот то се е запознало с къщата и двора, както и с най-близкото си обкръжение. Сега кученцето трябва да опознае цялата околност и всички свързани с нея разнообразни впечатления. В тази възраст то се учи "да вижда" с носа си т.е. да използва обонянието си за да отличава дразнещото въздействие на различните следи и стъпки и опознава съществуващите в околността миризми. За ваймаранера е много важно ТОЧНО като младо куче да има възможност за разбитие на заложбите си. Преувеличеният страх, че на тази възраст кучето може да с превърне в гонче, е неуместен. Мисля даже, че е целевъобразно младият ваймаранер, който и без това е лесно на видене куче, да бъде оставен в известен смисъл "да подивее" - особено ако по-нататък ще бъде използван за работа във вода или за прогонване на дивеча в гората - все дейности, които изискват самостоятелност. Разбира се, младото куче не само трябва да опита "златната свобода" , но и да получи необходимото възпитание за съвместния му живот с човека: да бъде научено да пази чистота в помещението, където живее, да спазва основни хигиенни правила, да заема показаното му място в колата или жилището. Това ранно възпитание не бива да бъде продължително, досадно и уморително за кучето занимание. Към същинската дресура на младото куче с всички евентуални последици се пристъпва едва по-късно.

Д-р Вернер Петри

 

 Ваймаранер клуб

2 РЪКОВОДСТВО на Национален клуб "Ваймаранер - България"
2012.07.16

2 РАЗВЪДНИЦИТЕ в клуба
2012.07.16

2 В памет на любимите ни кучета R.I.P.
2011.02.17

2 РОДОСЛОВИЯТА на кучетата от клуба
2011.02.17

2 Ваймаранерите около нас - ФОТО ГАЛЕРИЯ само от приятели!
2007.03.06

2 Ваймаранери по Радио СТАРА ЗАГОРА
ПРАЗНУВАМЕ третия рожден ден на клуба!

2007.02.17

2 КЛУБОВЕ на любителите на породата ваймаранер по света
2007.02.16

2 КАК да си купим ваймаранер?
2006.10.26

2 Ваймаранерите - шампиони на клуба за 2005!
2005.11.24

2 Новини от клуба
2005.09.29

2 Нашият първи рожден ден!
2005.03.07

2 Молба за членство в клуба
2004.08.01

2 Произход на ваймаранера (ваймарския птичар) (1)
2004.07.22

2 История на развъждането (2)
2004.07.22

2 Породни белези на ваймаранера (3)
2004.07.22

2 Отглеждане и възпитание на малките (4)
2004.07.22

2 Дресура (5)
2004.07.22

2 Оценка на формата и козината (6)
2004.07.22

2 Отглеждането на ваймаранерите в Германия (7)
2004.07.22

2 Ваймаранерите в чужбина (8)
2004.07.22

2 СТАНДАРТ на породата ваймаранер
2004.03.28

2 УСТАВ на Национален клуб "Ваймаранер - България"
2004.03.24

2 ПРАВИЛНИК за селекция и развъждане на Национален клуб "Ваймаранер - България"
2004.03.24

2 Пътепис от едно световно първенство и една балканска държава ... някъде на запад
2004.03.24